Решение № 29 от 05.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000016 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 313 от 10.10.2023 г., постановено по т.д. 465/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявеният от „С.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Н. - управител, против „Т.К. “ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. – управител, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 114 800 лв., подлежаща на връщане като получена без основание, при съобразяване нищожността на сключения между страните договор от 6.08.2022 г. за доставка и монтаж на климатици, поради невъзможен предмет, липса на съгласие и противоречие със закона, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е осъдено „Т.К. “ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. – управител, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Н. - управител, сумата от 91 436 лв., подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание - развален договор от 6.08.2022 г. за доставка и монтаж на климатици, поради виновно неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на 1 завеждане на исковата молба[1]21.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 114 800 лв. искът е отхвърлен, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Т.К. “ ЕООД в размер на 23 364 лв., представляваща стойността на доставените и монтирани 18 броя климатици от изпълнителя по договора.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.К. “ ЕООД, с адрес за връчване: гБ.1 – адв. И. Ч., срещу постановеното решение, квалифицирано като неправилно и необосновано, като се претендира отхвърляне изцяло на предявените искове и уважаване на възражението за прихващане в пълния му предявен размер.

Излагат се съображения, че неправилно са анализирани от първостепенния съд изслушаните в процеса свидетелски показания, като без основание са кредитирани тези на свидетелите на ищеца, а са игнорирани тези на свидетелите на ответника.

Акцентира се на обстоятелството, че показанията на свидетеля К. са последователни, логични, ясни, безпротиворечиви и неправилно са преценени от първоинстанционния съд като недостоверни. Сочи се, че извършената по делото очна ставка не е спомогнала за изясняване на спора, а просто е разкрила противоречащи си становища по определени факти. Посочва се, че изявленията на ДД.П. в процеса са единствено твърдения на страна и нямат доказателствена стойност.

Въззивникът - ответник оспорва извода на съда, че договорът между страните е бил успешно развален. Излагат се съждения, че доколкото насрещната страна не е допуснала изпълнителя до обекта, непосредствено след сключване на договора през август 2022 г., изпълнителят не е могъл да изпълни задълженията си, което води до извода, че възложителят е неизправен и е в невъзможност да развали договора.

На следващо място се сочи, че възложителят е възложил същата работа на друг изпълнител, което окончателно е препятствало възможността на въззивника да изпълни задълженията си по процесния договор.

Развити са доводи, че 29 климатика - стойността на които е предмет на възражението за прихващане, са монтирани на обекта на възложителя, а след постановяване на първоинстанционния съдебен акт обжалващият е 2 потърсил контакт с представители на възложителя за получаване обратно на климатици, но от дружеството въззивник - ищец са посочили, че такива липсват на обекта. В този аспект се поддържа възражение за прихващане до размера на 37 642 лв., представляващи стойността на 29 климатика.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ЕООД, в който се поддържа, че същата е неоснователна.

Оспорват се доводите на въззивника - ответник, че свидетелските показания са неправилно анализирани от първостепенния съд. Сочи се, че свидетелят К. е заинтересован в полза на въззивника - ответник, като негов служител, а наред с това показанията му са общи, неясни, непълни и противоречиви, а, по отношение на факта на недопускане до обекта, показанията са променяни три пъти.

Настоява се, че обстоятелството, че през месец август 2023 г. в обекта са монтирани климатици от друга фирма, тоест една година след сключване на договора и след развалянето му, не освобождава въззивника от отговорност за неизпълнение на договорните му задължения до момента на развалянето. В отговора се твърди, че изпълнителят не е реагирал на отправените му писмена покана чрез ЧСИ, както и покана в допълнителната искова молба да изпълни договорните задължения за доставка и монтаж на климатична техника, както и не е предприел изпълнение на задълженията си, до момента на приключване на производството пред първата инстанция, въпреки заявения интерес от реално изпълнение за възложителя.

Жалбоподателят се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че стойността на единадесет броя климатици не следва да бъде прихваната от задължението на въззивника - ответник, тъй като безспорно по делото е установено, от свидетелските показания на разпитаните свидетели, че тези климатици не са монтирани.

Оспорва се възражението за прихващане на въззивника - ответник, като се излагат съображения за неговата неоснователност.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „С.“ ЕООД, срещу частта от съдебното решение, с която е отхвърлен главният иск за осъждане на „Т.К.

