Решение № 217 от 03.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Плевен, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20234430200245 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М. Б. М., с ЕГН ********** от *** против НП № 22-0938-003730/14.10.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушения, както следва:

- за нарушение на чл.137е от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 50 лв.;

- за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец.

Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно във втората част, поради което в тази част се моли неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в които макар да не се оспорва фактологията на нарушението, се изтъкват основания по чл.28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично, като не оспорва нито едно от извършените нарушения, но моли наказателното постановление да бъде отменено в частта, в която на основание чл.175, ар.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН

Серия GA бл. № 746536/05.10.2022г. е съставен на жалбоподателя М. Б. М. за това, че управлявал в *** с посока на движение към ул. „Кирил и Методий“, мотопед „Априлия СР 50“ с рег. № ***. В 16:30 часа свидетелите Б. Д. К. и М. П. Н. – длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен спрели жалбоподателя за проверка. В хода на проверката приели, че М. управлява горепосоченото МПС – мотопед „Априлия СР 50“ с рег. № ***, собственост на Н.Н. с ЕГН **********, без поставена защитна каска и без поставен регистрационен номер на определените за това места. За констатираното длъжностните лица К. и Н. съставили АУАН Серия GA бл. № 746536/05.10.2022г., с който му вменили нарушения на чл.137е от ЗдвП и на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя. Същият се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Извън законоустановения тридневен срок било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 14.10.2022г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания, както следва:

2

- за нарушение на чл.137е от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.;

- за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б. Д. К. и М. П. Н., както и издадения АУАН Серия GA бл. № 746536/05.10.2022г. на л.5; Възражение по акта на л.6; НП № 22-0938003730/14.10.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.8; справка за нарушител/водач на л.9-9-10; справка по история на ПС и собственост с рег. № *** на л.11-12 и Заповед рег.№ 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на л.13-15 от делото, както и от представените в съдебно заседание писмени доказателства: 4 броя удостоверения за раждане, приложени на л.23 до л.26 от делото.

Досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП:

По същество с НП № 22-0938-003730/14.10.2022г. на *** Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР-Плевен, на жалбоподателя М. Б. М. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 05.10.2022г., съобразно който текст: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.”.

Съгласно т.11 от § 6 (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) от ДР на ЗДвП:

„Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“.

А съгласно т.14 от същия § 6: „Мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна М.ална скорост не надвишава 45 km/h.“.

3

Следователно, а и не се спори, процесният мотопед е МПС, съгласно т.11 от § 6 (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) от ДР на ЗДвП.

Видно от показанията на длъжностните лица – свидетелите К. и Н. действително жалбоподателят се е намирал на процесното място, като е управлявал въпросния мотопед марка „Априлия СР 50“ с рег. № ***, собственост на Н.Н. с ЕГН **********. Свидетелите посочват още, че към момента на проверката процесното МПС било без спойлери и без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място. Същата фактология се извежда и от показанията на св. Н., който в допълнение си спомни, че жалбоподателят му заявил, че мотопедът бил на ремонт и го управлява, за „да го пробва как е поправен“. Съдът кредитира гореописаните гласни доказателства като обективни и взаимнокореспондентни с писмените такива, също ценени от съда, в т.ч. и като неоспорени дори от жалбоподателя.

НП обаче в обжалваната част /за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП/ е незаконосъобразно по следните съображения:

Действително, не се спори по делото, че ж-лят е управлявал съответното МПС – мотопед марка „Априлия СР 50“ с рег. № ***, което е собственост на Н.Н. с ЕГН **********. Не се спори и, че горецитираното МПС не е било към момента на проверката с поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е посочена като състав на административното нарушение както в АУАН, така и в НП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“. Т.е. видно от разпоредбата на ал.1 следва превозното средство и да е регистрирано, и да е с поставена регистрационна табела, като двете посочени в разпоредбата изисквания не означават едно и също нещо, а принципно всяко от тях осъществява състав на отделно нарушение. Тук 4 следва да се уточни, че именно по пр.2 на чл.140, ал.1 от ЗДвП /липса на поставени регистрационни табели на определените места/ е санкциониран жлят, а не по пр.1 /липса на регистрация/. В този смисъл, тъй като е санкциониран за липса на поставени регистрационни табели, това фактическо положение е било видимо за него и може да се обсъжда въпроса за вината му като водач. С други думи не само от обективна, но и от субективна страна нарушението по чл.140, ал.1 от НК следва да се счита извършено от страна на ж-ля. Разграничението по пр.1 и по пр.2 на чл.140, ал.1 от НК действително не е извършено нито в акта, нито в НП, за което е наложена и съответната санкция и въз основа на обжалването по което е инициирано и съдебното производство. Това обаче не е пречка от процесуалноправно естество и макар да не е налице прецизност, то за АНО не е налице задължение да конкретизира предложението, във връзка с което е наложена санкцията.

Терминът „предложение“ не е легален. Съобразно чл.26 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята –от точки, а точката – от букви.

Налице е съответствие в описаните обстоятелствени части на АУАН и НП относно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, като е посочено, че: „Управлява горепосоченото МПС /мотопед „Априлия СР 50“ с рег. № ***/ без поставен регистрационен номер на определените за това места“. В същото време посочената в НП санкционна разпоредба за гореописаното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, също е съответна и съгласно нея: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.“. Т.е. санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП не предвижда хипотези и изцяло съответства на посоченото по-горе административно нарушение, като не е необходимо посочване на предложения, както в случая е визирано в НП „пр.3“ на същата санкционна разпоредба. Т.е. нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда санкция конкретно за управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, без да се посочват 5 каквито и да е други конкретизиращи хипотези в санкционната норма.

В същото време обаче, на посоченото в АУАН и НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП съответства и друга, различна санкционна разпоредба, а именно тази на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. Ето защо съдът намира, че гореописаното създава противоречие и прави неясна волята на АНО.

Тоест, от една страна административнонаказващият орган е направил конкретно описание на констатираното административно нарушение, като е посочил, че ж-лят е управлявал МПС без табела с регистрационния номер, поставена на определените за това места, което описание е при съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга страна – АНО не съобразява разпоредбата на чл.57, ал.1 т.7 относно индивидуализацията на наказанието, тъй като е несъответно и не става ясно каква е волята му, като е посочил при вписването на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП вместо само чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото не съществуват предложения, а само точки или вероятно е имал волята да приложи нормата н а чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП. С оглед изложеното, съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаването на процесното НП, тъй като е налице неяснота и недопустима компилация на разпоредби относимо към приложимия размер на санкцията, с което е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице да разбере с какво наказание е санкционирано за съответното нарушение и да организира ефективно защитата си.

На следващо място - Действително законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, но само при условие, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая обаче това положение не се отнася и до конкретно издаденото наказателно постановление, при което административнонаказващият орган не е спазил всички изисквания на 6 нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност и на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.