Решение № 458 от 01.06.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Сливен, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20222230104029 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се твърди, че ответното дружество е потребител на услугите му за доставената ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г. и дължи сумата 102,83 лева., както и мораторна лихва в размер на 15,25 лева за периода 17.11.2020 г. до 31.05.2022 г.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, като се претендират и разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като се твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Гергана Грозева, влязло в сила на 02.07.2020 г., имотът за който е начислена ел. енергията е възложен на друго посочено като наименование дружество. Поради това се твърди, че за процесния период ответното дружество няма качество на 1 потребител на услугите на ищцовото дружество, тъй като не е носител на право на собственост върху процесния имот и няма качество на ползвател на валидно правно основание на същия. От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание ищцовото дружество пълномощник, който поддържа предявените искове. се представлява от

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК

123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, в качеството му на кредитор е подало на 01.06.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното „ОНЬОР 7“ ЕООД.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1343/02.06.2022г. по ч.гр.д.№2210/2022 г. на СлРС за сумата 102,83 лева, представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от 17.11.2020 г. до 31.05.2022г. в размер на 15,25 лева и разноски по делото в размер на 75 лева.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Главницата е формирана от сумите по две фактури, издадени от ищцовото дружество на 31.10.2020г. и на 30.11.2020г.

Процесните суми не са заплатени от ответното дружество на ищеца.

Не се установява ответното дружество да е ползвател на услугите на ищцовото дружество за процесния период за конкретен обект, както и не се установява дължимостта на претендираните вземания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото 2 доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковите претенции с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцовата страна е следвало при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на вземанията си за посочения период. Съдът е разпредели доказателствената тежест и е дал съответни указания в доклада по чл.146 от ГПК. В случая ангажираните от ищцовата страна доказателства не са достатъчни, за да може въз основа на тях да се приеме за установено съществуването на вземанията на кредитора-ищец. Тези документи не установяват ползвана ли електроенергия и други услуги от ответното дружество в конкретен обект, както и не се установява размера на вземанията. Извлечението от сметка, което е представено в производството за издаване на заповедта за изпълнение и по настоящото дело, както и представените фактури, представляват частни свидетелствуващи документи, неподписани от ответната страна, изходящи от ищцовата страна и удостоверяващи изгодни за нея обстоятелства, поради което не се ползват с материална доказателствена сила.

Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговите вземания. В случая ищцовото дружество следваше да установи обстоятелството, че ответникът е ползвал през процесния период предоставени му услуги и на каква стойност, както и конкретен обект на потребление.След като ищцовото дружество не е изпълнило своето процесуално задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите, които то следваше да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме че не съществуват вземанията му, за които срещу ответника е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

3

Предвид изложеното установителните искове за дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2210/2022г. на СлРС, следва да се отхвърлят изцяло.

Ответникът не е направил разноски по делото и не е претендирал такива, поради което такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от

„ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37 против „ОНЬОР 7“ ЕООД, ЕИК119016425, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.“Климент Охридски“ бл.25, ет.4, ап.№1 положителни установителни искове за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1343/02.06.2022г. по ч.гр.д.№2210/2022 г. на СлРС, а именно: сумата 102,83 лева, представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от 17.11.2020 г. до 31.05.2022г. в размер на 15,25 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4