Решение № 784 от 17.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100107916 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са искове от Е. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. И. И. - ХАК, със съд.адрес: гр.

Свиленград, ул. *******, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, за сумата от общо 357 700 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 350 000 лв. от образуваното и водено срещу него наказателно производство, и - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство, в размер 5 000 лв. и 2 700 лв. — транспортни разходи за личното му явяване в гр. София, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на нея, до окончателното му изплащане, ведно със сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 27.11.2014 г. на следовател в СЗ „ППИМ” по ДП № 242/2014 г. по описа на същото специализирано звено, пр. пр. № 11872/13 г. на СГП-СЗА, ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 05.09.2013 г. в сградата на Районния съд в гр. Раднево, в качеството си на съдия в РС Раднево, заместващ същия ден административния ръководител на Районен съд - Раднево, 1 ищецът се заканил с убийство спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му Й.И. М., съдебен деловодител в РС - Раднево, като това заканване могло да предизвика основателен страх за осъществяването му.

Ищецът заявява, че Постановлението му е предявено на 03.12.2014 г., а с Допълнително постановление от същата дата, рег.№ 204/03.12.2004 г., му е взета мярка за неотклонение „подписка”.

На 09.04.2015 г. в СГС, НО е внесен от СГП - Специализирано звено „Антикорупция”, обвинителен акт против ищеца, по който е образувано НОХД № 1452/2015 г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав.

С разпореждане на съда от 20.04.2015 г. съдебното производство е прекратено и върнато на СГП — СЗА, за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на ищеца и за прецизиране на обвинението.

След подаден протест от СГП разпореждането на съда е отменено и делото е насрочено под същия номер за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Определение от 16.10.2015 г., на основание чл. 288, т. 1 НПК, съдебното производство отново е прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с конкретизацията на обвинението.

По частен протест на СГП, с определение от 04.12.2015 г. на САС по н.д. № 1130/2015 г., определението на СГС за прекратяване на делото е отменено.

В открито с.з. от 22.01.2016 г. по НОХД № 1452/2016 г., с определение от същата дата, докладчикът и председател на съдебния състав се отвежда и делото продължава при друг състав.

С присъда на СГС от 15.11.2017 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и е отменена мярката му за неотклонение „подписка”.

Присъдата е протестирана от прокурор от СГП и е потвърдена с решение по ВНОХД № 128/2018 г. на САС.

По подаден протест от апелативна прокуратура София е образувано КНОХД № 523/2019 г. по описа на ВКС. Делото е разгледано от ВКС и с решение № 130 от 21.04.2020 г. оправдателната присъда и решението на въззивната инстанция са потвърдени.

Същевременно, по време на висящността на процеса, с решение на ВСС от 17.12.2014 г., по искане на Главния прокурор на РБ, ищецът бил отстранен временно от длъжност „съдия” в Районен съд - гр. Раднево, до приключване на наказателното производство.

Ищецът заявява, че по първоинстанционното производство в Софийски градски съд са проведени 17 открити съдебни заседания, в 16 от които е присъствал.

В производството пред втората съдебна инстанция в Апелативен съд София по ВНОХД № 128/2018 г. ищецът заявява, че е присъствал в 6 открити съдебни заседания, от проведените общо 7. Присъствал и в о.с.з. на 12.06.2019 г. пред ВКС. Преди съдебната фаза на процеса 2 участвал в общо 3 процедури по ДП.

Ищецът твърди, че в резултат на продължилото в период на 5 години, 4 месеца и 18 дни наказателно производство против него претърпял значителни по своето естество невъзстановими и неподлежащи на адекватна репарация неимуществени вреди.

Заявява, че преди повдигането на обвинението бил уважавана личност в обществото, не само в гр. Раднево, но и в страната. Имал увереност в себе си, в знанията и възможностите си и утвърдени от жизнения му опит усещания за собствени чест и достойнство. Смятал себе си за достойна личност, професионално и морално отдадена на служба в интерес на обществото и обикновените граждани. Вследствие незаконно повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление тотално се променил начина му на живот и собственото му разбиране за добро и зло. Отделно от това обвинението предизвикало дълбоки сътресения в семейния му живот. Независимо от влязлата в сила оправдателна присъда, нагласата на околните към него като към потенциален убиец не била преминала и страхът им, както и нежеланието им да контактуват с него, били все така актуални. Появили се множество публикации и коментари в регионални и централни, национално представен медии. Наред с това някои медии тиражирали и безсрамни твърдения за него, които нямали връзка с повдигнатото му обвинение. Изпадал в перманентни, продължителни състояния на депресия, което се отразило негативно в отношенията му със семейството и приятели.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените в резултат на незаконосъобразните му действия неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 21.04.2020 г. до окончателното плащане и сторените разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива, поискано е прилагане на НОХД № 1452/2015 г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в.

