Решение № 278 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100500123 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ДИМИТРОВ БИЛД ООД, ЕИК 201661540, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Професор Федерик Жолио Кюри №96, офис 1, срещу решение №3757/25.10.25г., постановено по гр.д.

№10251/24г. на ВРС, с което е развален договора за покупко-продажба на недвижим имот от 07.09.2022г., обективиран в нотариален акт №144, том V, рег. №10234, дело №936/2022г., по описа на нотариус O. Ш., вписан в НК под рег. № 147, с район на действие РС-Варна, с който “Димитров Билд” ООД, ЕИК 201661540 е прехвърлил в патримониума на Б. Й. Ш. правото на собственост върху 13,50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се ***, отредени за паркиране на МПС и обособени като открито паркомясто №16, разположен в двора на новоизградена сграда, при граници: северна имотна граница, гараж №1, гараж №4, гараж №5 и вътрешен двор, поради недостатъци на продадения недвижим имот, които съществено намаляват неговата годност за обикновено ползване и за предвиденото в договора употребление като паркомясто, по предявен от Б. Й.

Ш. против “Димитров Билд” ООД, ЕИК 201661540, конститутивен иск с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 193, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, и е осъден на основание чл.195, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 193 вр. чл. 88, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД “Димитров Билд” ООД, ЕИК 201661540 да заплати в полза на Б. Й. Ш., сумата в размер от 5.000,00 евро, представляваща получената от ответника продажна цена по разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.09.2022 г., обективиран в нотариален акт № 144, том V, рег. № 10234, дело № 936/2022 г., по описа на 1 нотариус O. Ш., вписан в НК под рег. № 147, с район на действие РС-Варна, срещу прехвърлянето на правото на собственост върху гореописаните 13,50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №***, отредени за паркиране на МПС, както и сумата от 351,08лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разходи по прехвърлянето на собствеността върху ид. ч. от недвижимия имот, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Оспорва извода на ВРС да е налице неспазване на изискванията за широчина на маневрената улица, тъй като не било преценено последното изменение на Наредба №РД-02-202/20.12.17г. в бр.79/22г., в сила от 06.04.23г. Излага, че цитираните от вещото лице и съда изисквания за размерите на паркоместата, площта за паркиране и подхода за маневриране в свободната дворна площ са станали факт с влизане в сила на измененията, като към момента на одобряване на проектите – 28.09.21г., разрешението за строеж и изпълнението на строежа такива изисквания не съществуват. На следващо място счита, че най-късно в края на м.05.23г. твърденият недостатък на вещта е станал известен на купувача, като съдът не обсъдил възражението му за погасяване на срок за завеждане на иска по чл.197, ал.2 ЗЗД. Излага, че макар и в договора да е договорено като крайна дата за предаване на владението – при издаване на разрешение за ползване на сградата, то смисълът бил, че владението, респ. ползването на вещта може да се осъществи по законов ред само след въвеждане в експлоатация на сградата.

Навежда доводи, че в случая вещта е предадена на 12.04.23г. с подписването на акт №15 и тъй като в края на м.05.23г. ищецът е установил, че е невъзможно да паркира на процесното паркомясто, то срокът за завеждане на иска за разваляне е изтекъл преди датата на завеждането му 13.08.24г. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Б. Й. Ш. e постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. Й. Ш. срещу ДИМИТРОВ БИЛД ООД, ЕИК 201661540, обективно съединени искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.1 вр. чл.193, ал.1 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на 13,50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се ***, обособени като открито паркомясто №16, обективиран в нотариален акт №144, том V, рег. №10234, дело №936/07.09.2022г. на Н-с О.Ш., рeг.№147, с район на действие РС-Варна, поради недостатъци на продадената вещ, и за осъждане на ДИМИТРОВ БИЛД ООД, ЕИК 201661540, да заплати на Б. Й. Ш. сумата в размер на 5000евро, представляваща получена продажна цена по развален договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №144, том V, рег. №10234, дело №936/07.09.2022г. на Н-с О.Ш., и сумата в размер на 351,08лева, представляваща сторени разходи по прехвърлянето на собствеността, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба твърди, че между ищеца и ДИМИТРОВ БИЛД 2