“ ЕООД да заплати на ищеца по този иск сумата от 114 800 лв., подлежаща на връщане като получена без основание, при съобразяване нищожността на 3 сключения между страните договор, поради невъзможен предмет, липса на съгласие и противоречие със закона, заявени при евентуалност, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Поддържа се, че въз основа на неправилни изводи от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че договорът, сключен между страните, не е нищожен. Неправилно, по мнение на въззивника – ищец, са тълкувани клаузите на договора и придружаващите го документи, като им е предаден смисъл и съдържание, каквито те нямат. Видно от договора, сочи се в жалбата, в същия липсва предмет, като предметът му не само, че не е определен, но е и неопределяем, доколкото от същия не може да се определи вида на климатичната техника и други показатели, с които тя да бъде индивидуализирана. Лансира се тезата, че фактурата също не може да се приеме като доказателство, установяващо сключен договор, тъй като не съдържа всички необходими елементи - вид на закупената стока, количество и стойност. В допълнение, тя е издадена преди сключването на договора.

Относно офертата от 3.08.2023 г. се противопоставят доводи, че тя също не сочи предмета на сключения между страните договор за доставка и монтаж.

Релевират се оплаквания, че поради нищожността на договора, получената от въззивника - ответник сума е получена при липса на основание и последният дължи нейното връщане на въззивника – ищец.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Т.К. 83“ ЕООД, в който се сочи, че същата е неоснователна.

По повдигнатите в насрещната въззивна жалба възражения се сочи, че дейностите, предвидени в договора - доставка и монтаж на климатична техника 100 броя, са възможни, което опровергава твърдението на въззивника - ищец за липса на предмет. Развиват се съображения, че индивидуализация на вещите е била излишна, тъй като страните са провели предварителни преговори и са стигнали до консенсус, при приемане офертата на изпълнителя, като е била издадена фактура, която е била платена. Горното, по мнение на въззивника – ответник, сочи, че самите страни са били напълно наясно относно всички детайли на взаимната си договорна обвързаност, включително конкретизацията на климатиците. Подчертава се и признанието на ищеца, че част от климатиците са вече монтирани и той не е възразил 4 срещу вида им.

По повод твърдяната липса на съгласие, се сочи, че подобно твърдение е изключено, предвид наличието на писмен договор, подписан от двете страни, а фактурата, като счетоводен документ, съставянето й и съответно отразяването й в счетоводствата и на двете дружества е достатъчна индиция за наличието на вече изградена между страните облигационна връзка.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени пред първоинстанционния съд от „С.“ ЕООД съединени при условията на евентуалност искове, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

При твърдения за нищожност на сключения между горното дружество, като възложител, и „Т.К. “ ЕООД, като изпълнител, договор за изработка, въззивникът – ищец претендира връщане на даденото по съглашението, в обема на заплатената като възнаграждение на изпълнителя сума от 114 800 лв., по първия евентуално съединен иск. По втората претенция същата сума се търси, като престирано по развален договор.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд, като ново установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се посочи, че е представен договор, датиран към 6.08.2022 г. и носещ подписите на представители на дружествата – съдоговорители, с който е постигнато съгласие „Т.К. 83“ ЕООД да извърши на свой риск доставка и монтаж на 100 бр. климатична техника, по възлагане от „С.“ ЕООД, за срок от 5

30 дни, при цена от 129 800 лв., съгласно отправена от изпълнителя оферта.

Уговорено е плащането на аванс, в размер на 114 800 лв., който не е спорно между страните, че е платен – по издадена Фактура № 20311/ 4.08.2022 г., а окончателното плащане, в размер на 15 000 лв., е дължимо при завършване на поръчката. Приложената към договора Оферта № 0001-0094/ 3.08.2022 г. сочи, че изпълнителят е предложил изпълнението да се осъществи при единична цена от 1081,667 лв. без ДДС. Не са налице разминаващи се становища на страните по въпроса относно доставянето на обекта на възложителя на 29 климатика, като липсва доставяне на остатъка. Установено е в производството, на базата на показанията на разпитаните свидетели Ф. и М., че осемнадесет климатика са били монтирани в обекта.

Представена е по делото покана за изпълнение на процесния договор, отправена от възложителя до изпълнителя, с предоставен нов седмодневен срок за изпълнение, връчена на изпълнителя на 22.02.2023 г., в хода на настоящото дело. В поканата се отправя искане за изпълнение на договорните задължения по процесния договор, индивидуализиран с дата, предмет и местоизпълнение, изразяващи се в доставка на климатична техника марка и модел: инверторен климатик Toshiba Yukai.

Поддържат се и пред настоящата инстанция твърдения за нищожност на горния договор, в хипотеза на невъзможен предмет, липса на съгласие и противоречие със закона.

Въззивникът – ищец обосновава първата поддържана хипотеза на нищожност с липсата на яснота относно предмета на договореното в представения писмен договор, в който липсват индивидуализиращи климатичната техника, която е следвало да се достави, показатели.