Решение № 1693 от 12.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213100501496 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Т. КР. КР., чрез адв.

И.З., против Решение № 261010/22.03.2021 г., постановено по гр.д. № 9220/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Т. КР. КР., ЕГН ********** от *****, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя В.В., сумата от 438.76 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), съставляваща сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което са издадени фактури, както следва: № **********/21.07.2017 г., на стойност 303.32 лв.; № 1138182532/17.11.2017 г., на стойност 98.50 лв.; № 1138451805/12.01.2018 г., на стойност 36.94 лв. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането , а също и 84.28 лв.

(осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), представляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по всяка от посочените три фактури, за периода от датата на падежа й до 30.01.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 1768 по описа на ВРС за 2020 г. е издадена Заповед № 724/11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която 1 ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 145,22 лв., представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 39,61 лв., представляваща сторени съдебно – деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1768/2020 г., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Излага се становище в жалбата, че решението в обжалваната част е неправилно, като моли за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му част и постановяване на друг, с който да се отхвърлят предявените искове.

Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице валидна облигационна връзка между страните по делото. Сочи, че съдът се е позовал на справка за недобора, която била оспорена от въззивника като едностранно съставен, неподписан документ, с непротивопоставима доказателствена сила. Въззивникът сочи още, че по делото не били представени карнетни листи, а само извлечение от карнет по партида с абонатен № 1300296 до 18.01.2021 г., прието като доказателство в открито съдебно заседание в отсъствието на ответника. Твърди, че били направени доказателствени искания, които не били взети предвид от първоинстанционния съд, независимо от своевременното им релевиране.

Следвало да бъде съобразено обстоятелството, че извлечението от карнет по партида с абонатен № 1300296 до 18.01.2021 г. не било на името на ответника – Т. КР. КР., а на друго лице – К.Т. К., като следвало фактурираните периоди с процесните показания да бъдат издадени на името на лицето К.Т. К.. На следващо място твърди, че направеното възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на Фактура № **********/21.07.2017 г. за периода от 23.10.2015 г. до 20.07.2017 г., не било съобразено при постановяването на обжалвания съдебен акт. Твърди неизпълнение на общите условия от страна на въззиваемото дружество. Излага, че с неуважаването на искането му за прилагане на гр.д. № 15609/2018 г. по описа на ВРС и на ч.гр.д. № 7107/2018 г. по описа на ВРС било допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях се съдържали релевантни за делото доказателства. Прави искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК за приемане като доказателство по делото на Справка за недобора по партида с абонатен № 1300296 до 17.07.2020 г. Моли са отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на главните и акцесорни искове с присъждане на съдебно деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, не е депозирало отговор.

С протоколно определение № 1321/05.07.2021 г., на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е приобщено към доказателствения материал по делото приложеното с въззивната жалба заверено копие на справка за облога и плащанията на частен абонат Т.К. от 17.07.2020 г., изготвена от „ВиК Варна“ ООД.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните 2 изразяват желание за постигане на спогодба с помощта на медиатор, но до такава не се е стигнало.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК 103002253, гр. Варна, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Т. КР. КР., ЕГН ********** от гр. Варна дължи на ищеца сумите както следва: 867.59 лева, представляваща дължима главница за доставени и отчетени, но незаплатени ВиК - услуги, за периода от 23.10.2015 г. до 24.01.2020 г., по партида с абонатен № 1300296, находящ се в гр. Варна, ЖК „Галата“, м. „Зеленика“, ПИ № 3730, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 122.86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.08.2017 г. до 30.01.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 1768 по описа на ВРС за 2020 г. е издадена Заповед № 724/ 11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира и присъждане на съдебно деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г.) и от общите условия за предоставянето на ВиК - услуги на потребителите от ВиК - оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. В рамките на процесния период, от страна на ищеца са доставяни ВиК - услуги в обекта на ответника, потребени, но незаплатени от последния.

Ответникът – Т. КР. КР., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва факта на доставка на претендираните количества ВиК услуги, основанието за съставяне на процесните фактури, уведомяването му за това. Възразява срещу начина на отчитане на потребените количества ВиК – услуги, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията отнасящи се за период, предхождащ датата 10.02.2017 г. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Т. КР. КР. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, сумите от 4 3 8 . 7 6 лв., представляваща сбор от главници, 3 представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което са издадени фактури, както следва: № **********/ 21.07.2017 г., на стойност 303.32 лв.; № 1138182532/ 17.11.2017 г., на стойност 98.50 лв.; № 1138451805/ 12.01.2018 г., на стойност 36.94 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, а също и на 84.28 лв., съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по всяка от посочените три фактури, за периода от датата на падежа й до 30.01.2020 год., за което вземане по ч. гр. д. № 1768 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 724/ 11.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлил исковете в останалата част.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното д е л о доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Спорният въпрос относно съществуването на качеството потребител на вода и съпътстващи услуги по отношение на въззивника е нормативно разрешен с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС). Съгласно нормата на чл. 3 от нея, потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно основание) на съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Посочените разпоредби дефинират като „потребители” собствениците и лицата с валидно учредено вещно или договорно право на ползване върху имота, а не просто фактически обитаващите го такива, които са динамично променящи се и практически непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл. 59 – 64 от ОУ на ВИК именно първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Съгласно чл. 9а от НУРПППВКС промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В чл. 61, ал. 1 от ОУ е предвидено, че при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 304 дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида. От представената справка по лице, се установява, че Т. КР. КР. е бил надарен с процесния имот с договор за дарение от 19.06.2007 г. От твърденията на страните, а и от доказателствата по делото се установява, че задължението за уведомяване на ВиК оператора не е спазено, поради което въззивникът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Дружеството въззиваем е ВиК оператор и като такъв доставя на жалбоподателя - потребител на ВиК услуги (по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите), за имот находящ се в гр.

Варна, жк „Галата“, м-ст „Зеленика“ ПИ № 3730, за който обект е определен абонатен № 1300296, с титуляр Т. КР. КР.. Изложеното навежда на извод за неоснователност на оплакванията на въззивника в тази връзка.

Релевираното възражение за изтекла в полза на ответника (въззивник) давност, съдът намира също за неоснователно. Първоинстанционният съд е разгледал приложимия за процесното вземане срок на погасителна давност, съобразно правилата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и съобразно установеното в ТР № 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. ВРС правилно е посочил, че вземанията с настъпил падеж преди 10.02.2017 г., са погасени по давност, в тази връзка вземането по Фактура № **********/21.07.2017 г., за периода от 23.10.2015 г. до 20.07.2017 г. не е погасено по давност, предвид обстоятелството, че същата е издадена на 21.07.2017 г. В тежест на ответника, като страна релевирала възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, е да установи недължимостта на вземането си, доколкото самият той не спори, че за част от дълга (след 10.02.2017г.) давност не е изтекла. Въззивникът не е сторил това в предвидените за него преклузивни срокове.