Решение № 56 от 31.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56/31.1.2022г. гр.

Пазарджик, 31.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, девети състав, в открито заседание на единадесети янари, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Николина П. при секретаря А. Метанова , като разгледа административно дело № 669 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно

–осигурителен процесуален кодекс / ДОПК / във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс / АПК /.

Делото е образувано по жалба на „ГОЛДЪН

АГРО КЪМПАНИ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция : гр. Пазаржик , ул.“Мило Войвода „“ №

10 , представлявано от Х.А.Ш. , чрез Адвокатско дружество М.М. и съдружници „, с адрес: *** представлявано от М.М. срещу Ревизионен акт № Р-16001320002920-091-001 / 29.12.2020 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 244/2.04.2021 г. на Г. Ж. А. – директор на Дирекция „ОДПОП „ гр.

Пловдив. С оспорения ревизионен акт, на търговското дружество – жалбоподател не му е признат данъчен кредит на стойност 306 000,00 лв. общо за периодите 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с дължими лихви за просрочие в размер на 58347,45 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 77 000,00 лв. с прилежащи лихви в размер на 13647,20 лв.

Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт , като излага подробни съображения за постановяването му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Заявява претенция за разноски.

Ответникът

– директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата чрез процесуален представител в проведените съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На жалбоподателя е извършена ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320002920-020-001 / 20.05.2020 г./изменяна с последващи заповеди /, като от ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320002920-092-001 / 26.11.2020 г., срещу който жалбоподателят нe е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт. Определени са задължения относно непризнат данъчен кредит на стойност стойност 306 000,00 лв. общо за периодите

01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с дължими лихви за просрочие в размер на 58347,45 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 77 000,00 лв. с прилежащи лихви в размер на 13647,20 лв. , което ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 244/23.04.2021 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил обжалванияя ревизионнен акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Допуснато е и изслушано заключение на съдебно- икономическа експертиза.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.

120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

През ревизирания период във връзка с осъществяване на основната си дейност жалбодателят е приспаднал данъчен кредит по фактури, издадени от конрахент ЗП „З.П. „ а именно:

1.По договор за проучване и избор на доставчици за нуждите на фирмата от 24.01.2018 г. с възложител “Голдън агро къмпани" ЕООД, а съответно изпълнител З.п. и предмет : Извършване на следните дейности : проучване и избиране на доставчици за нуждите на фирмата, да посредничи при осъществяването на покупките, да консултира възложителя да приема парички суми и да издава фактури за осъществени покупки, да води преговори и да договаря всякакви условия с доставчиците, както и да изпълнява всякакви задачи от възложителя му.Уговореното възнаграждение в полза на изпълнителяя е 924 000,00 лв, с

ДДС, което ще бъде изплатено по банкова сметка ***ването нз договора.Срока на договора е една година от датата на неговото подписване.

По този договора са издадени, осчетоводени и разплатени 3 бр. фактури с № 46/25 01.2018 г. - на стойност 270000,00 лв. данъчна основана и 54

000.00 лв. ДДС : №47/29.01.2018 г. - на стойност 300 000.00 лв. данъчна основа и 60 000.00 лв. ДДС и №48/30.01.2018 г. - на стойност 200 000.00 лв. данъчна основа и

40 000.00 лв. ДДС. Посоченото във фактурите оснаванието за плащане "приходи от услуги по договор".

Не е спорно по делото , а и от представените писмени доказателства и неоспореното в тази част чаключение на допуснатата по делото СИЕ се установяява, че в хода на ревизията , още с издадения ревизионен доклад са установени грешно осчетоводени фактури, като в тази връзка с доклада са дадени указания за отстраняване на тези грешки , а именно : задълженото лице да подаде СД и отчетни регистри по ЗДДС за м. 01.2018 г. и премахне от дневника за покупки следните фактури : № 42/25.01.2018 г. , №44/ 30.01.2018 г. и 43 / 29.01.2018 г. , като включи в дневника си вярно издадените от ЗП З.п. процесни фактури № 46/ 25.01.2018 г., №47/29.01.2018 г. и № 48/30.01.2018 г. Последните са посочени в приложенията към доклада и са предмет на обсъждане в издадения и оспорен в настоящото производство РА и потвърдителното решение. Представени са 3 бр. кредитни известия към фактурите, като към фактура с № 46/25.G1.2018 г. - на стойност 270 000.00 лв. ДО и 54 000.00 лв. ДДС, е представено КИ с №75/25 01.2018 г на стойност - 27 000,00 лв. ДО и -5 400.00 лв, ДДС, към фактура с №47/23.01 2018 г - на стойност 300 000,00 лв ДО и 60 000.00 лв. ДДС е представено КИ с №76/29 12.2018 г на стойност – 30000,00 лв. ДО и 6 000.00 лв. ДДС и към фактура с №48/30,01.2018 г. - на стойност 200 000,00 лв. ДО и 40 000.00 лв ДДС, е представено КИ с №77/29.12.2018 г. на стойност - 20 000,00 лв ДО и 4 000.00 лв ДДС.

2. По договор за възлагане на маркетингово проучване от 10.01.2020 г.

Възложител на договора е „Голдън агро къмпани" ЕООД, а съответно изпълнител е З.п. с предмет на договора извършване на следната дейност: да направи маркетингово проучване за нуждите на фирмата.

Уговореното между страните възнаграждение е в размер на 760 000,00 лв без вкл. ДДС, което да бъде изплатено по банкова сметка ***и от подписването на договора. Срока на договора е до 31.12.2020 г.

По този договор съгласно Хронологичен регистър на сметка 503 с партньор Голдън агро къмпани" ЕООД има издадени, осчетоводени и разплатени 4 бр. фактури , както следва : фактура с №112/ 14.01.2020 г, - на стойност 150 000,00 лв. данъчна основа и 30 000,00 лв ДДС ,фактра с №113/16.01 2020 г - на стойност 150 000,00 лв. данъчна основа и 30 000,00 лв.

ДДС , фактура №114/20.01.2020 г. - на стойност 250 000, 00 лв. данъчна основа и 50 000,00 лв. ДДС и фактуа с №116/22.01.2020 г. - на стойност 210 000,00 лв. данъчна основа и 42 000,00 лв. ДДС. Основанието за плащане на фактурите е "услуга по договор“.

Дружеството- жалбоподател е регистрирано лице по реда на ЗДДС считано от 23.01.2007 г. по избор на лицето.

Анализирайки събраните доказателства в резултат на направените проверки органите по приходите са приели, че по тези общо седем фактури доставки реално не са извършени, т.е. данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Затова същите не са признали на жалбоподателя данъчен кредит по тях и са преобразували счетоводния финансов резултат по фактурите в посока увеличение.

С оглед преценката за материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва да бъде установено дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за признаване правото на данъчен кредит, както и постановеното от него увеличение на финансовия резултат във връзка с процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на доказателства за реално осъществяване на доставка на услуга – по контретно за нейното извъшване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя по доставките.

Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че доставките по седемте броя фактури са реално осъществени.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл.

167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

Обосновавайки своите възражения, жалбоподателт се позовава на два договора слючени съответно през 2018 г. и през 2020 г. ,като се поддържа , че услугите по тези договори са реално извършени и затова е извършено разплащане на дължимото възнаграждение като насрещна престация. По делото се установява, че услугите, фактурирани с процесните броя фактури, с издател ЗП „З.п.

„ , плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени както при дружеството – възложител , така и в счетоводството на ЗП „З.п.“. Страна по двата договора безспорно е физическото лице Затка Пеканова , като във връзка с възможностите на изпълнителя реално за изпълние на задълженията по тези договори, са представени писмени доказателства от които безспорно се установява , че З.п. е със завършено висше образование с квалификационна степен „магитър „ по специалността „международни икономически отношения“ и със завършен курс по професионална квалификация „Икономист – земеделско стопанство „.