В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Оспорва наличието на изискуемата се пряка причинно - следствена връзка.

Счита, че неоснователно ищецът претендира заплащане от страна на ответника на обезщетение за оставането му без работа, тъй като същото е вследствие на Решение на ВСС по дисциплинарно дело № 10/2015 г. по описа на ВСС /Протокол № 47, т.10 от заседание, проведено на 17.09.2015 г./ Касае се за дисциплинарно производство по повод други обстоятелства, свързани с нарушение на нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от преди обвинението за престъплението, по което ищецът е бил 3 оправдан.

Според ответника, наличието и на други водени против ищеца производства в периода на обвинението опровергават твърденията на ищеца за увреждане в резултат на обвинението по което е оправдан и наред с това имат значение за преценка личността на ищеца, което от своя страна следва да се вземе предвид от съда при определяне размера на обезщетението в насока чувствително по-нисък размер на обезщетение.

Оспорва изцяло предявената от ищеца претенция за неимуществени вреди. Същевременно, наред с горните възражения, прави и своевременно възражение за наличие в конкретния случай на основания за приложение на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и моли Прокуратура на Република България да бъде освободена от отговорност или най-малко за отчитане съпричиняване от страна на ищеца.

Оспорва да е налице забавяне по смисъла на закона, което да съставлява „неразумен срок”, като основание за ангажиране отговорността на ответника, затова по отношение на твърденията на ищеца от фактическа страна, касаещи наведени доводи в този смисъл, прави възражение за недопустимост на исковата молба в частта относно търсеното обезщетение, произтичащо от забавено правосъдие.

Заявява, че с исковата молба не са представени доказателства, които да установяват действително претърпени морални вреди, вида и размера им, както и те да са пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение срещу него.

Оспорва ищеца да се е ползвал с добро име преди обвинението.

Оспорва ангажиране отговорността на ответника за посочените в исковата молба действия, относно назначаване и провеждане на ищеца на съдебно - психиатрична експертиза и твърдените в тази връзка неимуществени вреди, както и оспорва наличие на изискуемата се пряка причинно следствена връзка.

Оспорва да са били нарушени семейните отношения на ищеца по причина на неоснователното обвинение.

Оспорва също ангажиране отговорността на ответника относно оплакванията на ищеца свързани с продължителността на наказателното производство.

Оспорва така наречения от ищеца „неоспорим факт“ относно това, че медийният интерес към него бил резултат от неоснователното обвинение, поради липса на причинно следствена връзка между заявените в исковата молба неимуществени вреди и обвинението.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди при твърдения, че същото е многократно завишено и не съответства на твърдените неимуществени вреди, на икономическия стандарт в България в периода на неоснователното обвинение, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД и на трайната съдебна практика в аналогични случаи.

Оспорва изцяло предявения иск за имуществени вреди.

Оспорва представената с исковата молба от ищеца разписка от 15.06.2015 г., съставляваща 4 негово изявление за предаване в гр. Павел Баня в брой на адв. И. П.П. на сумата 5 000 лв. адвокатско възнаграждение - хонорар за процесуално представителства и защита за досъдебно производство 242/2014 г. по описа на СГП и всички съдебни инстанции, до окончателното приключване на наказателното дело, поради което моли съда да открие производство по реда на чл. 194 ГПК.

Съдът е открил производство за оспорване на посочената разписка, на основание чл. 193 ГПК.

Прави възражение за погасяване с пет годишна давност правото на иск на ищца за имуществени вреди, произтичащи от плащане, съгласно посочената разписка, считано от датата на разхода на ищеца - 15.04.2015 г. Алтернативно, в случай, че евентуално се съберат доказателства за реално осъществена защита от адв. И. П.П., и, съответно, основание за плащане с приложената разписка от 15.06.2015 г., прави възражение за прекомерност на договорения разход по наказателното дело и счита, че адвокатския хонорар следва да бъде съобразен с размера на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Оспорва предявения иск за имуществени вреди и частта на сумата 2 700 лв., тъй като не са представени по делото никакви доказателства касаещи реално понесени от ищеца имуществени вреди, произтичащи от „транспортни разходи за личното му явяване в София.

Поради неоснователност на главния иск за имуществени вреди, счита за неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва.

Представил е писмени доказателства, също е поискал е прилагане на НОХД № 1452/2015 г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в.

В хода по същество ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Според него претнцията не съответства по размер и на практиката на ВКС и Европейския съд по правата на човека.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна: