Решение № 890 от 08.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. В., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202229 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. А. П., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0460-000652/30.05.2023г. издадено от Началник група в ОД-МВР В., 5 РПУ, с което са и наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100лв. на осн. чл.183, ал.5 т. 1 от ЗДвП, “Глоба”в размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 1 0 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не представлява, депозирала е писмени бележки. се

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 30.04.2023год. в гр. В. жалбоподателката управлявала лек автомобил Мерседес А 180 ЦДИ, рег. № ******** Движейки се по ул. „Я.Б.“ достигнала кръстовището с бул.“Княз Б.“. С управляваното от нея МПС въззивницата навлязла в кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Движението 1 на автомобила било наблюдавано от полицейските служители Г. и М.. Тъй като светещия за нея червен сигнал на светофарната уредба не и разрешавал навлизане в кръстовището била спряна за проверка от полицейските служители. При извършената проверка на место полицейските служители установили, че управляваното МПС от въззивницата е технически неизправно, тъй като не е оборудвано с пожарогасител. При проверката тя не представила Контролен талон от свидетелство за правоуправление.

АНО е приел, че въззвницата при управлението на лек автомобил нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба – не съобразява поведението си със светлинните сигнали, движи се със значителна техническа неизправност и не носи контролен талон към СУМПС .

Установеното било прието, че с поведението си е нарушила нормите на чл.6,т.1 от ЗДвП , чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Поради това на место бил съставен АУАН на въззивницата за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер от 100 лв. на основание чл. 183 ал.5 от ЗДвП, за нарушението по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП и наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Въз основа това било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Г. и М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивницата не е ангажирала доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Въззивницата не е ангажирала доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. Йорданов и Ефтимов кореспондират с констатациите в съставения акт.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП 3 от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице и поради това не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицата издали АУАН и НП.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението по пункт първи. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита по посоченият пункт.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Г. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че водача е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, поради това и бил спрян за проверка В хода на проверката се установило, че автомобила не 4 притежава пожарогасител и водача не носи контролен талон към СУМПС.

Идентични показания дава и свид. М., чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че автомобила е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, както и липсата на пожарогасител и контролен талон на водача. Категоричен е, че при навлизане на автомобила в кръстовището сигнала е бил червен.

По пункт 1 от НП.

Жалбоподателката е наказана за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като е прието, че в кръстовището през което е преминавала е навлязла на забранителен червен сигнал.

Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.

Въззивницата декларативно оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски служители възприели нарушението от чийто показания се установява безспорно, че въззивницата е навлязла в кръстовището на червен сигнал.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100лева.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания 5 случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателката да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съдът счита, че доколкото нарушението е установено от показанията на двама свидетели очевидци, то записите от камерите не са абсолютно необходими за установяване на процесното нарушение.

Съдът приема, че нарушението е установено обективно и непротиворечи на приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. и с АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена. Същите са възприели пряко и непосредствено всички действия на въззивницата, ведно със сигналите, подавани от светофарната уредба, тъй като полицейските служители са възприели извършеното чрез живо наблюдение.

По пукт 2 от НП:

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В процесното НП са описани като осъществени нарушения на две различни императивни изисквания – на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП. В чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. В чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по пътя три и четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с пожарогасител.