Решение № 480 от 18.12.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Русе, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20224500100020 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от КПКОНПИ, в която се твърди, че с решение № 2104/21.07.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД София уведомление от Специализирана прокуратура, вх. № УВ-847/09.09.2017 г., че срещу В.

Г. Г. е образувано ДП № 64/2016 г., по описа на ГДБОП, пр. пр. №570/2016 г., по описа на Специализирана прокуратура, по което лицето е привлечено в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал. 3 от НК - за това, че от неустановена дата на месец юни, 2016 г. до 24.04.2017 г. в гр. Плевен и на територията на Република България, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници: И.К. С., И.М. Б., И. В. М., К. К. Б., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК.

Престъпленията попадат в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 и т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.).

С обвинителен акт е подвигнато обвинение на лицето по горецитираното престъпление, въз основа на което е образувано НОХД № 523/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд.

Ищецът твърди още, че за отв. В. Г. е имало и образувана проверка по реда на ЗОПДИППД(отм.) въз основа на постъпило уведомление п о чл. 22, ал.1 1

ЗОПДИППД(отм.) с изх. № КЛ-5/04.03.2010г. на ОП Плевен за образувано ДП № 193/2008г., по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, вр. с чл. 29, ал.1, б. а, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Проверката е завършила с Решение за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. С Решение № 99/23.04.2013 г. по в. гр. д. № 28/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 12.01.2015 г., предявените искове на комисията са уважени.

Заявява, че с Протокол № ТД10СФ/УВ-4352/18.05.2017 г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето В. Г. Г..

Проверката е започнала на 18.05.2017 г. Периодът на проверката е от 18.05.2007 г. до 18.05.2017 г. С решение № 428/27.06.2018 г. срокът за извършване на проверката е удължен до 18.11.2018 г.

В исковата молба е описано подробно установеното в хода на проверката и проверяваните обстоятелства, визирани в чл. 28 ЗОПДНПИ (отм.).

В изпълнение на Решение № 649/17.03.2021 г. на КПКОНПИ в Окръжен съд Плевен е внесено искане за обезпечение на бъдещ иск на Комисията. Производството е образувано пред Окръжен съд Габрово на основание постановено от Апелативен съд Велико Търново определение за изпращане на делото по подсъдност. С Определение № 3/28.05.2021 г. постановено по ч. гр. дело № 230 по описа за 2021 г. на ГОС е допуснато обезпечение на иска на КПКОНПИ. Определен е тримесечен срок за предявяване на иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Обезпечителната мярка е наложена на 01.06.2021 г.

С писмо изх. № ТД 10-СФ/УВ-7787/02.06.2021 г. е изпратена покана до В. Г. Г. за попълване и представяне на декларация по чл. 136, ал. 1 от ЗОНПИ. Поканата до проверяваното лице е получена лично и в законоопределения срок е представено възражение, ведно с декларация по чл. 136, ал. 1 ЗОНПИ с вх. № ТД10-СФ/УВ08222/09.06.2021 г.

Във възражението си проверяваното лице твърди, че е проверяван много обстойно от завършването на пълнолетието си до 2015 г., както и че по реда на ЗОПДИППД (отм.) му е отнето имущество и не разполага с друго към настоящия момент. Посочено е също, че след като е бил санкциониран веднъж до 2015 г. от Комисията, е недопустимо по закон за едно и също нещо да бъде призоваван на съд.

В представената от лицето декларация не са декларирани нови факти и обстоятелства, различни от установените в хода на проверката.

Според ищеца, изложените във възражението твърдения са неоснователни и неотносими към настоящата проверка и не водят до корекции в събраните в хода на 2 проверката доказателства, както и в направените констатации и изводи, за което излага подробни съображения:

Не оспорва, че по отношение на лицето е извършвана проверка от Комисията, но по реда на ЗОПДИППД (отм.) по постъпило уведомление п о чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) с изх. №КЛ-5/04.03.2010 г. на ОП Плевен за образувано досъдебно производство № 193/2008 г., по което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.

316, вр. с чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Проверката е завършила с Решение за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. С Решение № 99/23.04.2013 г. по в.гр.д. № 28/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 12.01.2015 г., предявените искове на комисията са уважени. Извършената проверка по реда на ЗОПДИППД (отм.), спрямо лицето, е за 25-годишен период.

По отношение на настоящата проверка, извършена по реда на ЗОПДНПИ (отм.),установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице е за проверяван период от 18.05.2007 г. до 18.05.2017 г. Имуществото е анализирано като стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не като „незаконно придобито имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“, тъй като преценката за наличие или липса на значително несъответствие по своята същност е съпоставка на две стойности – разликата между придобитото имущество и нетния доход през целия проверяван период. Правната норма според ищеца има предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не само незаконно придобито имущество в края на периода, тъй като индицията за незаконно придобито имущество се прави от съпоставка между две величини – имущество и нетни доходи и има ли установен законен източник на доход за придобиването му. Източникът на средства за придобиване на имущество не е елемент от правопораждащия фактически състав, защото този факт не се твърди и доказва от държавата. Източникът на средства е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от проверяваното лице. Аргумент за извода, че под „имущество“ се има предвид придобитото имущество през целия проверяван период се съдържа и в нормата на чл.

