Решение № 261255 от 09.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

261255/9.4.2021 г., град Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 8856 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от ищец „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Никола Шущарков от АК София, срещу ответник Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение № 1398 от 10.03.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3119/2020 г. на РС Варна за сумата от 188.08 лева, представляваща сбор от дължими суми по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които суми са издадени следните фактури: № **********/ 10.9.2017г. за сумата от 41,86 лв.; № **********/ 10.10.2017г. за сумата от

60,55 лв.;№ **********/ 10.12.2017г. за сумата от 85,67 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира заплащането от страна на ответника и на сторените от него разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК.

Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

Твърди се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.

За дължимите суми са издадени фактура номер **********/10.9.2017 г., фактура номер **********/10.10.2017 г. и фактура номер **********/10.12.2017 г. Абонатът е потребил услуга съгласно приложена към всяка фактура детайлизирана справка и не е погасил задълженията си по три последователно издадени фактури. Не е налице плащане към датата на подаване на заявлението и към датата на предявяване на установителния иск.

Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство като посочва банкова сметка ***т длъжника - IBAN ***, BIC:

*** „Ситибанк Европа“ АД.

В срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което поддържа молбата и моли за уважаване на иска.

Ответницата по иска не се явява, не изразява становище и не представя доказателства.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр. д № 3119/2020 г. по описа РС

Варна се установява, че по повод заявление по чл.410 ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнени ена парично задължение № 1398 от 10.3.2020 г., с която съдът е разпоредил ответникът по иска в качеството на длъжник да заплати на ищеца - кредитор сумите, предмет на установителната искова претенция, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лева за внесена държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължения по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 27.12.2016 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно е от съобщението до кредитора, че същият е упражнил правото си на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.

За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства, а именно фактура номер **********/10.9.2017 г., фактура номер **********/10.10.2017 г. и фактура номер **********/10.12.2017 г. Същите са допуснати до събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК, надлежно заверени са от ищеца по реда на чл.

183 ГПК и не се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива.

В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави мобилни услуги на ответника по кл.№ ********* и титуляр на предпочетения мобилен номер ++359********* с избран абонаментен план „НонСтоп 29.99 с неограничени национални минути“, както и е предоставил за временно и възмездно ползване устройство HUAWEI Y3 II Gold, с уговорен срок на договора 24 месеца. От твърденията в молбата и представените доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по посочените договори, а ответникът не е погасил дължимите суми за предоставените му услуги от мобилния оператор и тези по сключения договор за лизинг.

Ответникът не е оспорил по основание и по размер начислените във фактурите суми за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател на мобилни услуги и услуга по договор за лизинг от 27.12.2016 г. като абонат с посочени клиентски номер и абонатни номера.

Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са декларирани пред доставчика на услугата. С оглед на това, че ответникът не е оспорил твърдението, че е ползвател на мобилната услуга, предоставена му от ищеца, съдът намира за доказан факт, че същият има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за електронните съобщения. Не се оспорват твърденията в молбата, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане използваните мобилни услуги от абоната и че е предоставило на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold, с уговорен срок на договора 24 месеца.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани към датата на приключване на устните състезания, поради което предявените искове са изцяло основателни в хипотезата на чл.238 и чл.239 ГПК и следва да се уважат.

По въпроса за разноските:

При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 325 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 385 лева, съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Н. Ш. от АК София по заповед за изпълнение на парично задължение № 1398 от 10.03.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3119/2020 г. на РС

Варна за сумата 188.08 /сто осемдесет и осем лева и 08 ст./ лева, представляваща сбор от дължими суми по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold,

Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които суми са издадени фактура № **********/ 10.9.2017г. за 41,86 лв., фактура № **********/10.10.2017г. за 60,55 лв., фактура № **********/10.12.2017г. за 85,67 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. Н. Ш.от АК София разноски за производството в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева и разноски за заповедното производство в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

Сумите могат да се заплатят от задълженото лице по банкова сметка *** „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **** IBAN ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“

АД.

Решението не подлежи на обжалване, на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

Да се връчи препис от решението на страните.

Районен съдия: