Решение № 260121 от 24.11.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1441/2020
- Вид
- Решение № 260121
- Подписан
- 24.11.2020
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ТОДОРОВА СЕМКОВА, НИНА ИВАНОВА КУЗМАНОВА, ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ ХАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.287, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№
260121 24.11.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА в присъствието на секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА като разгледа докладваното от член-съдията Семкова ВНЧХД №1441 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда
№147/29.06.2010 г. по НЧХД №7360/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, I н.с. подс. А.
К. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като доколкото е прието, че пострадалият Б.К. е отвърнал на подсъдимия веднага и то със същата телесна повреда по чл.130, ал.2 НК, то на осн. чл. 130, ал. 3 НК съдът е ОСВОБОДИЛ и двамата от наказание. На осн. чл.304 НПК подсъдимият е признат за невинен и е оправдан относно това: нанесената на Б.К. лека телесна повреда под формата на болка и страдание без разстройство на здравето да е причинена и чрез удар със стол; на Б.К. да е нанесено и телесно увреждане под формата на охлузване с размери 6х4см. по предната повърхност на дясното коляно, както и нанесената телесна повреда да представлява такава по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, включително и по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лева и такова за неимуществени вреди в размер на 750 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимите суми, като втората претенция е отхвърлена като неоснователна до пълния претендиран размер от 2000 лева. В тежест на подс.А.К. са възложени направените по делото разноски в размер на 250 лева, както и ДТ в размер на 100 лева за уважените граждански искове, всички платими в полза на Районен съд-Пловдив. Постановено е разноските по делото, направени от подсъдимия, респ. от частния тъжител и граждански ищец за адвокатска защита и съдействие да останат по делото за всяка страна така, както са сторени.
Недоволен от съдебния акт е останал частният тъжител, чийто повереник е депозирал въззивна жалба срещу същия с искане за постановяване на нова присъда, включително и в частта относно гражданския иск, алтернативно се иска преквалификация на извършеното като престъпление от общ характер и връщане на делото на прокурора.
В съдебно заседание частният тъжител Б.К. се явява лично и с повереника си адв.Д., като поддържат въззивната жалба и предявяват претенция за направени в хода на производството разноски.
Подсъдимият счита, че следва да бъде оправдан поради липса на виновно поведение от негова страна, а защитникът му адв.Х. моли първостепенният съдебен акт да бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.А.К. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.
К. използвал мобилен телефонен номер *****, регистриран при мобилния оператор „Виваком“ на името на съпругата му свид. Р. К., ползваща мобилен телефонен номер *****, записан на името на съпруга й при указания оператор.
Тъжителят
Б.К. имал трима братя- свидетелите И. К., Й. К. и А. А.. И четиримата живеели в многоетажна къща в гр. П., ул. Л.№ ***. В същата живущ бил и свид. В. К.- син на подсъдимия и внук на свид. А. А., като ползвал мобилен телефонен номер ****.
Подсъдимият от своя страна бил племенник на тъжителя Б.К. и син на свид. А. А..
На
***** г. около 9.30 сутринта подс. А.К. разговарял по телефона със сина си свид.
В.К., който в този момент излизал от жилището си. Бъдейки вече на двора, последният бил пресрещнат от тъжителя и дядо си свид. А. А.. Двамата започнали да го обиждат, като конкретно тъжителят го заплашил, че ще го изгони от къщата, в която всички живеят, както и му се заканил, че ще му напълни главата с олово. Говорейки все още по телефона със сина си, подс.А.К. чул разправията и силно се притеснил, възмутил и ядосал на баща си и чичо си, поради което и решил да им потърси сметка по-късно през деня.
Всъщност непосредствен повод за разменените реплики между свид. В. К. и тъжителя бил незначителен битов инцидент, свързан с електрическа крушка за общите части на обитаваната от тях къща.
На *** г. в гр. П. на ул. „Л.“ № *** около 17 часа тъжителят и брат му А. А. се намирали на детската площадка, където били изкарани маса и столове, на които живущите от блока и съседи играели карти. На място били минимум 10-12 човека картоиграчи и наблюдатели. На известно разстояние, седнали на близка пейка, се намирали и свидетелките И. И. и М.Г., имащи добра видимост към случващото се.
Около 17:30 часа подс. А.К. *** с личния си автомобил „Хонда Сивик“, черен на цвят, за да потърси сметка от баща си и чичо си за случилото се по-рано през деня със сина му. Възприел събралите се на детската площадка хора и мигновено се насочил към чичо си Б.К. с агресивна походка, като видът му бил като на човек, който „100 на 100 е дошъл да трепе“. Приближавайки се към тъжителя, подсъдимият крещял заканително „Кой ще трепеш бе, кой ще трепеш!!!“ и „Ти какво тормозиш сина ми!“ Въпреки заканителния тон и невербално поведение, подсъдимият не влезнал веднага във физическо съприкосновение с тъжителя. Думите и поведението му обаче подразнили последния, който скочил на крака, хванал племенника си за гушата и започнал да го бута. Последният от своя страна му отвърнал с удари с ръце в главата и тялото. Последвало сборичкване, при което взаимно си нанесли удари с ръце. Борейки се, двамата се блъснали в стола, на който седял свид. И. К., в резултат на което кракът на стола се счупил и това лице паднало на земята.
Удряйки се в счупения стол, подсъдимият и тъжителят паднали на земята, където боричкането им продължило. В даден момент от същото, братът на тъжителя А. А. също се включил в боя, като между подсъдимия и него били разменени удари, за което се води НЧХД 7964/2019 г. по описа на ПдРС. Боят бил прекратен от присъстващите лица, които се намесили, за да разтърват участниците в него.
Веднага след инцидента, подсъдимият позвънил на сина си В.
К. и на съпругата си Р.К., за да им разкаже за случилото се.
При взаимното сборичкване тъжителят и подсъдимият си нанесли един на друг незначителни телесни увреждания.
Тъжителят се освидетелствал за причинените му при боя телесни увреждания, като на 21.10.2019 г. му било издадено СМУ № 1251/2019 г., от което е видно, че при описания инцидент му били причинени:
-в дясната лицева половина, в областта на долната челюст, както и по предната и по предно-дясна повърхност на шията в горна и средна трета кръвонасядания с размери 13 х 7см, със синьо-виолетов цвят;
-по задната повърхност на дясната предмишница, в средната трета охлузване с размери 2,5 x 0,5 см., покрита с кафеникава коричка над нивото на околната кожа, която е кръвонаседната с размери 3x2,5см, със синьо-виолетов цвят;
-по предната повърхност на лявото коляно охлузвания с размери 6 х 4см.
Още на същия ден подсъдимият посетил отделение по спешна медицина към УМБАЛ „Свети Георги“ за установяване на причинените му при взаимното сбиване телесни увреждания. Оплаквал се от болки в областта на шията, каквито били установени по снета анамнеза. На 21.10.2019 г. му било издадено СМУ 1244/2019 г., съгласно което при описания инцидент му били причинени:
-контузия на главата- контузна рана в окципитална повърхност;
-охлузване на главата- в окосмена част на главата, тилно в дясно, с размери -3/1 см.;
От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че всички увреждания, описани в горепосочените две СМУ и по-конкретно:
-кръвонасядане по лицето и шията; охлузване и кръвонасядане по дясната предмишница; охлузване на лявото коляно по отношение на тъжителя Б.К. и
-контузия на главата; охлузване на главата по отношение на подсъдимия А.К. са довели до болка и страдание без разстройство на здравето за всеки от тях.
Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане в или върху твърд тъп предмет и ли неговото тангенциално действие, и е напълно възможно механизма на възникването им да е така, както твърдят страните. Експертът поддържа изготвеното заключение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: свидетелство за съдимост, фактура № **** СМУ № *** г., СМУ № *** г., справка за мобилни разговори, лист за преглед на пациент № ****, допълнителен лист към лист за преглед на пациент № ****, извлечение от амбулаторен дневник, триажен лист и лист с резултат от образно-диагностично изследване;
II заключение по съдебно-медицинската експертиза, което правилно е възприето изцяло като компетентно и обективно изготвено, небудещо съмнение за обоснованост, както и кореспондиращо на писмената медицинска документация, използвана при извършване на експертизата;
III гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия в указаната им по-долу част, както и показанията на свидетелите: И. И., М. Г., В. К., И.К., Й. К., А. А. и Р. К..
След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателствени средства, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че в късния следобед на инкриминираните дата и място подсъдимият е потърсил сметка от тъжителя по повод отношението на последния към сина на първия в ранните часове на същия ден. Изключително агресивното му поведение, макар и единствено вербално такова в този момент, доколкото сигнализирало, че всеки момент е възможно да прерасне във физическа саморазправа, мотивирало тъжителя да предприеме защитна реакция срещу същото, изправяйки се и хващайки подсъдимия за врата и бутайки го. Последният от своя страна нанесъл удари с ръце в главата и тялото на чичо си. Последвалото взаимно сборичкване с взаимно нанасяне на удари с ръце. След като двамата се блъснали в стола, на който седял свид.ИЛИЯ К., паднали на земята, като продължилото и там боричкане била прекратено с помощта от присъстващите на инцидента лица.
Напълно законосъобразна се явява изложената от първостепенния съд оценка на инкорпорираната по делото доказателствена маса. В тази връзка коректно е отчитането на двойния статут на обясненията на подсъдимия. Правилно е и реализираното прецизиране касателно показанията на свидетелите В. и Р. К., доколкото същите се явяват в една своя част първични, а в друга - производни доказателствени източници. Поради липса на установена пристрастност и заинтересованост, законосъобразно е кредитирано заявеното от свидетелите И.И. и М. Г. в съответните части. Близките родствени отношения и с подсъдимия, и с тъжителя, ведно с факта, че самият той се явява пострадал от случилото се на инкриминираната дата, дало повод да инициира друго производство от частен характер спрямо подс. А.К., правилно е отчетено при преценката дали и в коя част на показанията на свид.А. А. вяра да се даде. Разпитите на свидетелите И.и Й. К., явяващи се братя на тъжителя и чичовци на подсъдимия, не са допринесли за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото не са изложили пред съда конкретни факти касателно инкриминираното деяние.
Спорните въпроси, обсъдени изключително прецизно от първостепенния съд, са няколко:1. нанасял ли е подсъдимият удари с ръце по тъжителя; 2. какво е било поведението на последния при инцидента; 3. налично ли е било вербално агресивно поведение от страна на подсъдимия спрямо тъжителя преди взаимното сбиване; 4. присъствал ли е свид.В. К. на случилото се на инкриминираните дата и място; 5. на последните присъствали ли са свидетелите И.И. и М. Г..
Разпечатката съдържа 56 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dad83733-662c-46b7-a25f-722a9b99fe75