Решение № 1432 от 06.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

06.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15672/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Ю.Х., с която е предявен срещу ЗК „О.” чрез клона му в България иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 90000 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 29.01.2016 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 29.01.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.

Позовава се на съпричиняване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Неоснователни са възраженията на ответника за липса на процесуална правоспособност на лицето, срещу което искът е насочен и за липса на компетентност на българския съд да разгледа и реши делото. Няма спор, че страна по делото може да бъде само правосубектно юридическо лице, с каквото качество вписаният в Търговския регистър клон на търговеца не разполага, както и че липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на производството.

Същевременно, по отношение на клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон и в частност, по отношение на клон на застраховател, следва да се вземат предвид не само специалните разпоредби на чл.17а, ал.2 ТЗ и легалната дефиниция, дадена в §1, т.8 КЗ /отм./, но и разпоредбите на чл.10

- 14 от

Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

В разпоредбата на чл.17а, ал.3, т.1 ТЗ е предвидено, че освен данните по чл.17, ал.2 ТЗ, по отношение на клон на чуждестранно лице се вписват и съдържащите се в заявлението за вписване данни за: правната форма и наименованието на чуждестранното лице, регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, правото на държавата, което се прилага, ако това не е правото на държава-членка на ЕС и лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра. Вписването на тези данни, както и на другите данни по чл.17а, ал.3, т.2, 3 и 4 ТЗ, може да се извърши и служебно въз основа на уведомление от регистъра на друга държава - членка на ЕС, в който е вписано чуждестранното лице. В този смисъл е изричната регламентация по чл.17а, ал.5 ТЗ, с която, считано от 01.01.2017 г., са въведени изискванията на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Съгласно дефиницията, дадена в КЗ, клонът е правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име. С оглед произтичащата от чл. 3, т.2, вр. с чл.11 от

Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. възможност за предявяване на пряк иск на увреденото трето лице по местоживеене на клона на застрахователя, следва да се изведе извод, че посочването в исковата молба на клон на застраховател, имащ местоживеене в друга държава членка, в качеството му на ответник, съдържа в себе си и посочването на самия застраховател – юридическо лице /в посочения смисъл е Определение № 176 от 28.03.2017 г. по ч.т.д. № 150/2017 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/.

По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 29.01.2016 г. – л.13, протокол за оглед на местопроизшествие – л.14, заедно с фотоалбума, неразделна част от него – л.16) и авто-техническата експертиза по делото, че на 29.01.2016 г. около 16:00 ч. в гр.Хасково, на ул.В.******, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *********, управляван от М.М.М., и пешеходката А.Ю.Х., при следния механизъм: лек автомобил „Алфа Ромео“ се е движел по бул.Васил Левски в лява пътна лента със скорост на движение 46 км/ч., приближавайки към пешеходната пътека в момент, когато пред него и в дясната пътна лента товарен автомобил е спрял пред пешеходната пътека, за да пропусне предприелата пресичане от дясно наляво за автомобила пешеходка. Тя е пресичала на пешеходната пътека пред спрелия товарен автомобил, преминавайки по дясната пътна лента и без да спира, е навлязла в лявата пътна лента, по която се е движел процесният автомобил „Алфа Ромео“. Водачът му, забелязвайки за първи път пешеходката, излизаща пред товарния автомобил, е реагирал с аварийно спиране и завъртане на кормилното колело наляво, при което автомобилът се е завъртял наляво, продължавайки движението си напред под малък ъгъл и с дясната му страна напред, като е ударил с предна дясна част странично в зоната на десен калник пешеходката от лявата й страна.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищцата е получила травматични увреждания: контузия на мозъка /средно степенна по тежест, без установени травматични увреждания на мозъчното вещество/; счупване на черепа в дясната слепоочна област; счупване на 5-то ребро вдясно; контузия на белия дроб вдясно; разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата; контузия на главата и тялото; контузия на дясната раменна област. На пострадалата е оказана спешна медицинска помощ и е проведено лечение в Неврохирургичното отделение на МБАЛ „Хасково“. Раната на главата е обработена хирургично под локална анестезия, проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. Поради усложнения на раната с хронично-възпалителен характер и нарушена кожна сетивност дистално от мястото на увредата в зоната на интервенцията на десния теменен нерв е проведено повторно лечение за периода 12.07.2016 г. – 15.07.2016 г. Ангажирана е медицинска документация за извършено оперативно освобождаване от сраствания на кожно клонче от десния теменен нерв, с гладък следоперативен период.

