Акт от 25.10.2019, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 403 град Велико Търново, 25.10.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА

ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 464/2019г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I.За вида на производството:

Производство по реда на чл. 268, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл.144, ал.2 от с.к.

Образувано по жалба вх. № 3569/02.08.2019г., подадена от името на ТП на НОИ В. Търново, чрез представляващия същото директор.

Оспорва се Решение № 149/24.07.2019г. на директора на

ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърденото с него действие на публичен изпълнител/ПИ/ при същата дирекция, представляващо частично прекратяване на производството по принудително изпълнение по ИД № **********/2012г. с

Разпореждане изх. № С190004-035-0270880/04.07.2019г., поради изтекла погасителна давност. По отношение на публичните задължения, установени с влязлото в сила Разпореждане № РВС-339/16.02.2011г. на ръководител на „Контрол на разходите на ДОО” в ТП НОИ В. Търново.

II.Становища на страните:

Оспорващият твърди, че задължението на длъжник към бюджета на ДОО произтича от неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-год. възраст, с правно основание чл.53, ал.1 от КСО. Установено е с цитираното Разпореждане, което е влязло в законна сила и е изпратено на публичен изпълнител при ТД НАП-В. Търново за събиране. Образувано е изп. дело № **********/2012г. Сочи като неправилен извода на директора на ТД на НАП в оспореното Решение, че не били налице данни да са предприемани други действия от страна на взискателя и публичния изпълнител, поради което давността не прекъсната или спирана. Защото ТП на НОИ В. Търново е извършвало прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, за което е уведомявало ПИ. Това прихващане е по специален ред, различаващ се от общия по

ДОПК. Противно на възприетото от ответника това прихващане е форма на принудително изпълнение, т.к. само осигурителният орган има право с едностранно изявление да удовлетвори вземането си. Сочи съдебна практика в този смисъл. В тази връзка счита, че погасителната давност за вземането е прекъсната и не следва да се прилага чл.171, ал.1 от ДОПК, а 10-год. давност по чл.172, ал.2 от ДОПК.

По тези съображения иска от съда да останови решение, с което да отмени Решение № 149/24.07.2019г. на директора на ТД на НАП В.

Търново и потвърденото с него Разпореждане на ПИ за частично прекратяване на изпълнителното производство по ИД № **********/2012г.

В о.с.з. оспорващият се представлява от упълномощения ***, който поддържа депозираната жалба и пледира същата да бъде уважена. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът оспорва жалбата като неосноателна. Сочи, че по ИД е издадено Съобщение за доброволно изпълнение на 13.07.2012г., с което давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-год. Давност, която е изтекла ан 13.07.2017г. Настоява, че няма данни от страна на ПИ или взискателя да са предприемани други действия по изпълнението, които да попадат в някоя от хипотезите на спиране или прекъсване на давността по чл.172 от ДОПК. Относно извършваните прихващания от НОИ счита, че същите са способ за погасяване на публичните задължения, но не представляват действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността. Счита, че без значение е обстоятелството, че прихващането е извършено за погасяване ан публично вземане.

Във връзка с изложените съображения пледира жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Доколкото оспореният акт създава права за длъжника, то последният бе конституиран като заинтересована страна в процеса. Същият не се яви в о.с.з. и не ангажира становище.

ІII.По допустимостта:

Съдът намира жалбата за допустима, макар административния процес да не е предвиден по дефиниция да разрешава правни спорове между АО, а между граждани или ЮЛ и АО. Същата е и допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за оспорване, пред местно компетентния съд. ТП на НОИ В. Търново има качеството на публичен взискател в образуваното изпълнително производство. Предвид това и съгласно чл.268 от ДОПК, във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК притежава право на жалба. Независимо от правилото на чл.266, ал.1 от ДОПК в рамките на административното обжалване. Налице е и правен интерес от оспорването, при липса на друг ред за защита. Това обстоятелство произтича от факта, че нормата на чл.114, ал.5 от КСО предвижда специална форма на принудително изпълнение, чрез прихващане с изискуеми вземания на длъжника от ДОО. Предвид това, при липса на такива вземания и оспорения понастоящем акт на ПИ, евентуалното принудително изпълнение на процесното публично вземане ще бъде осуетено. Видно от съдебната практика последващи разпореждания за прихващане, издадени от органите на НОИ в аналогична хипотеза са отменяни. В случая не без значение е обстоятелството, че задължението към бюджета на ДОО произтича от неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 от КСО, за което е издадено Разпореждане № РВС-339/16.02.2011г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО, което е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Предвид обстоятелството, че не е изрично забранено в закона и няма друг процесуален ред за защита, то съдът прие жалбата на директора ан ТП на НОИ В.

Търново за допустима.