ООД е сключен договор за покупко-продажба на 13,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, обособени като открито паркомясто №16, разположено в двора на новоизградена сграда, находяща се в ****, обективиран в нотариален акт №144, том V, рег. №10234, дело №936/07.09.2022г. на Н-с О.Ш.. Твърди, че след въвеждане в експлоатация на сградата-20.11.23г., в началото на м.Февруари опитал да паркира личния си автомобил-Шкода Суперб на закупеното паркомясто, но маневрата била невъзможна, като не успял да паркира и при последващи опити с автомобили марки Пежо 301 и Пежо 207. Излага, че извършването на маневра било невъзможно поради изградени твърде тесни проходи, което правело невъзможно ползването на закупената вещ. Сочи, че с телепоща от 28.02.24г., получена на 08.03.24г., уведомил продавача, че желае връщане на вещта и възстановяване на заплатената цена и разноските. Твърди, че към датата на продажбата купувачът не е разполагал с възможността да прегледа вещта и да констатира недостатъците, защото сградата не била завършена. Излага, че страните са уговорили с предв.договор и нотар.акт владението върху вещта да се предаде след въвеждане на сградата в експлоатация, когато бил дължим и остатъка от продажната цена. Твърди, че придобитите от ищеца ид.ч. от ПИ с предназначение за паркомясто не отговаряли на изискванията за паркиране на превозни средства, като за недостатъците купувачът бил уведомен с телепощата от 28.02.24г. Излага, че договорената продажна цена е в размер на 5000евро и е изцяло заплатена от купувача.

В отговор на исковата молба ДИМИТРОВ БИЛД ООД, ЕИК

201661540, оспорва исковете. Не оспорва факта на сключен предв.договор с ищеца и факта, че на 07.09.22г. е прехвърлена собствеността на 13,50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се ***, обособени като открито паркомясто №16, както и че на 20.11.23г. е издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Излага, че още преди сключването на предв.договор ищецът е бил запознат с одобрения проект за строежа, в т.ч. с разположението и характеристиките на паркомястото, определящи възможност за паркиране само на малък автомобил. Твърди, че при сключване на оконч.договор сградата е била конструктивно завършена и ищецът е посещавал обекта като е правел оглед, поради което и знаел за нейните характеристики. Твърди, че проектът отговаря на всички действащи към момента на одобрението му правила и е изпълнен в съответствие с тях.

Излага, че липсват изрични изисквания към местата за паркиране към момента на одобряването на строителните книжа и че паркомястото е прието от приемателните комисии като отговарящо на нормат.документи и одобрените проекти. Твърди, че вещта е предадена на купувача по-рано от издаването на разрешението за ползване на сградата, поради което и срокът по чл.197, ал.2 ЗЗД бил преклудиран.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

По делото няма спор, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от 07.09.22г., по силата на който ДИМИТРОВ БИЛД ООД е продал на Б. Й. Ш. 13,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се ******, обособени съгласно нотар.акт, инвестиционен проект и договор за разпределение като открито паркомясто №16, обективиран в нотариален акт №144, том V, рег. №10234, дело №936/07.09.2022г. на Н-с О.Ш.. Не се спори още, че договорената продажна цена е в размер на 5000 евро, което е видно и от уговорките в приложения предв.договор от 03.12.21г., както и че сумата е изцяло заплатена от купувача, за който факт са приложени и разписки, неоспорени от страните.

Според оплакванията във въззивната жалба първият спорен въпрос се свежда до това има ли недостатък продадената вещ.

В исковата молба ищецът поддържа, че процесното паркомясто е невъзможно да бъде използвано поради невъзможност за извършване на маневра за паркиране предвид твърде тесни подходи. От събраната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че паркомястото съответства на проектната документация и отговаря на предвиденото в проекта предназначение, като вещото лице сочи, че по размер то надвишава нормативите по Наредба №РД-02-20-2/20.12.17г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, но широчината на маневрената улица не отговаря на нормативно определената от 6м. / тъй като е с широчина 2,85-2,86м/ и именно това ограничава възможността за безпрепятствено паркиране на автомобил среден клас / който за РБ е приет с габарити – 4,30м дължина и 1,75м широчина/. От заключението на експерта се установява още, че е възможно при повече маневри на паркомястото да бъдат паркирани автомобили, но по-малки от средните размери. Несъстоятелно е възражението на въззивника за неприложимост на изискването на Наредба №РД-02-20-2/20.12.17г. за широчина на маневрената площ, на което вещото лице е изградило своето заключение. Видно от редакцията на Наредба №РД-02-20-2/20.12.17г. / бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 27.11.2018г./, действала към датата на одобряване на инвестиционните проекти и разрешението за строеж /28.09.21г./, в приложение №30 изрично са предвидени съответните размери на паркоместа, както и е предвидена необходимата широчина за маневриране при перпендикулярно паркиране в размер на 6м. Невъзможността за паркиране на автомобила на ищеца на закупеното от него паркомясто безспорно се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и М..

Според показанията на св.С. двамата са правили опит да паркират и с друг автомобил-Пежо 307, но поради тесен подход това било невъзможно, а св.М. сочи, че на това място влиза малка кола с две-три маневри, но голяма кола не може да влезе. При така събраните доказателства се налага несъмненият извод, че продадената вещ страда от съществен недостатък, който я прави негодна за употреба според обичайното й предназначение от ищеца.