151 от ЗПКОНПИ, която постановява отнемане на паричната равностойност на имуществото придобито през целия проверяван период, което липсва в края на периода и когато проверяваното лице не е доказало законен източник на средствата.

Следователно имуществото, придобито през целия проверяван период е релевантно дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие“.

Поради това намира, че въпреки подаденото възражение, крайният извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и членовете на семейството му остава непроменен.

3

В исковата молба е направен подробен анализ за определяне на значително несъответствие по години, както и за целия проверяван период.

Съобразно него, КПКОНПИ счита, че е налице значително несъответствие над 150 000 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

На основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ и Решение № 1202/08.11.2023 г. на КОНПИ, след допуснато от съда изменение на иска, претендира да бъде постановено решение, с което на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. чл. 141 ЗОНПИ да бъде отнето в полза на държавата имущество на стойност 24 895 лева от М. В. Г., ЕГН **********, както следва:

ГАРАЖ № 2, находящ се в град Плевен, с административен адрес улица “Мусала” №21, представляващ сграда с идентификатор 56722,660.1060.4 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, предназначение на самостоятелния обект- хангар, депо, гараж, брой етажи- 1, със застроена площ от 18.00 кв.м., при съседи на гаража съгласно документ за собственост: улица "Мусала", двор на ЖСК и гаражна клетка на А. Б., заедно с припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2008г на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел VI-6102 в квартал 152 по плана на гр. Плевен. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Г. чрез адв. О. Б. АК Плевен е депозирал отговор на исковата молба, с която намира иска за недопустим, а по същество за неоснователен. Възразява, че искът е недопустим, тъй като е налице опорочено адм. производство, предхождащо правото на иск, което е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че тъй като бил с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, производството по този закон, съгласно чл.

24, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е следвало да започне с акт на Директора на ТД Велико Търново, а не на ТД София. Поради това заявява, че и сезирането на Комисията за образуване на съдебно производство е направено от ненадлежен орган. Опорочаването на адм. фаза на производството водело до опорочаване и на съдебната фаза. Възразява и срещу редовността на исковата молба, като намира същата за нередовна, доколкото Комисията според него искала да отнеме сторени разходи, а не придобити имущества.

Намира, че несъответствието между имуществото му и нетния доход следва да се направи в съответствие с приетите данни в предходното съдебно производство между същите страни за частта от проверявания период –от 18.05.2007 г. до 27.10.2010 г.

Въвежда възражения за изтекла погасителна давност по чл. 73 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.

152 ЗПКОНПИ в случай, че съдът приеме, че се касае до имущество, а не до разходи. Т.

4 е. заема позиция, че давността за вземанията на държавата от 18.05.2007 г. до 26.07.2011 г. е изтекла. Намира, че липсва връзка –пряка или косвена между престъпната му дейност и твърденията, касаещи установени несъответствия между приходите и разходите преди 2016 г. Оспорва и приетото от Комисията относно източниците му на доход. Заема позиция, че с издадения РА № 151101779/11.04.2012 г. органите по приходите са направили анализ на всички приходи и разходи на ответника за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. и сумите, които са приели, че представляват превишение на разходите са обложени с данък общ доход, т.е. тези суми са приети от органите по приходите, че имат законен източник, но не са били отчетени по съответния ред. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Г., чрез адв. О. Б. АК Плевен, е депозирала отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим, а по същество за неоснователен. Възразява, че искът е недопустим, тъй като е налице опорочено адм. производство, предхождащо правото на иск, което е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че тъй като бил с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, производството по този закон, съгласно чл.

24, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е следвало да започне с акт на Директора на ТД Велико Търново, а не на ТД София. Поради това заявява, че и сезирането на Комисията за образуване на съдебно производство е направено от ненадлежен орган. Опорочаването на адм. фаза на производството водело до опорочаване и на съдебната фаза. Намира, че претенцията на Комсията за отнемане на собствения й недв. имот, представляващ гараж № *в гр. П., ул. „М.“ № ** е неоснователна, тъй като с влязло в сила на 12.01.2015 г.решение № 15/25.10.2012 г., постановено по гр. д. № 25/2010 г. на ПОС е отхвърлено мотивираното искане на Комисията срещу нея за отнемане на гараж № * в гр. П., ул. „К. П.“ № **, приемайки че е придобит със законни средства. Гаражът, чието отнемане се иска в настоящото производство, е придобит въз основа на замяна с гараж № 2 в гр. П., ул. „К. П.“ № *, т. е. чрез замяна със законно придобит имот. Намира, че не била приложима разпоредбата на чл. 149 ЗПКОНПИ, тъй като по отношение на законността на средствата, с които е бил придобит първият гараж, е постановено влязло в сила решение на ПОС. Поради това и извършената впоследствие замяна на гаражите е въз основа на средства със законен произход.