Решение № 99 от 06.03.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Габрово, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20244210101508 по описа за 2024 година

Предявени са искове в съотношение на обективно евентуално съединяване по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК.

В исковата молба се излагат следните твърдения, че на 25.06.2021 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1034089, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Същите са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 4000 лева. Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 18 месеца. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%.

В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 4000 лева, Д. И. установила, че освен заемната сума от 4000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 2000 лв.

Счита процесния договор за недействителен поради следните причини:

Дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен кредит, а не като задължително условие за канД.тстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, 1 както и че такъв не е бил представян.

Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуален договор за допълнителна услуга.

Договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по не Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето затова договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъде включен ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика. Подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реални икономически последици от сключването на договора.

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 от ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство в размер над 70%.

Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за действителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на 2 потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, в коъто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит 1034089, за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП, както и нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

ИСКА СЕ, съдът в съотношение на евентуалност:

ДА ПРОГЛАСИ нищожността на договор за потребителски кредит №1034089, сключен между Д. Ц. И. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД;

ДА ПРОГЛАСИ нищожността на клаузата на чл.5 в договор за предоставяне на потребителски кредит № 1034089 , сключен между Д. Ц. И. и „ФЕРАТУМ ЛГАРИЯ" ЕООД;

В отговора си ответникът оспорва изцяло предявените искове, като излага следните възражения:

Договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Твърденията на ищеца за нарушения на ЗПК са неоснователни.

Сключването на договора за гаранция от Кредитополучателя не е задължително за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.

Неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя. Видно от приложеното към настоящия отговор извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или Multitude Bank (Малта) като партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Избраната възможност съгласно чл. 5 на договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит.Следователно, ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Multitude Bank (Малта) и след като се е запознал с дължимите от него такси по договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.След това, ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено , че за сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД изисква ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора. Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Tide Bank (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, 3 след като първо сам е посочил Multitude Bank (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход.

Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя, съгласно чл. 16 от ЗПК, Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не -висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Мултитюд Банк (Малта) услуга за гаранция, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Мултитюд Банк не отговаря на обективната действителност.

Потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. Потребителят има от достатъчно време да се запознае с условията на договора, в това число да ангажира консултант за преглед. Осен това ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 от ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит с от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.06.2021г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние с №1034089, по който дружеството ответник е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер 4000 лева, платим ведно с договорна лихва от 1400лева на 12 вноски, при ГПР от 49,66 %, ГЛП – 35 %. Първата падежна дата е 25.07.2021г.. Общият разход по кредита е в размер на 1400лева.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит, същият се обезпечава с поръчителството на „Фератум Банк“. Предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на кредита, като ищецът може да избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“ или посочено от него лице.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.

4 страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.