Решение № 567 от 22.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. К., 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510100817 по описа за 2023 година

Ищцата М. З. чрез процесуалния си представител сочи, че на *** г. сключила договор за паричен заем №*** с „И." АД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева, видът на вноската - месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото им възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „И." АД, ищцата и ответното дружество сключили договор за предоставяне на гаранция №***, по силата на който „Ф." ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „И." АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата следвало да предоставя дължимите парични думи на „И." АД което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Ф." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, 1 възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф." ЕООД като „И." АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Ф." ЕООД било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

М. З. погасила изцяло процесния кредит.

Между „И." АД като заемодател и ищцата като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лева. Заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че с характеристики на потребителски договор бил и Договорът за предоставяне на поръчителство №***, сключен между ищцата и ответника „Ф." ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „И." АД бил едноличен собственик на капитала на „Ф." ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност.

Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й възникнали при самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следвало да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяло избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора 2 въвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсил паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания. Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „И." АД дружество. Това дружество било именно ответникът „Ф." ЕООД, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ф." ЕООД бил ситурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вил в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси". Счита за необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъдел поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай било посочено ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниквало 3 задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му било известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № *** изначално бил лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „И." АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Ф." ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, изначално не получила каквато и да било услуга, просто задължението от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.

Следващ довод в подкрепа на твърдението за нищожност на договора е следния: Сочи, че правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се пораждало право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както било в случая.

Сочи че, собственик на капитала на поръчителя „Ф." ЕООД бил заемодателят по договора за заем - „И." АД. Основен предмет на дейност на ответника „Ф." ЕООД били гаранционни сделки, каквато била и процесната.

Сочи, че печалбата на „Ф." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „И." АД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят бил изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на „И." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И." АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И." АД, 4 кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.