Присъда № 18 от 20.12.2022, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 18/20.12.2022 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН

СЪД - КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура–Разград, ТО–Кубрат обвинителен акт ведно с материали по ДП № 290ЗМ-84/2022 г. по описа на РУ–Кубрат срещу подсъдимия С. Ю. Х. от с.

Сеслав, обл. Разград за това, че на 13.04.2022 г. в с. Сеслав, обл. Разград, запалил недвижимо имущество със значителна стойност, жилищна сграда разположена в УПИ II - 9 от кв. 10, по плана на с. Сеслав, със застроена площ 58.75 кв.м, находяща се на административен адрес: *** , на стойност 25 100 лв., собственост на Ю. Х. А. от с.с, чрез заливане с горима или лесно запалима течност (бензин) и използване на източник на открит огън (запалка) – престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението така, както е възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия установяват по безспорен начин авторството му в извършване на инкриминираното деяние, поради което пледира за постановяване на осъдителна присъда. Пледира на Х. да бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода при приложението на чл. 55 от НК, като поблагоприятен с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно – девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият С. Ю. Х., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност. В съдебно заседание признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Защитникът му пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния му и предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Споделя становището на представителя на районната прокуратура, че са налице условията за налагане на наказание при приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, както и за приложение института на условното осъждане като определеното от съда наказание да се отложи за подходящ изпитателен срок.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.С. Ю. Х. е 44-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование, безработен.

През 2002 г. св. Ю. М. закупил недвижим имот в село Сеслав, обл.

1

Разград, намиращ се на ул.„Васил Левски“ № 5. Мехмедов преотстъпил имота за ползване на своя син С. Ю. Х. и семейството му.

На 13.04.2022 г. между подс.Х. и съпругата му св.Себат Х.а възникнал скандал. След взаимни нападки и обиди Х.а напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила в дома на своите родители.

В рамките на същия ден подсъдимия направил опит да разговаря отново със своята съпруга, но след нейния отказ да комуникират, той посетил местен хранителен магазин, от където закупил 400 г алкохол под формата на скоч.

Около 20:30 часа Х. провел разговор със съпругата си по мобилния телефон като я заплашил, че ако не се съберат да живеят отново заедно ще запали жилищната сграда обитавана от семейството.

След като св. Х.а отказала да се върне при него, подсъдимият взел бензин съхраняван в полиетиленова туба за минерална вода, облял вътрешността на коридора, кухнята и антрето на жилището на ул. „Васил Левски“ № 5 в с. Сеслав. След това със запалка възпламенил бензина, при което започнало самостоятелно горене на вещите в затвореното пространство.

Развитието на пожара продължило като огънят обхванал наличните горими материали, разположени във вътрешността на сградата и покривната конструкция до пълното им изгаряне. След деянието, подсъдимият посетил домът на св. А., където отседнал и продължил да консумира алкохол.

В 20:56 часа бил подаден сигнал приет от ЕНН 112 РЦ Русе за възникнал пожар в частен имот в с. Сеслав. На място бил изпратен дежурен екип на РСПБНЗ и РУ Кубрат, които овладяли пожара и загасили гореното на сградата. Свидетелят М. А., полицейски служител от РУ Кубрат, разговарял с подс. Х., който признал, че е запалил сградата с помощта на бензин и запалка.

С протокол за доброволно предаване от 13.04.2022 г. подс. С. Ю. Х. доброволно предал 1 бр. запалка червено-синя на цвят с надпис на латиница „Кинг“, като собственоръчно написал, че със запалката запалил къщата, която залял с бензин.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно пожаротехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че огнището на пожара е в антрето на къщата. Горенето на сградата е започнало в затворено пространство. При наличието на множество горими материали се запалват, като отделените горещи газове се устремяват нагоре към тавана и към другите стаи в къщата. Развитието на пожара продължило като огънят обхванал наличните горими материали в другите стаи на къщата и покривната конструкция до пълното им изгаряне. Пожарът възникнал от високотемпературен източник (кибритена клечка, запалка или открит огън), причинен от човешки фактор. Времето на възникване на пожара било около 20:40 часа на 13.04.2022 г. Не е съществувала възможност за разпространение на пожара към съседни имоти, тъй като къщата е отделно стояща на разстояние от съседни сгради, които трудно биха били достигнати от топлинното излъчване на пожара.

2

От изготвената физико-химическа експертиза се установява, че от приобщените натривки иззети от ръцете на Х., не се установени наличие на леснозапалими вещества.

От заключението но назначената съдебно техническа и оценителна експертиза на жилищната сграда обект на пожара е видно, че стойността на сградата е в размер на 25 100 лв. Стойността на нанесените на 13.04.2022 г. материални щети върху къщата са в размер на 21 130.34 лв. От заключението на допълнителната СТОЕ се установява, че към датата на огледа 25.08.2022 г. подсъдимият е извършил ремонтни дейности на стойност 5 878.15 лв.

Приложените по ДП документи, изпратени от Община Кубрат, в това число и скица № 193/26.04.2022 г. на недвижим имот, находящ се на административен адрес в *** е видно, че собственик на имота е Й. А. А..

Съгласно представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, имената Ю. Х. А. и Й. А. А. са на едно и също лице.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимия С. Ю. Х. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка.

Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство.

Всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянието му. В тази насока са безспорните писмени доказателства по делото: справка съдимост, декларация за семейно и материално положение, съдебна пожаротехническа експертиза, съдебнотехническа оценителна експертиза и допълнителна оценителна експертиза, съдебно физикохимическа експертиза, техническа експертиза, които кореспондират със събраните по делото гласни доказателства – обяснения на подсъдимия С. Ю. Х. и свидетелски показания на свидетелите Д.

Т. Д., И. Е..Е., Н. К. И., М. М. А., С. С. Х.а, Ю. Х., С. А. А., Б. Б. А., С. А. А., С. Я. И., А. Д. А., В. Р. В.. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло всички събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимият С. Ю. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 330, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение досежно процесната жилищна сграда. От обективна страна, на 13.04.2022 г., в с. Сеслав, обл. Разград, запалил имущество със 3 значителна стойност – жилищна сграда разположена в УПИ II - 9 от кв. 10, по плана на с. Сеслав, със застроена площ 58.75 кв.м, находяща се на административен адрес: ***, на стойност 25 100 лв., собственост на Ю. Х. А. от с.с, чрез заливане с горима или лесно запалима течност (бензин) и използване на източник на открит огън (запалка) - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК е резултатно – на реално увреждане. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни престъпления“, Раздел първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“ и има предвид дейност, която според основния състав по чл. 330, ал. 1 от НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на предмета на престъплението.

Това означава възпламенителна реакция, с която и престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън, а изискването е предметът да бъде със значителна стойност. Престъплението по чл. 330 НК е общоопасно, защото както другите, предвидени в същата глава престъпни състави може да увреди, или най-малкото да застраши, т. е. да постави в опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, а при умишления палеж, няма изискване да са настъпили значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност.

Анализът на чл. 330, ал. 1 от НК налага извод, че „значителна стойност“ има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство „значителни вреди“, посочено от законодателя в нормата на чл. 343, ал. 1, б.

„а“ от НК. Съгласно съдебната практика, имущественият критерий за тези съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати. Константната практика на ВКС на Република България относно съдържанието на понятието „значителни вреди“ е изразена в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., III н. о. и др., както и с указаното в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, като към момента на деянието 14 МРЗ от 710 лв. (ПМС № 37/24.03.2022 г.) към 13.04.2022 г. са 9 940 лв. От материалите по делото се установява, че стойността на запаленото имущество е на стойност над посочената по-горе стойност, т. е. запалено е имущество на значителна стойност.

Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият залял предмета на престъплението със запалителна течност, след което предизвикал процес на горене и сградата се е запалила и изгоряла. От заключението на вещото лице по назначената пожаротехническа експертиза се установява, че при пожара са налице характерните следи от горенето. В обобщение е заключено, че най-вероятната причина за възникване на пожара са умишлени човешки действия в следствие на боравене с открит огън и използване на 4 лесно запалима течност. Деянието е довършено с факта на запалването имуществото.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си запалва имущество на значителна стойност, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици, но е искал и целял именно тях, тъй като се е стремял, чрез опожаряване на сградата да причини имотна вреда. Субективната страна на престъплението се установява по несъмнен начин от установените в ДП доказателства описани по-горе доказателства, както и от установеното в хода на съдебното следствие.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс. С. Ю. Х. за виновен в извършване на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признание за виновност; възстановяване на причинените щети; материално и семейно положение; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК – налице са многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под минимума, като отмери наказание седем месеца лишаване от свобода.