Определение № 3437 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20268002100768 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. А. С. ,гражданин на Р. Ф. представляван от адв.Г.

Д. срещу решение №130 от 14.07.2025г по в.гр.дело № 117/2025 на Апелативен съд-Бургас , потвърдил решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по описа в частта ,с която по иск на е „ДЮФ“ООД със седалище и адрес на управление [населено място],на основание чл.40 от Закона за задълженията и договорите е прието за установено ,че сключеният между „ДЮФ“ООД, с[ЕИК] и касатора А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място] ,общ. Н., е недействителен по отношение на „ДЮФ“ ООД, тъй като ответникът В. Г. Л., действал като пълномощник на ищцовото дружество–продавач и ответникът А. А. С., действал чрез пълномощник Д. В., са се споразумели във вреда на ищеца „ДЮФ“ ООД. Потвърденото решение на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е постановено по единия от общо четири обективно съединени иска, предявени от дружеството срещу двамата ответници в оспорване действителността на договора ,като на свой ред въззивният съд е приел ,че евентуално предявеният иск за договаряне във вреда на дружеството е основателен по процесния предварителен договор. При идентично представителство на страните,на 20.12.2021г са били сключени три предварителни договора по които А. А. С. е купувач, единият от които е процесният, на цена от 76 000 лв.за описания имот. Посочено е, че след окончателното плащане на цената,което следва да бъде извършено в Р. Ф.,продавачът се е задължил да прехвърли на купувача недвижимия имот. В т.2 от договора е посочено, че цената се заплаща 1

: капаро при сключване на договора от 9500 лв. платими в брой срещу разписка и при представяне на документи – 9500 лв. плащане на задатък-капаро, но не по-късно от пет дни преди сключване на окончателния договор.Остатъкът от 57 000 лв. – платими на територията на Р. Ф. в местна валута, преди сключване на окончателния договор, за което купувачът се е задължил да представи доказателство до 28.01.2022 г.Договорена е дата за сключване на окончателния договор – 28.01.2022 год. в кантората на нотариус Л. Ч..Не е бил сключен окончателен договор на уговорената дата и купувачът С. , представляван от същия пълномощник Д. В. В.,е предявил иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на 09.03.2022г.По настоящето дело е обсъден протокол от 13.09.2021г от общо събрание на съдружниците на „Дюф” ООД за взети решения за намаляване капитала с дяловете на напуснали двама съдружници и решение за новоприет съдружник , освобождаване на досегашния управител и съдружник Ю. Д. , като за управител е избран новоприет съдружник Е. В. ,като всички лица са руски граждани. До вписване на промените освободеният управител се е задължил да не извършва разпоредителни действия от името на дружеството.На 29.06.2022г Д. е продал дружествените си дялове от капитала на „Дюф” ООД. Изслушан е бил свидетел за тези отношения , посредничил за закупуване на дяловете и според негови показания фактически дружеството управлявал Ч. ,бив съпруг на сестрата на Д., а след продажбата на дяловете си последният не е идвал повече в България. Новият управител,който представлява дружеството и понастоящем,е вписан на 02.03.2022г. По отношение на ответниците е установено,че между тях, или с тяхно участие като пълномощници е имало и други сделки,предхождащи процесната. През 2017г Л. прехвърля чрез покупко-продажба от името на дружеството „Дюф“ООД недвижим имот в полза на съпругата си ,след което с н.а. № .../... ... ... год. чрез пълномощник Д. В. двамата са продали на настоящия касатор А. С. придобития с предходния нотариален акт имот. Представени са множество други нотариални актове за сделки с недвижими имоти, включително на дружеството „Дюф“ ООД, в периода 2012-2017 год., от които е направен извод ,че Л. ,както и представителят на купувача Д. В. са участвали в тези сделки в различни качества - като купувачи на имоти, като представители на продавачи, като представители на дружеството в качеството му на продавач.От 2007г В. Л. е имал сключен трудов договор с дружеството, прекратен през 2020г по чл.327, ал.2 КТ.По преупълномощаване от А. Ч. съгласно пълномощно с дата на заверка 21.04.2011г, В. Л. е имал неограничено овластяване да представлява управителя на дружеството за договаряне и участие в разпоредителни сделки и получаване на продажни цени .Налице е разписка за получени от В. Л. 9500 лв по процесния предварителен договор при сключването , както и за следващото плащане от 9500 лв,като предадени от пълномощника Д. В., суми в тези размери се отразяват и като изтеглени от сметка на купувача С. в БАКБ към посочените в разписките дати. Документ за остатъка от цената в рубли е бил издаден от Ч. на 27.01.2022г в [населено място], като на 20.10.2023г освободеният управител Д. е издал и заверил документ декларация ,че е получил лично и в брой всички суми и плащания по всички договори, сключени с купувач А. С.. Декларации, издадени от В. Л. с противоречащи си твърдения също са представени и обсъдени по делото Същият през 2023г е разпитван като свидетел по водено полицейско 2 разследване като е заявил ,че не е получавал никакви пари ,дал пълномощното си на Д. В. за да движи сделките ,от години не е виждал управителя Д. и не е разговарял с него .

При така изяснени обстоятелства въззивният съд е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК,като базирани на разясненията дадени с т.III Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК и при зачитане на приетото с решение № 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I г. о., ГК, при анализ и оценка на релевантните доказателства, като е изложил и свои съображения по спорните въпроси .За оборено е прието твърдението на Л.,че е имал одобрението на Д. за точните параметри на сключената сделка ,на посочената цена и с посоченото лице.Като свидетел по досъдебно производство №239/2023г същият е признал факта ,че от години не е имал контакти с управителя Д..Това обяснява и защо трудовият му договор е бил прекратен по негова инициатива на основание 327, ал.2 КТ през 2020г. В същата насока е оценено и доказателственото значение на декларация на този ответник от 04.09.2023г ,че не е получавал сумите по разписките,което оборва достоверността им като частни документи. Последваща негова нотариално заверена декларация , с която се отричат твърденията в първата,не е ценена като доказателство , тъй като представлява извънсъдебно твърдение на страна при вече заведен срещу Л. иск. .За имота е имало начислени данъци за периода 2017-2021г ,като твърденията на Л. ,че ги е погасил , също не кореспондират с данни от НАП. Писмената декларация на Д. от 20.10.2023г представлява изразени в писмен вид свидетелски показания ,несъбрани по надлежния ред. Споразумяване във вреда на дружеството е прието по субективни признаци ,след като Л. признава,че не е бил наясно какво подписва и че е следвал указанията на Д.

В.,който е пълномощник на насрещната страна.Пълномощникът Л. сам твърди ,че не е интересувал и не е бил запознат с условията на сделката ,разписал е разписки без да е получил сумите ,което е показателно за липса на дължимо поведение за охраняване интересите на представлявания, а именно на дружеството , тъй като Л. не сключил сделка като пълномощник на Д. в лично качество на последния. Пълномощникът на дружеството Л. се е предоверил на пълномощника на насрещната страна и не е положил дължимата грижа,същевременно налице е сговаряне във вреда на дружеството,като облагодетелстване за купувача е явно осъзнавано , индиция в тази насока са установените отношения между участващите по предходни сделки,които показват финансови зависимости.Така според въззивния съд с голяма степен на сигурност може да се предположи ,че правната и фактическа обвързаност на представителите на двете страни Л. и В. , комуникацията между договарящите в различни качества и за различни конкуриращи се интереси, е способствало за договаряне във вреда на дружеството.Пред Бургаски окръжен съд е прието заключение на СТЕ, според което към датата на сключване на предварителния договор пазарната цена на имота определена на 217 760 лева.,но при приемане на заключението вещото лице се е позовал на корекция , в резултат на която е посочил пазарна цена от 199 996,70 лева.

