Определение № 400 от 08.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600477 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Р. М. в качеството й на повереник на Г. М.

А., М. М. М., М. М. А., Ш. М. А., С. М. А., Х. М. М. и С. М. М. – всички наследници на починалия от ПТП, срещу определение № 602 от 26.07.2024 г. по ЧНД № 1562/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, с което е било потвърдено постановление от 24.04.2024 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 200/2020 г. на *.

Определението се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.

Релевират се доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие със събраните на досъдебното производство доказателства. Претендира се, че окръжният съд е игнорирал наличието на причинна връзка между установената несъобразена скорост при движение и настъпилия резултат.

Пострадалият не е представлявал внезапно възникнала опасност за движението в опасната зона за спиране на автомобила, участвал в ПТП.

Деянието не било случайно по смисъла на НК, тъй като водачът на автомобила също допуснал нарушения на правилата за движение. Сочи се, че неправилно първият съд е приел, че с първоначалните си действия водачът на ППС - М. М.

1

„е дал знак на всички останали участници в движението за предприетата маневра“, с която се очаквало да се включи в движението със завой надясно.

Неправилно било посочено, че пътят, по който се движел пострадалият, обективно не е пресичал и не е предполагал посока на движение и възможно пресичане на лентата на движение на процесния автомобил „*“. Повереникът на пострадалите намира, че от доказателствата по делото се установява, че водачът на каруцата не е сигнализирал по никакъв начин или демонстрирал намерения в коя посока ще продължи движението си така, че свидетелят К. да няма задължение да намали скоростта си на движение и да спре от първия възможен момент на реакция. В случая се касае за ППС с животинска тяга, поради което никой не може да бъде сигурен какво ще бъде поведението на впрегнатото животно и дали ще се подчини на задаваните му команди при излизане от кръстовището. Освен това, движението на каруцата е било насочено косо към автомобила, което също било индиция за възникване на опасност за водача К. от момента на възприемане на каруцата и от навлизането й в лявата лента на пътя с предимство. Адв. М. счита, че от материалите по делото е установява, че всяко от нарушенията на участниците в произшествието е условие, без което същото не би настъпило. В мотивите на прокурора не било указано дали опасността възниква от момента на навлизането на каруцата в средната лента на движение или от момента на навлизане на каруцата в лентата за движение на лекия автомобил. За жалбоподателите оставало неясно и защо съдът бил приел, че липсвали обективни основания за водача на лекия автомобил да счита, че навлизащият в своята лента за движени водач на ППС не би направил маневра, която законът и пътят не допускат. Неправилен бил и изводът, че водачът на каруцата при навлизането си на пътя с предимство в лявата лента за движение по посока гр.

*, е представлявал опасност само за движещите се по нея МПС, но не и за лекия автомобил на водача К., движещ се в дясната лента. Неясно било също така, защо след като съдът приемал, че моментът на възникване на опасността е този на възприемане на каруцата, е приел, че действия по намаляване и спиране на автомобила били дължими в по-късен момент. В подкрепа на доводите си, повереникът на пострадалите цитира съдебна практика, от която намира, че следва да се направи извод, че заключението на първия съд относно момента на възникване на опасността, не съответства на посочената подробно изброена практика.

2

Въззивният съд намира, че Окръжен съд - Пловдив е основание е приел изводите на прокурора за наличие на случайно деяние. Не се налага провеждане на допълнителна процесуално-следствена дейност, тъй като изводите са били направени въз основа на пълно и всестранно разследване, което не страда от непълноти. Приетата от прокурора фактическа обстановка е доказателствено обезпечена именно в приетия от първия съд смисъл:

