Решение № 6663 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6663 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100512469 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК във връзка с чл.463, ал.ал.1 и 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Д.- длъжник, срещу постановление за разпределение от 30.08.2024 г. по изп.дело № 20098440401538 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, район на действие СГС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така извършеното от ЧСИ, разпределение, тъй като сумите за разноски били неправилно изчислени и разпределени в нарушение на чл.355 ГПК.

Неправилно било прието от ЧСИ, че се ползват от привилегията по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД вземания за разноски, направени от взискателите извън изпълнителното производство. Погрешно ЧСИ бил определил кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и привилегиите им.

Включени били разноски освен на първоначалните взискатели- „УниКредит Булбанк“ АД и „М.“ АД, така и на присъединените такива – „Кредибул“ АД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД и „Банка ДСК“ АД. С предимство 1 по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД се ползвали само разноските направени в полза на всички, а не и на отделните взискатели. Привилегията следвало да бъде отречена на първоначалния взискател, ако разноски са направени по други изп.дела, присъединени в настоящето, тъй като тези разноски не били допринесли за правата на всички взискатели. Освен това за събирането на вземането на първоначалните взискатели не се дължала такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, защото се касаело до удовлетворяване на привилегировано вземане по чл.136, ал1,т.1 ЗЗД, а не до погасяване на дължимите на този взискател главница и лихви по изп.лист. Освен това такса по т.26 се дължала върху събраната сума. Разпределените суми не съответствали на издадените изп.листове в полза на взискателите.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното разпределение.

Претендират се разноски.

Постъпило е възражение от „М.“ АД, взискател въз основа на цедирано от „УниКредит Булбанк“ АД, вземане. Излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че цитираната правна норма на чл.355 ГПК касае производство по делба, а не изпълнително производство. С процесното разпределение били разпределени сумите за законна лихва, а не за разноски.

По отношение на последните било имало предходни разпределения. В случая не се касаело до приложение на правилото на чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД, а това на чл.76, ал.2 ЗЗД. Разноските по изп.производство в случая били погасени в предходни разпределения, които не били обжалвани и затова не можели да бъдат предмет на настоящето производство. В случая ЧСИ бил преминал към погасяване на вземанията за лихви, или в настоящия случай за законна лихва, което било в съответствие с горепредвидения ред на ЗЗД.

Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се изразява становище за допустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност. Счита, че сумите били законосъобразно разпределени и посочени точно.

Действително, същите не отговаряли на сумите по изп.листове, но в случая се касаело до голямо задължение на длъжника като били предприемани редица способи за принудителното събиране на сумите. В случая бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във ВМА. Затова били налице редица предходни разпределения. В конкретния случай с обжалваното постановление за разпределение от 30.08.2024 г. се разпределяли постъпили 2 суми в резултат на наложения запор, в общ размер на 4232,13 лв. Сочи, че с всички предходни разпределения, вкл. настоящето, ЧСИ се бил съобразявал с предходните погасявания, както и отразявал актуалния размер на дълга, каквото било изискването на закона. Към датата на процесното разпределение, всички разноски по издаването на изп.лист или такива в изп.производство, както и задълженията за мораторни лихви били изцяло погасени с предходните, влезли в сила разпределения. С настоящето разпределение се погасявали само законните лихви, а относно задълженията за главница, редът за погасяване още не бил достигнат. В случая единствените „разноски“, които били удържани били тези за държавна такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Начислени били банкови комисионни, както и обикновени такси за извършени действия от ЧСИ. Общият размер на авансово платените такси възлизали в размер на 1032, 60 лв., които били платени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД /565,60 лв./ и от „М.“ АД /467 лв./. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските били в тежест на длъжника. Счита, че обикновените такси и банковите комисионни се ползвали от привилегията на чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД, защото били абсолютно необходими за законосъобразността на разпределението, а таксите за разгласяване служели на всички страни, т.е. се ползвали от всички взискатели.

Сочи, че в обжалваното разпределение ясно били отграничени тези с привилегия и тези без. От така изложените приспадания от общо разпределената сума било видно, че с обжалваното разпределение не са погсявани разноски в полза на конкретен взискател поради липса на такова вземане, а за вземането на всеки отделен кредитор били разпределени суми за непривилегировани вземания – законни лихви към главниците. Сочи, че е спазена поредността на чл.136 ЗЗД, съобразно разясненията дадени в ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.д.№ 282021 г. на ОСГТК на ВКС.

Съразмерността била установена съгласно изчислен коефициент на съотношението едно спрямо друго между размерите на общите вземания на взискателите с еднаква привилегия плюс дължимата за тях пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Спазен бил редът по чл.76, ал.2 ЗЗД.

Взискателят НАП не изразява становище по жалбата.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД като правоприемник на „Кредибул“ АД, не изразява становище по жалбата.

Визскателят „Банка ДСК“ АД не изразява становище по жалбата.

3

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 462. (1) ГПК Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.

(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Целта на предявяване на изготвеното разпределение е заинтересованите от него лица да се запознаят със същото, за да могат да го обжалват, ако счетат, че то накърняваправата им. При това положение предявяването е от значение за упражняване правото на жалба от страните в рамките на срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК , започващ да тече от предявяването, когато те са били редовно призовани за него, а в случай, че не са били надлежно уведомени, срокът за тях не е започнал да тече и подадената жалба против разпределението не би била просрочена.

В настоящия случай длъжницата - жалбоподател е получила протокола за разпределение на 30.08.2024 г., видно от отбелязването върху самото разпределение, както и от съставения за целта протокол от ЧСИ.

Съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпределението се подава в тридневен срок от деня на предявяването му.

Частната жалба е подадена на 02.09. 2024 г., т.е. в срока по чл.462, ал.2 ГПК, който е 3-дневен.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

Съгласно чл. 136 ЗЗД ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, 4 лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изп. дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Най-напред се отделя сума за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение /чл.

136 от ЗЗД/, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението участват само взискатели, т.е. кредиторът, по чиято молба е образувано и започнато изпълнителното производство, и присъединените кредитори. Присъединяването на кредитори става въз основа на молба до съдебния изпълнител, към която се прилага изпълнителния лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен по друго дело /чл. 456 от ГПК/, като Държавата е винаги присъединен взискател за публичните и други вземания по чл. 458 от ГПК.

Съгласно приетото в т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). В този ред 5 не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

В конкретния случай, обаче, с обжалваното разпределение, противно на твърдяното от жалбоподателката, разноски на взискателите не са били разпределяни, вкл. сочените от същата „разноски извън изпълнителното производство“. Видно от т.1 от разпределението разноските на взискателите са изцяло погасени с предходно разпределение. Липсват данни по делото същото да е било обжалвано поради което следва да бъде прието за влязло в сила.

Наред с това нормата на чл.335 ГПК на която се позовава жалбоподателката е неприложима в случая, тъй като не се касае до изпълнение на съдебно решение по делба. Задълженията на жалбоподателката за принудителното събиране на които е образувано процесното изп.дело, касаят такива по договори за кредит.

Присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, характерен за принудителното изпълнение на парични вземания. То е израз на възможността на всеки кредитор да иска принудително изпълнение върху което и да е секвестируемо имуществено право на длъжника - чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК. Присъединяването на кредитори се осъществява, за да бъде удовлетворен присъединеният кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес.

Целта на присъединяването на кредитори е те да участват в разпределението при спазване на установения в чл. 136 ЗЗД ред на привилегиите и да получат въз основа на него плащане. Както е изяснено в мотивите към т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК .