Решение № 384 от 13.10.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Провадия, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100131 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск от „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21 срещу Й.М. Б., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ****, ул. „*****“ № 30 за приемане за установено в отношенията между страните съществуване на вземане на ищеца за сумите, както следва: 306,78евро /600лева/, представляваща дължима главница по сключен между длъжника и „Креди йес” ООД договор за кредит № 391964/30.01.2023г., вземането по който е придобито от заявителя с договор за цесия от 12.01.2024г. сключен с „Би енд джи кредит” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 19.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 745/23.12.2025г. по ч.гр.д. № 1454/2025г. по описа на РС- Провадия, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 30.01.2023г. между „Креди йес” ООД и ответника е сключен договор за кредит № 391964, по който му е дадена в заем сумата от 600лева. Връщането й е следвало да стане на 7 броя месечни вноски всяка от 158лева, последната с падеж 28.08.2023г. В месечната погасителна вноска е била включена и неустойка по чл. 8 от договора, както и договорна лихва по чл. 3, ал. 7.

Плащания по договора се сочи да не са били извършвани от ответника.

С договор за цесия от 12.01.2024г., ищецът придобил вземането по договора спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия, за което ищецът твърди да е бил изрично упълномощен от цедента. Към исковата молба се представя уведомление за извършената цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от цедента. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения на 1 ответника особен представител, който оспорва иска като неоснователен.

Възразява срещу присъждане на разноски на ищеца, доколкото производството се развива без участие на ответника и при невъзможност същият адекватно да се защити.

В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат чрез процесуалните представители на страните, ищецът с писмено становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за кредит № 391964/30.01.2023г. между „Креди йес” ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за покупко- продажба на вземания от 12.01.2024г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1454/2025г. по описа на РС- Провадия, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са приобщени материалите по електронно ч.гр.д. № 1454/2025г. по описа на РС- Провадия, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валидно сключен договор за кредит № 391964/30.01.2023г. между „Креди йес” ООД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава; размер на претенциите.

От ангажираните по делото писмени доказателства се изяснява следното:

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 12.01.2024г. сключен между „Креди йес” ООД, като цедент и ответника като цесионер, са прехвърлени вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника Й. Б., вписано под № 1242. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен договорът с неговите номер, размер на отпуснатия по него заем. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането.

Към исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в 2 случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват в случая.

Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

На 30.01.2023г. между Креди йес ООД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № 391964, по който съгласно уговореното в чл. 3, на ответницата е отпуснат кредит от 600лева. Връщането на заетата сума е следвало да стане на 7 месечни вноски, първата с падеж 28.02.2023г. и последната 28.08.2023г. Общо дължимата сума по договора е 682,53лева. Уговорени са ГПР 48,977% и фиксиран месечен лихвен процент от 3,330%. В чл. 3.3 е упоменат начин на формиране на ГПР, вкл. допусканията взети предвид.

В чл. 9 и 10 са предвидени правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението.

Съгласно чл. 6 страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 ОУ и с още едно допълнително обезпечение по избор на заемателя, какъвто няма данни ответницата да е направила. Съгласно чл. 8 непредоставянето на договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако то не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 и т.4 ОУ, заемателят дължи неустойка от 423,47лева, чието плащане се разсрочва съгласно погасителния план.

Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат извод, че действително между цедента и ответника е била налична възникнала облигационна връзка по процесния договор за паричен заем. Кредиторът е изпълнил задължението си по предоставяне на ответника уговорената парична сума, по който факт страните не са спорили.

В рамките на дължимата от съда служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК относно действителността на договора за кредит, установява се да е спазена писмената форма при сключването на договора. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с разбивка на включените в тях компоненти за главница и лихва, и общо дължимата сума по кредита, за ГПР, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора.

ГПР по дефиницията на закона изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Изчислението му се извършва по формула разписана в закона. Предвид уговорения в чл. 3.3 начин на формиране на ГПР- че заемателят ще изпълнява задълженията си съгласно условията и сроковете в договора; че договорът ще е валиден за срок в него; че заемът ще се погасява с плащания съгласно погасителния план; че не се вземат предвид разходите, които заемателят плаща при изпълнение на задълженията по договора; че не са дължими никакви допълнителни плащания, които не са посочени в договора при неговото сключване /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и пр./, дори да са поискани от лице, което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя, явно е, че 3 неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на уговорения в случая ГПР. Принципът е, че при формиране на ГПР, в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя, с изключение на тези посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК - 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В случая, при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва, но и задължение за предоставяне на обезпечение.

Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е скрепено с възникване на вземане на неустойка в размер на 423,47лева. Така, както е договаряно, явно е, че исканото обезпечение е условие за сключване на договора. При тълкуване на действителната воля на страните по реда на чл. 20 ЗЗД се налага извод, че кредитът е предоставен съгласно параметрите и условията на чл. 3, едно от които е осигуряването на гарант, отговарящ на изрично поставени от заемодателя условия, както и осигуряване на още едно допълнително обезпечение, измежду общо четири възможни. Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, изрично се сочи, че: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл клаузата на чл. 8 от процесния договор се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. Уговорката за предоставяне на обезпечение чрез поръчителството на лице /каквото е гарантът/, което лице при това следва да отговаря на изрично поставени от заемодателя изисквания, на практика я прави изначално неизпълнима. Изхождайки от характера на този вид кредитиране имащо за цел осигуряване на необходими средства в неголям размер, но в спешен порядък, условията на обезпечението прави това задължение изначално неизпълнимо, още повече в поставения кратък срок. Макар и наречено неустойка, според настоящия съдебен състав вземането няма характер на такава, тъй като видно от клаузите в договора и размера му- 2091,39лева при главница от 1500лева, няма типичните за неустойка обезпечителна и обезщетителна функции, още повече не касае обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължение присъщо за кредитното правоотношение. Такова договаряне дефакто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Клаузата цели да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал.1 ЗПК същата е нищожна.