Решение № 263054 от 30.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 30.09.2022 г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР

МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия

Малоселска въззивно гражданско дело № 11292 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение

№78030 от 28.04.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 3133 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 31 състав, съдът е признал за установено по предявения от В.Л.К. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД

/понастоящем „Е.П.“ АД/, иск с правно основание чл.

124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника не съществуват вземания за електрическа енергия за имот с адрес: гр.

Банкя, ул. ******с клиентски № ******, за периода 05.04.2011 г.-31.10.2011 г. и мораторна лихва върху тези главни вземания за периода до 31.01.2018 г., в размер над 721,96 лв. до пълния предявен размер от 2029,19 лв., като е отхвърлен иска за сумата от 430 лв. по фактура № 85320784/14.04.2011 г., електрическа енергия за периода 08.03.2011 г.-04.04.2011 г., и за сумата от 291,88 лв., мораторна лихва върху вземането в размер на 430,08 лв., натрупана към 31.01.2018 г.

С решението е признато за установено по предявения от В.Л.К. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД

/понастоящем „Е.П.“ АД, евентуален иск с правно основание чл.

124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника не съществуват поради погасяването им по давност притезания за сумите от 430 лв. главница по по фактура № 85320784/14.04.2011 г. за електрическа енергия за периода 08.03.2011 г.-04.04.2011 г., и за сумата от 291,88 лв., мораторна лихва върху сумата от 430,08 лв., натрупана към 31.01.2018 г.

По предявения от В.Л.К. иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД

/понастоящем „Е.П.“ АД/ е осъден да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с горепосочения адрес.

Отхвърлен е предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД/ срещу В.Л.К. насрещен иск с правно основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 442,10 лева, представляваща неустойка по чл. 35 от ОУ, начислена в периода от 26.02.2015г. до 26.02.2018г. върху сумата от 1448,09 лева, представляваща главница за потребена електроенергия в имот, находящ се в гр.

Банкя, ул. „******клиентски № ******“.

Подадена е въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с която са изложени подробни съображения относно нередовността на исковата молба, по която първоинстанционният съд се е произнесъл. Жалбоподателят поддържа, че решението в частта, с която е признато за установено, че не съществуват вземания в размер над 721,96 лева до 2029,19 лева е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно.

Счита, че ищецът не е предявил иск за лихва за периода 18.08.2015 г. – 31.01.2018 г., той изобщо не бил оспорил дължимостта на лихви за забава. По изложените с жалбата съображения поддържа, че произнасяне на съда за сума над 1448,09 лева, е недопустимо. Развити са подробни доводи относно наличието на облигационно правоотношение между страните, респ. че сумите, начислени по процесните фактури са начислени въз основа на реален отчет на годно и изправно СТИ.

Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като кредиторът не е бездействал, а е преустановил доставката на ел.енергия в обекта на ищеца. Излага съображения, че не са погасени по давност лихвите, представляващи неустойка за забавено плащане по чл.

35 от сключения между страните договор.

Обжалва решението и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и ответникът е осъден да възстанови доставката на ел.енергия на ищеца. В тази връзка са развити подробни доводи, че след като ищецът по този иск е неизправна страна, не му се дължи изпълнение, в т.ч. и чрез възстановяване на ел.подаването към имота.

Пояснено е, че ищецът неправомерно се е присъединявал към електрическата мрежа без да е монтиран СТИ, в която връзка през 2018 г. му е била начислена сума по корекция /по реда на

ПИКЕЕ/, която не е била заплатена на ответника.

Заявеното с тази жалба до въззивния съд искане е, както следва: да се обезсили, а в условията на евентуалност да се отмени решението в частта на оспорване на задълженията за ел.енергия за сумата над 1448,09 лева, като делото се прекрати, евентуално се отхвърли иска; да се обезсили, евентуално да се отмени решението в частта, с което съдът се е произнесъл по недължимостта на мораторни лихви към 31.01.2018 г., както и за отмяна на решението в частта, с която е уважен предявеният иск за възстановяване доставката на ел.енергия в имота, поради наличието на задължения за същия, които не са заплатени.

Подадена е въззивна жалба и срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 442,10 лева – неустойка за забавено плащане на реално потребена през 2011 г. ел.енергия, начислена за периода 26.02.2015 г. – 26.02.2018 г. Счита, че същата е дължима, дори главното вземане да е погасено по давност, доколкото се претендира вземане за период от три години преди предявяване на иска. Моли решението в тази част да бъде отменено, а този иск – уважен за пълния предявен размер.

Ответникът по жалбите ги оспорва. С подадения писмен отговор излага становище, че решението, обжалвано от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че ответникът е признал в производството прекъсването на продажбеното правоотношение, както и демонтажът на СТИ. По претенцията си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД поддържа, че след като е оспорил по съдебен ред всички вземания, начислени от ответника, то и отказът да се възстанови електроподаването е незаконосъобразен.

Излага становище, че правилно съдът е отхвърлил насрещния иск, доколкото погасяването на главното вземане по давност, води до погасяване на акцесорното такова, каквото се явява вземането за неустойка.

Моли за потвърждаване на решението от въззивния съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на ответниците по жалбите, намира следното:

С исковата молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК след указания, дадени от въззивния съд, ищецът е предявил искове за установяване недължимост на сумата от 2029,19 лева, като сбор от главница в размер на 1448,09 лева /стойност на ел.енергия, начислена по фактури в периода 14.04.2011 г. – 02.11.2011 г., както и начислени от ответника лихви в размер на 581,10 лева за периода 29.04.2011 г. – 18.08.2015 г., както и до дататта на предявяване на иска – 15.01.2018 г., поради липса на правно основание за задължаване на ищеца да заплати недоставена и неконсумирана ел.енергия, а в условията на евентуалност - поради погасяване по давност. С оглед недължимостта на процесните вземания, ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в имота, което вече е било преустановено към м.11.2011 г.

Ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за битови нужди.

Посочил е, че оспорените от ищеца задължения представляват стойност на реално измерена от СТИ ел.енергия.

Въпреки, че доставката е била преустановена, ищецът пак се включвал към мрежата. А електромерът е бил отчитан.

Оспорен е искът за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в имота.

Предявен е насрещен осъдителен иск за сумата от 442,10 лева – неустойка за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 26.02.2015 г. – 26.02.2018 г., дължима на основание чл. 35 ОУ.

Ответникът по насрещния иск е оспорил същия, в това число и поради погасяване по давност на главното вземане.

Съдът приема, че с оглед становищата на страните и представените в хода на производството доказателства, в това число и такива съдържащи признанието на ищеца по първоначалните искове, за безспорно между страните, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „******.

Не е спорно също така, че сумата в размер на 1448,09 лева е претендирана от ответника като стойност на ел.енергия, начислена по фактури, издадени в периода 14.04.2011 г. – 02.11.2011 г., както и че остатъкът от общия размер на предявените искове в размер на 581,10 лева са начислени от ответника мораторни лихви за периода 29.04.2011 г. – 18.08.2015 г.

Не е спорно още, че СТИ, предназначено да измерва електрическата енергия, потребена в процесния недвижим имот, е било демонтирано на 31.10.2011 г.

Ищецът по първоначалните искове не оспорва, че начислените от ответника по процесните фактури суми за ел.енергия не са заплатени.

Ответникът по първоначалните искове не оспорва, че начислените върху главното вземане лихви за забава за период от три години преди датата на предявяване на насрещния иск /26.02.2018 г./ са погасени по давност.

От приетите в производството писмени доказателства въззивният съд приема за установено следното: