Решение № 400 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. П., 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500617 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от К. К. Ц., ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „Л. -71-К. Ц. „ ЕИК ********* , със седалище и адрес на управЛ.е гр.

П., ***, ет.2, ап.17 , със съдебен адрес за призоваване в гр. С., 1463, ул. „Г. „ № 27 чрез адв. Н. А. от САК , против С. А. С. , ЕГН ********** , с адрес в гр. П., ул.„К.М.Л. „ № 97, ет.5, ап.13 и М. А. С. , ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, ет.5, ап.14.

С Решение № 614/31. 05. 2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1702/2022г. по описа на същия съд,предявените обективно съединени искове са уважени частично .

Присъдени са разноски в полза на страните , съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .

Решението на районния съд се обжалва в отхвърлителната част с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в отхвърлителната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .

1

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред двете инстанции , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността на съдебното решение.

От съдържанието на исковата молба се следните обективно съединени искове: установява ,че районния съд е сезиран със

-отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот.Правното основание на иска е по чл.124 ал. 1 от ГПК.

-конститутивен иск за отмяна на нот. акт за право на собственост върху недвижим имот.

Правното основание на иска е по чл.537 ал. 2 от ГПК.

-положителни установителни искове за право на собственост върху недвижими имоти.

Правното основание на исковете е по чл.124 ал. 1 от ГПК.

С решението на районния съд е отхвърлен, като неоснователен отрицателния установителен иск за собственост и конститутивния иск за отмяна на нот. акт.Отхвърлен е като неоснователен положителния установителен иск за право на собственост върху сграда с идентификатор ***. Въззивната жалба е в тези части на съдебното решение.

І.По отрицателния установителен иск за право на собственост върху недвижим имот и конститутивния иск за отмяна на нот. акт за право на собственост върху недвижим имот.

Исковете са неоснователни .

С отрицателния установителен иск за право на собственост върху недвижим имот се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че те не са собственици на имота, описан в исковата молба .

Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този вид искова защита са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в Решение 2

№ 298 от 25. 03. 2014г. по гр.д. № 3296/2013г. на І-во гр. отд. на ВКС , Решение № 15 от 19.

02. 2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и Решение № 427 от 12. 12. 2013г. по гр.д. № 3593/2013г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС

Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело,въз основа на обосновани твърдения ,наведени в исковата молба , като при оспорването им ищеца следва да докаже фактите, от които те произтичат.Посочено е съща така,че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че ищеца няма правен интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията- дали ответника притежава или не претендираното от него и отричаното от ищеца право.

В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост , а именно:

1/ Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се оспорва от противната страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот.

2/ Защита на фактическо състояние, когато владението е смутено , но не е отнето, преди да са изтекли 6 месеца от установяването му, от лице , което неоснователно претендира ,че е собственик.

3/ Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция , ако отрече претендираните от ответника права .

Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено още и следното :

1/ Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл.127, ал.1, т.4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда;

2/ При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи;

3/Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора;

4/ При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на 3 свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.

5/Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Съобразявайки разрешенията , които са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск , въззивната инстанция счита ,че в полза на ищеца съществува правен интерес от предявяване на този вид искова защита . Правният интерес съществува при хипотезите , когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се оспорва от противната страна, както и да придобие права на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответнника права .

В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че ищецът притежава две постройки , находящи се в чужд имот .При това положение за ищеца не е без значение кой е титуляр на правото на собственост на поземЛ.я имот, в който са построени неговите постройки и поради това отрича това право. Това касае упражняването на правомощията , произтичащи от правото му на собственост върху постройките. За собственика на сградите ще е налице правен интерес да отрече със сила на присъдено нещо претендираните от ответниците права върху ПИ , за който са се снабдили с нотариален акт за собственост.

За ищеца е налице правен интерес и по отношение на предявените два положителни установителни иска за сградите .Ищецът твърди ,че е титуляр на правото на собственост върху тези сгради, построени в чужд имот. Ответниците оспорват тези твърдения на ищеца, с възражението за липсата на валидно възникване на претендираните от ищеца права на собственост. Тези твърдения на страните са достатъчни, за да се приеме, че исковете са процесуално допустими.Действителната принадлежност на правото на собственост ще се установи при разглеждане на спора по същество. Това прави неоснователни възраженията на ответниците за липсата на правен интерес от водене на настоящото производство. (В този смисъл виж Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. ; Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о; ОпредеЛ.е № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о ).

Правилен и обоснован е извода на районния съд за допустимостта на косвен съдебен контрол върху административните актове на ОСЗГ.

Според установената съдебна практика на ВКС (виж решение № 88 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/13 г. на ВКС, I г. о., решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/13 г. на ВКС, I г. о.) административните актове за възстановяване на 4 собствеността и съдебните решения постановени по обжалването им са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство и в съдебното производство по оспорване на административния акт.

Ответната страна е релевирала възражения за придобити от нея права след валидно проведена реституционна процедура и при наличието на материлно- правните предпоставки за възстановяване на собствеността . Ищцовата страна се явява трето лице и в съдебното и в административното производство , поради което положителния за ответниците административен акт му е непротивопоставим. Съдебното решение също не се ползва със силата на присъдено нещо по отношение на ищеца, тъй като той не е бил страна, нито пък правоприемник на страна в този съдебен процес. Съгласно чл. 17 ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали подлежат на съдебен контрол. Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено , ако върху административният акт е упражнен пряк съдебен контрол (чл. 302 от ГПК) и страната, която се противопоставя на административния акт е била страна в производството по обжалването му( виж чл. 177 ал.1 АПК и чл. 297 ГПК).

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че ответниците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П., с площ от 719 кв. м.