Въпреки че вещото лице е изразило съмнение в коректността на медицинската документация относно повторната оперативна интервенция, е констатирало безспорно, че зарастването на раната на главата е било усложнено с развитието на хронично-възпалителен процес – доста време след инцидента раната е продължила да секретира и се е зачервявала, най-вероятно заради остатъчно замърсяване, което е наложило оперативна намеса. В периода 17.09 – 27.09.2016 г. е проведено оперативно лечение на туморна формация /менингеом/ вдясно конвекситетно, открита при извършване на скенера след инцидента. Възникването на туморното образование няма травматичен характер и не е в причинна връзка с произшествието. В резултат на получените при ПТП увреждания пострадалата е претърпяла интензивни болки и страдания за период от 2 месеца и умерени до 6 месеца, с уточнението на вещото лице, че една мозъчна контузия има възстановителен период от поне година и половина до 2-3 години, като съобщаваните в последно време и към момента оплаквания според вещото лице имат комплексен характер и са вследствие както на претърпяната черепно-мозъчна травма, така и на оперативното лечение на тумора, като водеща роля има травмата, но туморът и операцията му са дали отражение на общото й състояние. Вещото лице е констатирало въз основа на извършен личен преглед, че основните травматични увреждания са възстановени, като остатъчната болка в дясната челно-теменна област на главата е в резултат на травмена увреда на сетивен кожен нерв в тази област и с течение на времето следва да отзвучи. Останал е белег от травматична рана в дясната теменна област с неправилна овална форма и размер 2 см.

От показанията на свидетеля А.М.Х., съпруг на ищцата, се установява, че в продължителен период след инцидента пострадалата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си, изпитвала е интензивни болки, към момента е затруднена да върши домакинската си работа, тъй като не може да се навежда, има остатъчен световъртеж, получен след катастрофата, реакциите й са бавни, страда от главоболие от страната на удара, приема хапчета и има проблеми със съня. В резултат на инцидента е формирала страх при пресичане. Отразява й се негативно и обстоятелството, че има внучета, в грижите за които не може да помага пълноценно.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП водачът не пропуснал преминаващата на пешеходна пътека ищца, движейки се със скорост, която не му е позволила да спре преди да настъпи удара, въпреки че е имал възможност да вижда както маркировката на пешеходната пътека, така и спрелия в дясна пътна лента пред него товарен автомобил, който е пропуснал започналата пресичане пешеходка.

Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача М.М.М. при управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *********.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ********* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията- мозъчна контузия със счупване на черепа, счупване на ребро, множество контузии по тялото; интензитет и продължителност на болката – интензивна за период от 2 месеца и умерена до 6 месеца, период на възстановяване – 2 до 3 години и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищцата е преминало с усложнения - наложила се е хирургична интервенция във връзка с ревизия на раната на главата поради протичащ възпалителен процес, което е причинило допълнителни неудобства. От инцидента на 29.01.2016 г. до операцията на тумора в периода 17.09 – 27.09.2016 г. ищцата е търпяла болки и страдания във връзка с травмата, след което причината за оплакванията е станала комплексна. Следва да се отчете и уточнението на вещото лице, че водещо при оплакванията е значението на травмата, тъй като туморът е открит в ранна фаза от развитието му и не е довел до неврологична симптоматика, но неминуемо операцията се е отразила на общото състояние на ищцата. Към момента ищцата е в добро общо състояние, но продължава да чувства почти постоянна болка в дясна челна област на главата и към дясното око, която се очаква с течение на времето да отзвучи, има световъртеж и остатъчен белег от раната на главата, получена при ПТП с размер около 2 см.

При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 50000 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dad64311-b5e4-4d73-ad6d-7d52ad085e90