На 30.08.2020 г. около 19.00 ч. В. К. управлявал „*“ с рег. № * с около 46 км/ч по крайна дясна северна пътна лента на ул. „*“ в * към кръстовището с ул. „*“. Пострадалият М. М. придвижвал каруца с конска тяга по ул. „*“ към Т-образното кръстовище на двете посочени улици. Движещите по ул. „*“ имали възможност да се включат правомерно в движението по ул. „*“ при завой наляво или на дясно. На улица „*“ имало поставен знак „Стоп“, указващ на водачите на ППС да спрат и да пропуснат движещите се с предимство по ул. „*“, преди да извършат маневра. Пътят в района на кръстовището бил с широчина 12 м, организиран в три пътни ленти, две от които в посока изток запад, а третата в противоположната посока. Платната за движение били разделени от бяла двойна непрекъсната линия. Максимално допустимата скорост в участъка била 50 км/ч. Пострадалият бил спрял с каруцата на знак „Стоп“ на ул. „*“. В момент, когато водачът на „*“ бил на около 51-52 м от описаното кръстовище, придвижваната от М. каруца, навлязла косо от ляво на ул. „*“ по платното, което предполагало включване, при десен за М. завой, в платното на насрещно движение за движещия се по ул. „*“ „*“. Въпреки че кръстовището не предполагало движение направо за идващите от ул. „*“ превозни средства и двойната непрекъсната ивица между пътните платна за движение на ул. „*“ забранявала на превозните средства да я пресичат, предвижващият каруцата пострадал възнамерявал да направи точно това. В момент, когато насрещно движещият се по ул. „*“, „*“ се намирал на около 27.5-28.5 м от мястото на удара, каруцата придвижвана от М., навлязла в насрещното за нея платно за движение, представляваща средната лента за движение на ул. „*“, пресичайки двойната непрекъсната линия на пътя, като в този момент водачът на л. а. „*“, при реакция със спиране в момента на навлизане на каруцата в средната лента, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара. Пострадалият М., от своя страна, не преустановил движението на каруцата въпреки насрещно движещият се лек автомобил в крайната дясна лента за движение на ул. „*“.

3

Когато този автомобил бил на 13-14 м от мястото на удара, каруцата навлязла и в дясната лента за движение на ул. „*“, по която се движил и „*“, след което настъпил удар в предната част на „*“ и в предната част на каруцата. Ударът настъпил основно между автомобилът и коня на каруцата. В момента на удара скоростта на движение на каруцата била 15 км/ч. Водачът на каруцата М. А.

М. бил откаран по спешност в УМБАЛ „*“, където в резултат на причинените му травми при настъпилото ПТП починал на 02.09.2020 г.

Първият съд е имал основание да посочи, че фактическа обстановка се установява от доказателствата, събрани в досъдебното производство, чрез оглед на МП, разпит на свидетели, писмени доказателства, скицата на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“, както съществено значение за установяване на фактическата обстановка имат и изготвените по делото автотехническа и комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, основани на всички обективни находки, следи от настъпилото ПТП.

Правилно е отчетено, че нито жалбоподателите релевират непълнота на разследването, нито обективно е налице такова. При проверка на фактическите и правни изводи на прокурора, изложени в атакуваното постановление, първият съд е с основание е приел, че същите за правилни и обосновани в достатъчна степен, съответни на доказателствата по делото.

Първият съд е взел отношение по повдигнатия и пред настоящата инстанция въпрос, че жалбоподателите откривали двусмислие при посочване от страна на прокурора и на двете хипотези на навлизане на каруцата в средната и в дясната лента за движение. Коректно е било отбелязано, че подобно двусмислие липсва, доколкото се касае за последователни непосредствено следващи действия на водача на ППС, предшестващи настъпилото ПТП, които не се изключват помежду си и водят до крайния резултат.

