Решение № 185 от 29.05.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500130 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 237 от 13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 364/2023 г., Районен съд – гр. Радомир е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС, по предявените обективно съединени искове от ищците М. Н. И., с ЕГН: **********, от *** и Т. Н. И. с ЕГН: **********, от ***, и двете чрез адвокат С. Л. В. - АК - ***, с адрес на кантората: *** против ответника Д. Е. Д. с ЕГН: **********, от ***, че ищците са собственици по отношение на ответника по наследство на следните недвижими имоти:

- 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, обл. ***, като е осъдил ответника да им предаде владението върху този имот;

- 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, заедно с 1/6 идеална част от построените в имота жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***, като е осъдил ответника да им предаде владението върху този имот;

- 1/2 ид. част от СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. ***, построена върху ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, като е осъдил ответника да им предаде владението върху този имот;

1

Със същото решение, съдът е отменил на основание чл.537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 179/2023 г. на нотариус Б.К. - с район на действие РС - Радомир, вписан в рег. №***, акт №***, том ***дело № 242/2023 г. в Служба по вписванията при РС - Радомир; Нотариален акт № ***том ***рег. №***дело № 180/2023 г. на нотариус Б.К. - с район на действие РС - Радомир, вписан вх. рег.

479/27.02.2023 г. на Служба по вписванията при РС - Радомир и Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 178/2023 г. на нотариус Б.К. - с район на действие РС Радомир, вписан вх. рег. 571 от 07.03.2023 г. на Служба по вписванията при РС Радомир, до идеалните части на имотите, признати на ищците.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.

Е. Д., чрез адв. Б. Б.. В същата се навеждат твърдения, че атакуваното решение е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят намира, че районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства.

Допълва, че първата инстанция е обсъдила избирателно наличните по делото доказателства, като не са обсъдени доводите и направените възражения от страна на ответника. Твърди още, че обжалваният съдебен акт не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК. Излага съображения и сочи, че мотивите на атакуваното решение са схематични и бланкетни, и в тях не се съдържат изводи, основани на преценката и фактите на доказателствата, както и произнасяне по същество на възраженията и доводите, с които ответникът е сезирал съда. В подкрепа на изложените твърдения се цитира съдебна практика, като се навеждат твърдения, че в процесния случай решаващия съд се е отклонил нея. С жалбата се излагат аргументи, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, които водят до отмяна на обжалваното решение.

На следващо място се сочи, че незаконосъобразно и необосновано Радомирският районен съд е приел, че предявените искови претенции са основателни и доказани, като излага подробни съображения в тази насока. В жалбата е направен анализ на свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. В продължение се твърди, че районният съд не е отчел факта, че Д. М.И. и съпругата му М. В. И. са дали приживе имота, като те са станали държатели на недвижимия имот, а владелец на имота е станал техния внук – Д. Е. Д.. Наведени са твърдения, че в настоящия случай по делото било доказано, че Д. държи имота за себе си, а не за другиго. Намира, че решаващият съд не е взел предвид, че съгласно съдебната практика с изтичане на десет годишна давност, всеки владелец владял непрекъснато и безпроблемно частта на някой от останалите съсобственици, би могъл да им я отнеме като си извади констативен нотариален акт за собственост на техния дял. Във връзка с изложеното се цитира съдебна практика. Моли се съда въззивната жалба да бъде уважена, а атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Н. И. и Т. Н. И. чрез адв.

2

С. В., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Процесуалният представител на страната излага съображения, че в конкретния случай трябва да бъде изяснено – представлява ли „държане“ по смисъла на чл. 76 от ЗС фактически състояния, при които се упражнява вещ върху власт, но която произтича от договор между съсобственика или владелеца или се извършва с тяхно съгласие, или това са „търпими действия“, като допълва, че в тази насока има две решение на ВКС.

