Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 170/2025
Вид
Решение № 358
Подписан
27.03.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
  • § 1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500170 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника – Столична община, срещу решение № 6268 от 15.11.2024 г., постановено от СГС, ГО, 2ри състав по гр.д.№ 7618 по описа за 2023 г. , с което се: ОСЪЖДА Столична община да заплати на К. Б. А. сумата в размер на 30 000, 00 лева на основание п о чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от счупване на левия голям пищял в горната му външна част и навяхване на лява коленна става, получени на 26.04.2023 г. от спъване в повдигнати плочки на тротоарната алея от вх. "Б" на бл.249 в ж.к.“Надежда“, София, към паркинга пред този блок плюс законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане; ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на К. А. срещу Столична община за разликата над 30 000, 00 лева до пълния предявен размер от 40 000, 00 лева.

Решението се обжалва в частта , в която е уважен предявеният от К. Б.

1

А. срещу въззивника/ответник, иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.

Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена или алтернативно – да бъде намален размера на обезщетението в съответствие с чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение. Счита, че ищцовата претенция не е доказана, вкл. относно отговорността на общината. Сочат се и допуснати от СГС процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза във връзка с нараняването на ищеца с д и а г н о з а S 86.3 съгласно лист за преглед от 09.04.2023 г.

Първоинстанционният съд оставил без уважение това искане като посочил, че в отговора по исковата молба ответникът не бил направил възражение, че предходното здравословно състояние на ищеца е допринесло за счупването, а срокът за възражение бил изтекъл с изтичането на срока за подаване на отговора. Счита, че допускането на това доказателства е от значение за изхода на спора. Сочи, че мотивите на първоинстанционният съд били противоречиви, а освен това не били обсъдени събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в тяхната съвкупност. Не били обсъдени доводите и възраженията на страните като се цитира съдебна практика на ВКС, сочеща на такова задължение на съда. Решението било неправилно и необосновано и във връзка с определения размер на обезщетението, който не съответствал на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този размер не бил съобразен и с обезщетения, присъждани от съда за аналогични травми, вкл. и в резултат на падане върху тротоар.

Иска се от настоящата инстанция да допусне допълнителна съдебномедицинска експертиза във връзка с нараняването на ищеца с диагноза S 86.3 съгласно лист за преглед от 09.04.2023 г.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СГС К. Б. А., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Възраженията на ответника/въззивник били направени едва след второто съдебно заседание поради което била настъпила 2 процесуална преклузия. Следвало да бъде взето предвид и, че ответникът/въззивник не бил оспорил съдебно-медицинската експертиза, нито бил поставил допълнителни въпроси при изслушването й, респ. не бил поискал събиране на допълнителни доказателства във връзка със заключението. Намира претенцията си за доказана по основание и размер като се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключенията на съдебните експертизи- техническа и медицинска.

Фактическата обстановка била правилно установена. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община.

Обезщетението било правилно определено при съобразяване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД; същото било справедливо съответно на търпените от ищеца болки и страдания и установените травми вследствие на падането на общинския тротоар. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивник на 02.12.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 16.12. 2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивнаа жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че на 26.04.2023 г. времето е било сухо. Около 19:30 часа К. А. и съпругата му свидетелката А. излезли от дома си във вх. "*" на бл.***, ж.к.“***“и тръгнали към паркинга за автомобили пред блока по алеята от входа на блока към паркинга. Поради повдигане от корени на близко дърво между 10, 33 метра до 11, 23 метра от блока тротоарните плочи на алеята били надигнати и с денивелация 8-10 см. Ищецът се спънал в повдигнатите тротоарни плочи и паднал (показания на свидетелката А., л. 78-79; стр. 3 от 3 заключението на вещото лице инж. Ц..). Не се спорело, че алеята била изградена върху земя, която била общинска собственост.

