Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1165 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38413/2021
Вид
Решение № 1165
Подписан
26.01.2023
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Е. В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20211110138413 по описа за 2021 година

Ищецът К. И. Н. е предявил срещу „Колибри“ ООД конститутивни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 008/22.10.2019 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт търговия“ при ответника, както и осъдителни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ за сумата 5616 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 г. до 02.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното плащане, с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата 1872 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 936 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за м.10.2019 г.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор е изпълнявал длъжността „експерт търговия“ при ответника. Твърди, че правоотношението е прекратено със Заповед № 088/22.10.2019 г., получена от ищеца на 02.11.2019 г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание уволнение. Излага съображения, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на правно основание по чл.

190, ал.1 КТ, след изтичане на преклузивните срокове за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, при неспазване на изискванията по чл.193, ал.1 КТ за представяне на писмени обяснения от служителя, без да са изложени конкретни мотиви и в отклонение на критериите за налагане на дисциплинарно наказание по см. на чл.189, ал.1 КТ. Поради това моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на предишната му длъжност, както и да осъди ответника да му изплати обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 1 дни, както и дължимото трудово възнаграждение за м.10.2019г.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че същото е прекратено със Заповед № 008/22.10.2019 г. Твърди, че към момента на прекратяване на правоотношението ищецът е извършил множество нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта за уволнение, като последното нарушение било, че ищецът не се е явил на работа в продължение на пет последователни дни в периода от 14.10.2019г. до 18.10.2019г. Дисциплинарното наказание уволнение било наложено след множество устни обяснения и отказ да се дадат писмени такива от служителя. Излага твърдения, че дълги години счетоводител на дружеството била сестрата на ищеца и поради това той ползвал платен годишен отпуск без да подава писмена молба до работодателя и без използваните дни отпуск да се отразяват в счетоводните записвания на дружеството. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендирания неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 176а, ал.1 КТ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението е извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като ищецът е дисциплинарно уволнен.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и че са спазени законовите изисквания при уволнение, включително извършените от служителя дисциплинарни нарушения.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „експерт търговия“ при ответника, както и че правоотношението е прекратено със Заповед № 008/22.10.2019 г.

Спорно по делото е обстоятелството дали е налице конкретното основание, на което е извършено процесното уволнение. Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл.188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. В чл. 195, ал. 1 КТ е регламентирано, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

От съдържанието на приетата по делото Заповед № 008/22.10.2019 г., издадена от 2 управителя на ответното дружество се установява, че е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че през периода 2017г. – октомври 2019г. е извършил следните нарушения: грубо нарушаване на споразуменията за конфиденциалност, неразделна част от трудовия договор; участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната фирма Анубис Булвест от техния склад за гр. София; съхранение без знанието на управителя и ръководството на Колибри на присвоената чужда стока в централния склад на Колибри; нерегламентирани превози със зачисления му служебен автомобил за трети лица и за собствена изгода; значителни материални щети на служебен автомобил, предоставен на служителя за изпълнение на служебните му задължения; отказ да изпълни множество издадени заповеди във връзка с ежедневните му ангажименти; преждевременно напускане на работното място. Видно от приетата по делото покана /лист 187/ заповедта за уволнение е връчена лично на ищеца на 02.11.2019г.

От приетата по делото Заповед /без номер и дата/, издадена от управителя на ответното дружество се установява, че от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка със складиране и съхранение на чужда стока на конкурентна фирма в складовете на ответника – работодател, като е даден срок за предоставянето им до 14:00 ч. на 22.10.2019г. Препис от заповедта е връчена лично на ищеца, което обстоятелство е удостоверено с положен от него подпис и изписана дата 22.10.2019г. Разпитаните по делото свидетели не излагат твърдения работодателят да е отправял устно искане за допълнителни обяснения.

Съгласно константната съдебна практика /Решение № 257 от 22.05. 2012 г. по гр.д№ 985/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д.№ 7639/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 254 от 04.11.2014г. по гр.д. № 7086/2013г. на ВКС, IV г.о. и др./, в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя.

Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

С оглед гореизложеното, по отношение на твърдяните нарушения, обективирани в Заповед № 008/22.10.2019 г., касаещи грубо нарушаване на споразуменията за конфиденциалност, неразделна част от трудовия договор, нерегламентирани превози със зачисления му служебен автомобил за трети лица и за собствена изгода; значителни материални щети на служебен автомобил, предоставен на служителя за изпълнение на служебните му задължения; отказ да изпълни множество издадени заповеди във връзка с ежедневните му 3 ангажименти; преждевременно напускане на работното място не се доказа в производството по делото работодателят да е отправил искане за изслушване на устни или писмени обяснения. Ето защо, в тази част дисциплинарното наказание следва да се отмени без да се изследва спорът по същество.

Съдът намира, че Заповед № 008/22.10.2019 г. в останалата част, касаеща нарушенията участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната фирма Анубис Булвест от техния склад за гр. София; съхранение без знанието на управителя и ръководството на Колибри на присвоената чужда стока в централния склад на Колибри не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая липсва посочване на конкретни действия/бездействия на служителя, с които е извършил твърдяните нарушения. На следващо място, нарушенията не са описани с обективните им признаци – дата и място на извършване за всяко от тях поотделно, което възпрепятства извършване на проверка за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194, ал. 1 КТ. Освен това липсва посочване на конкретни разпоредби – законови или такива в правилника за вътрешния трудов ред, които работодателят счита, че са нарушени. В заповедта не са изложени мотиви, обуславящи налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Липсата на който и да е от реквизитите в заповедта за дисциплинарно уволнение, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.

В допълнение, от събраните по делото доказателства не се установява и да са извършени посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. От приетите писмени доказателства – протокол от 18.10.2019 г. и докладна записка се установява, че К. Н. не се е явил на работа в периода 15.10.2019г.-18.10.2019г. без за това да му е разрешено ползването на платен годишен отпуск или да е издаден болничен лист. Свидетелят Георгиева споделя, че няма непосредствени впечатления, а това, което знае от заседания на ръководството на ответното дружество е, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения – не се е явявал на работа, не е допускал клиенти до склада на дружеството, внесъл книги на чужди издателства в склада на ответника. Свидетелят Андонова споделя, че през месец септември 2019г. ищецът ползвал отпуск без да изисква предварителното разрешение на работодателя, в периода 14.10.2019г.-20.10.2019г. спрял да се явява на работа, а освен това клиенти на дружеството звънели на свидетелката с оплаквания, че складът, за който Н. отговарял бил затворен и не могли да си получат стоката. Предвид това, съдът намира, че са налице данни за различни от обективираните в заповедта за уволнение нарушения, а от друга страна показанията на свидетеля Георгиева в частта, с която описва извършени от ищеца нарушения не възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а преразказва това, което е чула от трети лица.

Тези съображения обуславят извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение и основателност на иска за отмяната му.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ

Съгласно тази разпоредба, работникът или служителят може да иска възстановяване на предишната работа, като уважаването на този иск е обусловено от отмяната на уволнението.

4

Тъй като се установява, че уволнението е незаконно, съответно следва да бъде отменено и предвид характера на правоотношението – което е безсрочно, основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност– „експерт търговия” при ответника „Колибри“ ООД.

По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