Пояснява, че разликата е в субективния елемент, въз основа на който е установена тази власт – при „държането“ фактическата власт се установява на основание правно сделка, с което се поема договорно задължение. При „търпимите действия“ фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика, което може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения, поради което се търпи едно действие за което лицето, което го извършва няма никакво право. Въз основа на изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт на първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271 ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд - Радомир, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Радомирския районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора, респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Районен съд – Радомир е бил сезиран с иск, намиращ правното си основание в чл. 108 от ЗС, предявен от М. Н. И. и Т. Н. И., и двете от *** и чрез пълномощника им адв. С. В. – ПАК срещу Д. Е. Д. от *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство на следните недвижими имоти:

½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

***;

3

1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, заедно с 1/6 идеална част от построените в имота жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***;

½ идеална част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, построена в ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

***, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху посочените имоти.

С исковата молба се иска и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъдат обезсилени следните нотариални актове: Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 179/2023 г. на нотариус Б.К. - с район на действие РС - Радомир, вписан в рег. №***, акт №***, том *** дело № 242/2023 г. в Служба по вписванията при РС Радомир; Нотариален акт № ***том ***рег. №***дело № 180/2023 г. на нотариус Б.К. с район на действие РС - Радомир, вписан вх. рег. *** на Служба по вписванията при РС - Радомир и Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 178/2023 г. на нотариус Б.К. - с район на действие РС - Радомир, вписан вх. рег. ***от 07.03.2023 г. на Служба по вписванията при РС - Радомир, до размера на притежаваните от ищците идеални части.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Н. Д. И. – техен баща, починал на *** и по заместване на Д. М.И. – техен дядо, починал на *** и М. В. И. – тяхна баба, починала на *** Твърди се, че след смъртта на Д. М.И., ищците са придобили по силата на наследствено правоприемство процесните недвижими имоти, в посочените квоти, за които имоти ответникът е признат за собственик са посочените по-горе нотариални актове, а именно: Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 179/2023 г., Нотариален акт № ***том ***рег. №***дело № 180/2023 г. и Нотариален акт № ***том ***, рег. № ***дело № 178/2023 г., всичките на нотариус Б.К. - с район на действие РС – Радомир. Ищците твърдят, че ответникът не е придобил по давност спорните идеални части, тъй като не е налице продължило повече от 10 години давностно владение, а и ответникът не е довел до знанието им, че владее тези имоти за себе си.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Б. Б., е оспорил предявения иск с твърдения, че е придобил спорните идеални части от процесните имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Заявил е, че владението му е продължило повече от 15 години, като е било непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

Страните не спорят за това, че са наследници на общите им наследодатели Д.

М.И., починал на *** и М. В. И., починала на *** По размер не се оспорват и претендираните от ищците идеални части, доколкото ответникът не оспорва, че същите са в квоти, идентични с претендираните.

Единственият спорен въпрос е дали ответникът е придобил по силата на давностно владение претендираните от ищците идеални части от процесните имоти или не.

За доказване на твърденията си, ответникът е ангажирал гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите И.К.К., Д. Г.Н. и М. Д. М..

В разпита си, свидетеля И.К. е заявил, че от самия Д. М.И. е узнал, че същият е оставил на сина си Н. Д. И. апартамент в ***, а спорният имот - в цялост – на внука му 4

Д. Е. Д.. Заявил е още, че ответникът е останал да се грижи за спорният имот, да го стопанисва и да живее в него. Заявява, че ответникът не е напускал този имот, като през 2021-2022г. е изградил нова, хубава ограда. Същевременно, ответникът се грижел за имота, като достроявал, ремонтирал, косил и поливал двора. В заключение свидетелят е заявил, че другият син на Д. И. – Н., се е изнесъл от имота като много млад, идвал е периодично при баща си, скарвали са се и Н. си е тръгвал за ***. Заявил е и, че не познава децата на Н..

Разпитан, свидетелят Д. Г.Н. – баща на съпругата на ответника, е заявил, че познава ответника от 14 години, а ищците не ги познава. Заявил е, че знае спорния имот – къщата с двора, като от както дъщеря му и ответника са заедно, си живеят там.

Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dad7bf73-8651-4817-b50f-d7863bb5e597