Не намират опора в материалите по делото оплакванията на жалбоподателите пред настоящия съд, че е неверна констатацията на инстанцията, че съобразно характеристиките на пътя, пострадалият М. като водач на ППС е имал право да навлезе в пътя с предимство като направи завой наляво или надясно, по който начин да се включи правомерно в движението по ул. „*“, но с първоначалните свои действия, предвид посоката, в която е започнал да навлиза на ул. „*“ от ул. „*“ той е дал знак за всички останали 4 участници в пътното движение за предприета маневра, от която се е очаквало да се включи в движението със завой надясно. С основание първият съд е отчел, че първоначалното движение на каруцата фактически се е осъществявало в предвидена за това пътна лента на ул. „*“ за идващите превозни средства от ул. „*“, поради което тогава той не е бил предвидима опасност спрямо движещите се превозни средства в лентите за насрещно движение. Такава опасност би била налице когато един участник в движението не се намира на определеното място, съгласно правилата за движение по пътищата. В момента на навлизане на ул. „*“, по лентата, допускаща правомерното му движение, водачът на каруцата М. се е намирал на място, съобразено с правилата за движение по пътищата. Тъй като кръстовището между ул. „*“ и ул. „*“, съобразно скица т. 1 на л. 110 от ДП, е Т-образно, липсват обективни основания, за водачът на л. а. „*“ да счита, че навлизащият първоначално в своята лента на движение водач на ППС, би направил забранена маневра, която и характеристиката на пътя не допуска, като пресече пътя на насрещно движещите се МПС. Посоченото от първия съд изцяло се споделя от настоящата инстанция, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се каже, че становището на жалбоподателите, че при движение по път с предимство, превозното средство, което се движи по път без предимство представлява опасност към момента, в който премине мястото за спиране и изчакване, в принципен план е вярно, но случаят разкрива особености, които следва да бъдат взети под внимание. В този смисъл, следва да бъде съобразено именно обстоятелството, че пътят, по който е следвало да се придвижи ППС на пострадалия е бил прекъснат, докато този с предимство, по който е преминавал автомобила – участник в пътния инцидент, е бил непрекъснат, доколкото кръстовището е било Т-образно. В този смисъл пътят без предимство, по който се е движил пострадалият обективно не е предполагал посока на движение на ППС, при която да пресече лентата за движение на „*“. Водачът на каруцата, при навлизането си в кръстовището, би представлявал опасност само за участниците в движението, които преминават по лявата лентата на ул. „*“, какъвто се е явявал управляваният от К. К. автомобил, движещ се в същата лента. Ако пътят без предимство на ул. „*“ е предполагал водачът на каруцата, при навлизането си в кръстовището, да продължи движението си по пътна лента, която обективно пресича пътната лента за движение на л. а. „*“, то тогава с навлизането си в 5 кръстовището, каруцата би представлявала опасност и за това МПС. Но, в посочения смисъл, доколкото пътят на каруцата е бил прекъснат, а този на автомобила непрекъснат, подобни очаквания не е имало. Правилно първият съд е посочил, че водачът на л. а. „*“ е следвало да предприеме действия в момента, в който обективно е могъл да възприеме опасността, при наличието на обективни причини, поради които да се предполага възможно съприкосновение между движещите се ППС. Моментът на възникване на опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие – в този смисъл цитираното от окръжния съд решение № 1271 от 09.12.1976 г. по н. д. № 1128/76 г. на ВС, III н. о. Моментът, в който каруцата ще се яви препятствие и съответно обективна опасност за л. а. „*“ е този, в който тя навлиза в средната, насрещна за нея, лента за движение. В този момент вече са налице обективни обстоятелства, даващи възможност на водача на „*“ да разбере, че водачът на ППС се насочва към извършване на действия, представляващи неправомерна маневра на пътя, за която иначе е нямало как да предполага, че би била извършена, поради липса на обективни предпоставки, които е следвало да съобрази. Съгласно цитираното от първия съд решение № 318 от 11.VIII.1988 г. по н. д. № 315/88 г., III н. о., за да се приеме, че водачът на МПС не е действал виновно при настъпване на общественоопасни последици е необходимо да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство и да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. С основание окръжният съд е отчел, че фактите, които се установяват от доказателствата по делото сочат, че л. а. „*“ се е движил правомерно, съобразно правилата за движение по пътищата. Той е бил длъжен да реагира като спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В случая той е нямало как, при потеглянето на каруцата от знак „Стоп“, да предвиди предприетата от водача на ППС М. неправомерна маневра на пресичане на пътните ленти за насрещно движение, тъй като нито първоначалното навлизане на това ППС в кръстовището косо в лявата лента за движение, нито пътните характеристики на ул. *, съобразно лентите за 6 движение при включването му в ул. „*“, нито пътната маркировка по ул. „*“, са допускали възможност за евентуален конфликт между двете превозни средства. И двете изготвени по делото експертизи са достигнали до извода, че в момента на навлизане на каруцата в средната лента на платното за движение, по което се е движил л. а. „*“, водачът на автомобила „*“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.