Въззивният съд не е посочил стойности при извода си, че пазарната цена на имота е значително по- висока от посочената в предварителния договор,посочил е процентно изражение .Поради това и независимо от обстоятелството ,че в активите на дружеството 3 имотът е бил заприходен на цена,близка до посочената в предварителния договор/съгласно приета счетоводно-икономическа експертиза/ ,за установен е приет и обективния елемент по основанието на иска. Продажната цена по предварителния договор е значително под пазарната, накърнен е интерес за представлявания и при договорения начин на плащане –в брой,на представители, като няма данни плащане на суми по договорената цена да е постъпвало в дружеството , по банков път, или на каса.

Въззивното решение е обжалвано от купувача по предварителния договор А. А. С. с оплаквания за неправилност ,при изтъкнати основания по чл. 281 т.3 ГПК за неговата отмяна.

Към касационната жалба е приложено изложение с позоваване на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1ГПК и чл. 280, ал.2 , предл трето ГПК поради очевидна неправилност на решението

Първата група свързано поставени в изложението въпроси преформулират оплакванията на касатора за възприета невярна пазарна цена за имота, без да бъдат изложени мотиви от въззивната инстанция и след като вещото лице при изслушване в съдебно заседание е преизчислил по-ниска цена /199996,70лв. поради техническа грешка/, въззивният съд се позовава на чл. 272 ГПК ,т.е препраща към възприетата от първоинстанционня съд цена от 217 760лв Твърдението е ,че тази цена не е по заключението,невярна е и не отговаря на законите и приложните науки.Въпросите визират служебното задължение на въззивната инстанция за активност при възлагане на необходима експертиза за установяване на действителна пазарна цена на недвижим имот ,за назначаване на повторна експертиза, каквато е била поискана от въззивния жалбоподател и отказана , за формиране и обосноваване на изводите на съда в тази насока. Изтъква се противоречие с ТР №1/09.12.2013г ОСГТК и множество решения от практиката на ВКС /реш. №252/2023г по гр.д №4396/2022г , реш.№50/2021г по гр.д №1845/2020г , реш. №84/2022г по гр.д №3141/2021г на Трето г.о, реш. №186/2024г по гр.д №4906/2022г на Четвърто г.о и цитираната там съдебна практика на ВКС / ; противоречие с реш. №65/2017г по гр.д №639/2016г четвърто г.о по въпрос следва ли решаващият съд да обсъди и коригира цена, дадена в експертно заключение ,след оплакване на страна за това,че допуснатото й завишаване е постигнато с прилагане на аналози офертни предложения.

Втората група въпроси са по прилагането на чл.175 ГПК и са формулирани относно значението на частни писмени документи - разписки за платени суми : кога изявлението в тях може да се счете за оборено ;отхвърля ли се доказателствената сила на разписка за плащане на друг пълномощник, а не подписалия договора пълномощник когато това е предвидено в договора ; за обвързващата сила на признанието на неизгодни факти пред досъдебен орган. С поставянето на свързаните с доказателствените изводи на съда въпроси,в този раздел на изложението се оспорва приетото в решението,че е установен необходимият за успешно провеждане на иск по чл.40 ЗЗД субективен елемент. Сочи се противоречие с множество решения на ВКС, съдържащи отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд за самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от страните доводи и възражения. Релевантен по същината си въпрос е , че 4 законният представител на дружеството към 29.12.2021г е само и единствено Д. и че има признание от ищеца „Дюф”ООД за това, че законен представител и пълномощник са действали заедно поради което се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка с прилагане на чл.12 , чл.235,ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК,съобразно чл.175 ГПК и признанието на неизгоден факт в допълнителна искова молба- изявление на ищеца ,че управителя е действал „в ущърб на дружеството„ заедно с пълномощника и така признава обективно, субективното знание на управителя /Д./ за определената цена, купувач и всички основни параметри на сделката . Поставен е и въпрос дали писмената декларация,издадена от управителя/Д./ представлява разписка за получени суми.

Разпечатката съдържа 19 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dad8c0a6-0e10-4d5b-88a2-0a5debe40091