Решение № 160 от 21.06.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. ********, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100175 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се твърди, че дружеството е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд- ******** за вземанията си към М. Р. А. , и било образувано ЧГД № 202/2020г ., и съответно е била издадена Заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение от длъжника, поради което са подали настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.4 от ГПК.

Ищецът- „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР 1

№ ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Общите условия са били публикувани на сайта на дружеството. В исковата молба се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.104 „а“ ЗЕ потребителите на крайният снабдител използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им.

В исковата молба е посочено, че об ектът на ответника М. Р. А. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД /с бившо наименование „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД/, на чиято лицензионна т територия е б и л разположен.

Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201Зг. В този смисъл е била нормата на чл.42 от Общите условия, които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане- чл.104 „а“ ал. 4 от ЗЕ. . Съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.201Зг., мрежовите услуги се заплаща ли от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период.

Твърди се, че ответникът М. Р. А. има качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1 т.33 „а“ от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел. енергия е била за небитови нужди с оглед на предназначението на обекта. Цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определяли и се заплащали на основание решения на 2

КЕВР, постановени на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ, което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугите. Предвид тези законоустановени положения е било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР на основание чл.36 „а“ от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока са били задължителни за енергийните предприятия - чл.36 ал.1 от ЗЕ.

В исковата молба се посочва, че п о силата на чл.7 т.1 от общите условия на ищцовото дружество, и по силата на чл.11 т.1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект на ответника: ИТН ******, находящ се в гр. ******** - сладкарница ИТН ******, находящ се в гр. ******** - складова база . За М. Р. А. е бил открит клиентски номер ********* в качеството на собственик на описания обект, което е било видно от подадени в дружеството документи за откриване на партида.

Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от общите условия на ищеца и чл.8 т.2 от общите условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите- чл.18 ал.1 и ал.2 от общите условия на крайния снабдител. Посочва се, че съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 04.07.2019г.- 04.03.2020г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило ел. енергия, а „Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на М. Р. А. на обща стойност 181,92 лв., които до този момент не са заплатени от ответника. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал обезщетение за забава в общ размер от 8,02 лв. за периода 12.09.2019г.- 04.06.2020г . Обезщетението за забава се дължало за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е 3 бил посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са били подробно описани в препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

Предвид изложеното искат от съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към М. Р. А., както следва: 181,92 лева, представляващи стойността на консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 04.07.2019г.- 04.03.2020г. , и 8,02 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.09.2019г.- 04.06.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от 05.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД разноски.

Иска да се приложи като доказателство по настоящото дело ЧГДпосоченото по-горе, както и ПРИЛАГА; препис- извлечение от сметка на длъжника, фактури- 8 бр. от посочените дати на издаване ; Декларация за актуализация на клиентски данни; Заявление за услуга -възстановяване на достъп до ел мрежа; Заявление за услуга -проверка за наличие на електромер за двата обекта- 2 броя; Индивидуален договор към Общи условия на „ЕВН“ за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция; Общи условия за продажба на на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД; Пълномощно; Документ за платена ДТ.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на исковата молба, и оспорва предявения от иск като неоснователен и недоказан, по изложени подробни съображенията изложени по-долу. Не оспорват, че ищцовото дружество е снабдявало с ел.енергия обекти на ответника в гр. ********, както и стойността на консумираната ел.енергия. Заявява, че не е станал повод за завеждане на делото, а задължението по процесиите фактури е напълно погасено.

Посочва, че е депозирал в „Банка ДСК“ АД Съгласие за директен дебитнезабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по искане на получателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. този начин, 4 сметките за консумирана от ел.енергия са били заплащани чрез услугата „директен дебит на „Банка ДСК““, с която „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД имала договорни отношения. Било неясно защо ищцовото дружество не е поискало от банката да извърши незабавно плащане на задълженията по процесните фактури от банковата сметка на ответника.

На следващо място, заявява, че е бил лишен от възможността да заплати задължението си към ищцовото дружество в срока по чл.414 ГПК, тъй като процесната Заповед за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България по смисъла на чл423 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди, че ако е б и л уведомен редовно за издадената заповед, щял да има възможност да плати задължението си преди да бъде издаден изпълнителен лист и да бъде образувано изпълнително дело, за което са му начислени такси и разноски в размер, който многократно надхвърлял размера на задълженията му към ищеца. Развива подробни съображения, че неправилно и незаконосъобразно окръжният съд не е бил обезсилил служебно заповедта за изпълнение и издадения въз основа изпълнителен лист, въпреки, че са били налице предпоставките по чл.423 от ГПК за това.

Прави възражение за недължимост на процесните суми, като заявява, че задължението по процесните фактури е било напълно погасено, съответно ищцовото дружество нямало правен интерес от предявяване на иска, и това било видно от исковата молба, където ищецът е признал факта, че към настоящият момент задължението по изпълнителният лист е изплатено изцяло. Предвид и на това, заведеният иск е бил напълно неоснователен, и иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан, и претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като е постъпило писмено становище от ю.к., в което се поддържа исковата молба и се претендират разноски- ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева и 75 левавнесена държавна такса, както и сторените в заповедното производство разноски.

Ответникът, чрез пълномощник адв.И. Т. от САК, оспорва исковата 5 молба по изложените в отговора и в пледоариите доводи. Претендира разноски по делото съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 202/ 2020г. на РС- Момчилград , в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 83/ 08.06.2020г. срещу ответника за следните суми: сумата в общ размер на 189,94 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 181,92 лева, и мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от 12.09.2019г. до 04.06.2020г. в размер на 8,02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020г. до пълното и изплащане, както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 левадържавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.

Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 04.07.2019г. до 04.03.2020г. на основание Общите условия за продажба на ел.енергия „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.9 8 „а“ ЗЕ- като ел.енергията е доставена по партидата на ответника с посоченият клиентски № отнасяща се за обекти на потребление, находящи се в в посоченото по-горе населено място / а именно клиентски номер № 1000 434 829, за две точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.******** ; 2/ ИТН: 307 ****, ГР.********.- описани с подробни адреси и вид на обекта.