Определение № 288 от 14.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Габрово, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500130 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ти Би Ай Банк“ АД против разпореждане № 67 от 31.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 26/ 2025 г., Дряновски районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението на по чл. 417 от ГПК за сумата от 2 903, 62 лв. главница, от която 2 424,09 лв.- главница, предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка B A N K пакет 3 кредит + сметки, и 479,53 лв. главница, предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка BANK пакет 3 сметки, сумата от 1 568,95 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2024г. до 25.11.2024г., и 325 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2025г. до 15.01.2025г. срещу А. Б. С., ЕГН **********.

В жалбата се излага, че постановеният от ДРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл. 417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателя е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на к р е д и т. По отношение на финансираните с договора за кредит застрахователни премии излага, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и 1 съгласие с подписване договора за кредит. Изтъква, че съгласно чл. 19, при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Позовава се на чл. 7 от договора като твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и д а постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч. гр. д. № 26/2025 г. на ДРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника А. Б. С., за следните парични вземания: 13 003, 62 лв. - главница, 1 568,95 лв. - договорна лихва от 25.06.2024 г. до 25.11.2024 г., 325,16 лв. - обезщетение за забава от 25.06.2024 г. до 15.01.2025 г., както и разноските за заповедното производство.

В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит № 7053587522 от 18.04.2024 г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица и застрахователен договор от същата дата.

С разпореждане № 51 от 27.01.2025 г., Дряновският районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК ие дал на заявителя указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираното вземане като изрично посочи дали в претендираната сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава съответно от 13003 лв., 1568,95 лв. и 325,16 лв. са включени вноски за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКИ и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКИ съответно договорна лихва и обезщетение за забава за вноски по застраховка и на каква стойност.

Заявителят е подал молба вх. № 271 от 30.01.2025 г., в която уточнява, че в претендираната главница от 13 003,62 лв. са включени 10 100 лв. от преведена по сметка на потребителя, 2 424,09 лв. от застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 479,53 лв. за застраховка "Bank пакет 3 сметка". Посочва, че претендираната сума за договорна лихва в размер на 1 568,95 лв. съдържа 1 218,61 лв. върху главницата по преведената на кредитополучатуля сума, 292, 48 лв. за застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 57,86 лв. върху 2 застраховка "Bank пакет 3 сметка". Посочва също, че обезщетението за забава в размер на 325,16 лв. включва 252,55 лв. върху преведената на потребителя сума, 60,62 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 11,99 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 сметка“

За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, РС е приел, че формално в договора за потребителски кредит е посочено общата дължима от потребителя сума, но не става ясно по разбираем начин, че му е отпуснат не поискания от него кредит, а такъв в главицата на който се се включва и размера на застрахователните премии в размер на 2 903, 62 лв. В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 25,29 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 26,60 %. С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, Районен съд Дряново, постановява, че потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.

Така потребителят следва да заплати единствено главницата в размер на 10 100 лв., която му е била предоставена директно по сметка от кредитора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (24.01.2025г.) до окончателното изплащане на вземането

Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, ката същият е редовен от външна страна.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да 3 провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. За отхвърляне на искането следва да е налице обоснована вероятност искането на кредитора да се основава на неравноправна клауза в договора, какъвто е и настоящият случай.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът А. Б. С. е застраховано лице по застрахователна програма „Защита на кредита" и "Защита на сметките" и „Програма за превенция на здравето“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, чрез "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор срокът на застраховката е равен на срока на кредита, като в чл. 5 застрахователната премия е посочена като еднократна и е в размер на 0,494% от първоначалния размер на кредита и данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% от първоначалния размер на кредита. Премията по застраховките се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.

Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка/застраховки, се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 25,29 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 26,60 %.

Въззивният съд намира, че клаузата на чл. 7.2.3 от Договора е неравноправна, същата не е индивидуално уговорена. Следва да се посочи, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на 4 застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.

Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Наред с това, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.