При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал.1 от ДОПК, т.к. Решение №149/24.07.2019г. на ТД на НАП В. Търново е съобщено на оспорващия на 29.07.20198г., а жалбата е депозирана по пощата на 31.07.2019г. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.268, ал.1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по местонахождението на компетентната ТД на НАП, в която е публичния изпълнител, чието действие се обжалва. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид това, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. В хода на производството пред съда от ответника по оспорването са представени с АП, писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № **********/2012г., които са идентични с тези, приложени към жалбата, касаещи извършените прихващания с разпореждания на органите на НОИ.

В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на всеки от оспорените актове, проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните.

Извърши служебно дължимата проверка на всеки от оспорените актове, на основание чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

V.По фактите:

1. На Л.П.А. е било изплатено обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-год. възраст по чл.53, ал.1 от КСО за периода от 20.09.2007г. до 21.08.2008г. Впоследствие е установено, че същото е получено в нарушение на чл.53, ал.4 от КСО, т.к. детето К. А.е било настанено в учебно заведение от 04.09.2007г. Промяната не е декларирана пред работодателя. Считано от тази дата на майката не се е дължало посоченото обезщетение.

2. Във връзка с горното от ръководителя на Контрол на разходите на ДОО е разпоредено да бъде възстановено недобросъвестно полученото обезщетение за периода от 20.09.2007г. до 31.07.2008г. в размер на 2 146,32лв. главница и лихви в размер на 1 304,18лв. Издадено е Разпореждане

№ РВС-339/16.02.2011г. с правно основание чл.114, ал.3 от КСО. Същото е връчено по реда на чл.110, ал.4 от КСО, считано от 28.03.2011г. Като не обжалвано е влязло в законна сила на 12.04.2011г.

3. Задължението не е изпълнено доброволно, поради което е предадено за принудително изпълнение на ПИ при ТД на НАП В. Търново на 19.04.2012г. Образувано е изпълнително дело № **********/2012г. Подготвено е Съобщение за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 0976-000001/13.07.2012г. Няма данни по преписката същото да е връчено на длъжника, т.к. пощенската пратка се е върнала с отметка-„непотърсен”. Не са предприети други действия по връчването му. Няма данни от страна на публичния изпълнител да са предприети никакви други действия по изпълнението.

4. От страна на публичния взискател обаче са извършвани перодично прихващания на суми от задължението по посоченото по-горе Разпореждане срещу дължими на осигурленото лице плащания от фондовете на ДОО.

Видно от л.47-56 по делото са приложени 6 броя официални писма от ТП на НОИ-В.

Търново до ТП на НАП В. Търново за извършените от публичния взискател прихващания и справка как се променят сумите по главницата и лихвите. Първото такова е от дата 27.12.2012г., следващото от 14.03.2013г., от 20.02.2014г.;

20.03.2014г.; 25.08.2015г., а последното от 29.12.2015г. – публичното вземане е в общ размер на 4 662,85лв. към този момент.

5. На 03.07.2019г. Л. П. А. депозира пред ТД на НАП В.

Търново възражение за изтекла погасителна давност с вх. № С190004-000-0334792 за същото публично вземане, към този момент в размер на 5 351,00лв.

6. Публичният изпълнител извършил проверка по изпълнителното дело и приел, че Съобщението за доброволно изпълнение от 13.07.2012г. е прекъснало давността за вземането, при което е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 14.07.2017г., т.к. не са извършвани действия от ПИ довели до спиране или прекъсване на давността. Поради това с Разпореждане изх. № С190004-035-0270880/04.07.2019г. ПИ прекратил производството по ИД № **********/2012г., в частта по отношение на следния изпълнителен титул: Разпореждане № РВС-339/16.02.2011г. на ТП на НОИ В. Търново – за сумата 5 351,41лв.

7. Разпореждане изх. №

С190004-035-0270880/04.07.2019г. ПИ е оспорено прид директора на ТД на НАП В.

Търонов от директора на ТП на НОИ В. Търново. Към жалбата с вх. № 18881/11.07.2019г. са приложени писмени доказателства. Това са заверени копия от Разпорежданията/6на брой – вж. л.29 и сл./ на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с които са прихванати суми по задължението на Л. А.. Същите са комплектовани с копия на писмата изпратени до ТД на НАП и справките за размера на вземането.

8. Вино е от съдържанието на представените разпореждания, че същите са издадени на основание чл.114, ал.4/понастоящем ал.5/ от КСО, като е разпоредено да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, установено по основание и размер с процесното Разпореждане № РВС-339/16.02.2011г. срещу вземане на длъжника от фондовете на ДОО с основание придружаване и гледане на дете до 18г. по БЛ. Видно е, че всяко от разпорежданията е за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване.

9. Директорът на ТД на НАП В. Търново разгледал жалбата като я приел за допустима, но неоснователна. Оставил същата без уважение с оспореното Решение № 149/24.07.2019г. Фактическите констатации на решаващият орган не се отличават от тези на публичния изпълнител, с изключение на това, че за дата на изтичане ан давностате приел 13.07.2017г., а не 14 ден. От правна страна са изложени допълнителни съображения, които са в смисъл, че 5-год давност е изтекла, защото не са предприети действия по принудително изпълнение от ПИ или взискателя.