От падането К. А. получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна става. Една седмица ищецът лежал в болница, където му била поставена гипсова имобилизация за 30 дни. К. А. бил в болничен до 02.07.2023 г., а се възстановил за около четири месеца, като през първите 30 дни болките му били с голям интензитет. Към момента на прегледа на К. А. о т вещото лице д-р С. лявата коленна става на К. А. не била имала функционален дефицит (стр. 4-5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 65-69; епикризата, л. 6-7; листа за преглед, л. 8; болничния лист, л. 9). Вследствие на счупването и стоенето вкъщи ищецът станал по-нервен (показанията на свидетелката А., л.

78-79).

Не се спорело, че Общината не е заплащала на К. А. обезщетение за неимуществени вреди.

Относно отговорността на Общината, първоинстанционият съд е посочил, че общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.

3 от Закона за пътищата). Пътища били и улиците в населените места (§ 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата) Следователно улиците в населените места б и л и публична общинска собственост. Тротоарите представлявали надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата).

Следователно тротоарите към улиците в населените места също били публична общинска собственост.

Подържаното на общинските пътища се извършвало от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържането на тротоарите на улиците в населените места също следвало да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.

В случая алеята, на която е паднал К. А. била тротоарна и свързала бл.

249 с паркинга пред него. Следователно тя представлявала тротоар и Общината следвало да я подържа чрез свои служители или трети лица, на които е възложила подържането. Налице б и л а първата предпоставка за уважаването на иска.

Възражението на Общината, че не тя, а Етажната собственост на вх. „Б“ 4 е била длъжна да подържа процесната алея е прието от СГС за неоснователно със следните мотиви: определянето на прилежаща площ към етажна собственост ставало със заповед на кмета на общината ( чл. 3 от Наредба № 6 от 18 септември 2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване етажната собственост (Наредба 6). Предоставянето на определената прилежаща площ и начинът и контролът по подържането и използването от съответната етажна собственост се извършвали при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет (чл. 7, ал. 1 от Наредба 6). Столичен общински съвет не бил издавал такава наредба.

Следователно не би могла да бъде предадена на Етажна собственост евентуална прилежаща площ. Липсвала и заповед на кмета на Столична община за определянето на прилежаща площ към Етажната собственост на вх.

„Б“ от бл.249 в ж. к. "Надежда". Ето защо съдът е приел, че процесната алея не е прилежаща площ към Етажната собственост на вх. „ Б “ и не Етажната собственост е била длъжна да подържа алеята, а Столична община.

С ъ д ъ т е приел за установено, че служителите/лицата, на които Общината е възложила поддържането на тротоарната алея пред вх.“Б“, са допуснали плочките по нея да се издигат с осем до 10 см над нивото на алеята.

К. А. се бил спънал в такава повдигната тротоарна плоча и паднал. От това той бил получил телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

След като съдът установил, че Общината не е заплатила на К. А. обезщетение за вредите, които е претърпял, то налице б и л а и третата предпоставка за уважаването на иска.

Съдът трябвало да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и същото се определяло към датата на увреждането, а размерът му не следвало да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът е приел, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП - 26.04.2023 г.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определяли от съда по справедливост. Справедливостта обаче не била абстрактно понятие. То било свързано с преценката на конкретни обективно 5 съществуващи обстоятелства, които съдът следвало да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива били: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.); конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по т. т. 795/2008 г.;

1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г.); практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

Съдът установил, че към момента на падането ищецът е бил на 52 години. Работил като шофьор и не бил спортувал. От падането ищецът бил получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна става. Една седмица той лежал в болница, където му е била поставена гипсова имобилизация за 30 дни.

Ищецът бил в болничен малко над два месеца, а се възстановил за около четири месеца, като през първите 30 дни болките му били с голям интензитет.

Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице д-р С., лявата коленна става на и щ е ц а н е б и л а имала функционален дефицит. Вследствие на счупването и стоенето вкъщи ищецът бил станал по-нервен.

Увреждането на ищеца било близко до това, предмет на решение на ВКС 91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г. По скала от едно до пет, където едно била оценката за най-лекото подобно счупване, а пет за най-тежкото, счупването на ищеца би било оценено с две, а с три това, предмет на цитираното решение на ВКС. С решението си ВКС присъдил 25 000, 00 лева на четиригодишен ищец, пострадал от пътно-транспортно произшествие от 03.03.2018 г.