Решение № 408 от 08.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. П., 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500403 по описа за 2024 година Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение на Районен съд - П. от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6914/2023 г., е признато за установено по отношение на ответника М. В. В., от гр. П., ЕГН **********, че дължи на Застрахователна компания „***“ АД, със седалище гр. София, ЕИК *********, сумата от общо 84,80лв., от която 74,80 лв. представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********-**-****** и 10лв. представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. В. В.. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необективно. Наведени са оплаквания, че по делото липсват доказателства, установяващи по категоричен начин кой е причинил ПТП. С въззивната жалба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявената претенция. Жалбоподателят претендира отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

1

Ответникът по въззивната жалба ЗК „***“ АД гр. София изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Становището е обосновано в представения писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител юрк. К. З..

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 10.06.2024 г.

По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

От данните по делото се установява, че в полза на Застрахователна компания „***“ АД гр. София е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 2645 от 23.08.2023 г. по ч.гр.д. № 4791/2023 г. по описа на П.ски районен съд, срещу длъжника М. В. В., от гр. П., за сумата от 84,80лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски.

В установения от закона едномесечен срок от връчване на заповедта длъжникът М. В. е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК, което е сторено.

По делото няма спор, а е и видно от представената застрахователна полица № BG/22/**********, валидна до 29.02.2020 г., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че ЗК „***” АД се явява застраховател на ответника-въззивник по тази застраховка, която покрива гражданската му отговорност за причинени от него вреди на трети лица.

С предявения от иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът ЗК „***“ АД претендира установяване съществуването на вземането, присъденото му с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в размер на сумата 84,80 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 74,80 лв. по сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” в полза на трето лице, претърпяло имуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, и разноските за определянето му в размер на 10 лв. Застраховятелят основава правото си на регрес на обстоятелството, че при настъпването на ПТП виновният водач М. В. В. е напуснал мястото на произшествието без да уведоми и изчака контролните органи – чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ, като се позовава на съставения протокол 2 за ПТП.

От приложения по делото протокол за ПТП рег.№ ****-****-***, съставен на **.**.**** г. в 21:15 ч., се установява, че на същата дата, в 20:42 ч., в гр. П., ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, южна страна, участник 1 – лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег.№ ******, с водач М. В. В., при маневра да влезе в ред паркирали автомобили, като не се съобразява с тяхното положение, вследствие на което удря паркиралия пред него лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ ****** /Участник 2/ с предната си част в неговата лява страна /лява предна врата/, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. В протокола е отразено, че водачът М. В. В. е напуснал местопроизшествието, поради което не е бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, както и че на същия е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 201226 от **.**.**** г.

Видно е от приложения АУАН, че същият е съставен за следните извършени от водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ****** - М. В.

В. нарушения: при маневра да влезе в ред паркирали автомобили, не се съобразява с тяхното положение, вследствие на което удря паркиралия пред него, с предната си част, в неговата лява страна /предна лява врата/ лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ ******, вследствие на което реализира ПТП с материални щети по автомобилите; след възникване на произшествието не уведомява съответната служба за контрол на МВР за него, оставя автомобила на местопроизшествието и не остава на мястото му /отбелязано е, че В. е установен на същата дата в 21:00 ч. в дома му/; не представя СУМПС; не представя контролен талон към СУМПС; не представя СРМПС.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено Наказателно постановление № 19-0938-001434 от 28.03.2019 г. за всички отразени в акта нарушения на ЗДвП, потвърдено с решение № 162 от 19.03.2022 г. на Районен съд – П. по АНД №1988/2021 г., влязло в законна сила на 17.06.2022 г.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства. От показанията на актосъставителя В.Т., разпитан като свидетел по делото, става ясно, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, прибрал се е вкъщи и по този начин е осуетил евентуална проверка за алкохол.

От своя страна свидетелят С.А. – водач на лекия автомобил „Форд Мондео“ е 3 дал показания, че органите на МВР са били повикани от него, след като установил щети по автомобила си, а другият участник в ПТП е бил намерен от тях в дома си.

Увреденото в резултат на възникналото по вина на ответникавъззивник ПТП лице е уведомило застрахователя „ЗК „***“ АД за настъпилото застрахователно събитие и е поискало да бъде извършена оценка на имуществените вреди и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”. Образувана е преписка, съдържаща експертиза по щетата и издаден доклад по щета за изплащане на обезщетение в размер на 74,80 лв. в полза на пострадалото лице А.С.А., която сума е била изплатена чрез банков превод на 14.05.2019 г. В доклада е отразена и общата сума за регресна претенция, която включва освен определеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 10 лв.

В първоинстанционното производство е била назначена съдебнотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице по същата се установява, че действителната стойност на материалните щети на лек автомобил „Форд Мондео“ към датата на произшествието е 74 лв. без ДДС или 89 лв. с ДДС.

Въз основа на гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивният съд приема, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Присъденото със заповедта за изпълнение вземане на застрахователя от виновния водач за платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разходи е доказано по основание и размер, като правото на регрес на застрахователя в случая произтича от разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, П.ският районен съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

Що се касае до възражението за погасителна давност, същото е направено едва с въззивната жалба, с оглед на което се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане във въззивното производство.

При този изход на процеса в полза на въззиваемата страна следва да 4 бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, П.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 463 от 17.04.2024 г. на Районен съд – П., постановено по гр.д. № 6914/2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК М. В. В., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „***“ АД, със седалище гр. София,

ЕИК *********, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото във въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5