Решение № 662 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100507645 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25006610/15.02.2023 г. на Н. П. П. – ответник по гр. дело № 65149/2020 г., Софийски районен съд, 28 състав срещу постановеното по него решение от 10.01.2023 г., с което е признато за установено, че ответникът по иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от: 1 153, 79 лв., представляваща стойността на доставена до имот с адрес: гр.

София, ул. „*******“ № 4 надпартерен, топлинна енергия за периода 09.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане; 155, 65 лв.

– лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 26.08.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати и сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Сочи се липсата на въведено по делото възражение за неприложимост на Директива 2006/32/ЕО, въпреки че съдът се е произнесъл за неговата неоснователност. Счита за неверни данните на ищеца, че има монтирани отоплителни уреди, от което не можело да произтече твърдяното в мотивите на решението задължение за поддържането им в изправност. Поддържа се, че съдът не е следвало да приеме заключението на експерта, който е посочил, че не е посещавал имота, а данните му били предоставени от дружеството. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дал указания на ответника относно твърдението му за наличието на абонатна станция в сградата на ул. „*******. Оспорва твърдението, че сградата имала инсталирана допълнителна мощност, тъй като жилищната постройка не била надстроявана. Счита се, че не е направена разлика между инсталираната мощност като абсолютна величина и поставянето на нови радиатори, които могат и да не работят. Поради това съдът не е дал указания на жалбоподателя да ангажира доказателства за твърдението си, че топлинната мощност на имота на ул. ******* за периода 2017 г. – 2019 г. не се е променяла. Това възражение било въведено още с отговора на исковата молба.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и 1 присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и поради това претендира за потвърждение на процесното решение. Прави искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 65149/2020 г., Софийски районен съд, 28 състав е образувано по искова с вх. № 22025516/29.12.2020 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД след проведено заповедно производство по ч. гр. дело № 43096/2020 г., СРС, 28 състав, в която се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.София, ул. „*******“, № 4, ет. 3, надпартерен апартамент /аб. № 113623/, до който за периода 01.5.2017 г. – 30.04.2019 г. ищецът доставил топлинна енергия, която останала незаплатена в срок от 45 дни от издаването на общата фактура. За процесния период действали общите условия на дружеството от 2016 г. В сградата била извършвана услугата дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД.

Въз основа на изложеното ищецът е поискал установяване съществуването на следните вземания от ответника: сумата от 1 203,79 лв. – главница за доставена за периода 01.5.2017 г.

– 30.04.2019 г. , но останала незаплатена топлинна енергия до имот-собственост на ответника; 165,09 лв. - лихва за забава за периода 15.9.2018 г. - 26.8.2020 г. върху главницата;

46, 64 лв. - дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. и 9,82 лв. обезщетение за забава за плащането на задължението за дялово разпределение за периода 31.8.2017 г. - 26.8.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.09.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното заплащане на задължението.

Ответникът Н. П. П. е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е наличието на договор за доставка на топлинна енергия между страните. Поддържал е, че в помещенията на жилището липсвали отоплителни уреди.

С Определение № 20161683/22.07.2021 г. по делото е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото е представен делбен протокол по гр. дело № 531/1987 г., Благоевградски районен съд, според който на Н. П. се предоставя в дял апартамент – надпартерен с адрес: гр. София, ул. *******, ет. 3. Представен е протокол от 26.07.2002 г. на ОС на ЕС с адрес: гр.

София, ул. ******* и № 6, на което е взето решение за сключване с „Техем сървисис“ ЕООД на договор за монтиране на топломери на отоплителните тела и за извършване на услугата дялово разпределение. Името на ответника фигурира под № 5 и срещу него има подпис.

Договорът е сключен на 01.08.2002 г. Представени са и Общи условия за продажба на топлинна анергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ в броя му от 11.07.2016 г.

Представена е и Обща фактура № 0096624512/31.07.2018 г. на стойност 579, 66 лв. и Обща фактура № 0106438733/31.07.2019 г. на стойност 579, 66 лв.

В писмено становище представено от адв. Н. – процесуален представител на ответника в о.с.з. от 03.11.2021 г. е заявила, че няма възражения по проекта за доклад. В самото заседание е заявила, че към абонатната станция имало присъединена сграда – тази на № 6.

От заключението на вещото лице, по допусната СТЕ се установява, че сградата на ул.

******* е топлоснабдена и има индивидуален уред за месечно отчитане на доставяната до нея топлинна енергия, който е сертифициран и е преминал през метрологична проверка.

Технологичните разходи за извършената доставка са останали за сметка на дружествотоищец. В имота на потребителя е имало три броя отоплителни уреди за процесния по делото период, видно от извършеното им годишно отчитане. Топлинният счетоводител е изготвил изравнителни сметки като за периода 05.2017 г. – 04.2018 г. сумата за доплащане била в размер на 120, 53 лв., а за периода 05.2018 г. – 04.2019 г. била в размер на 27, 16 лв. Или общата сума доплащане била в размер на 147, 69 лв.

2

От заключението на вещото лице по приетата като доказателство по делото ССчЕ се установява, че размерът на задължението за главница за периода 31.07.2017 г. - 30.4.2019 възлиза на 1 203,79 лв., а стойността на потребната топлинна енергия за исковия период непогасен по давност 09.09.2017 г.- 30.04.2019 г. възлиза на 1 153,79 лв. Размерът на мораторната лихва за забава за периода 15.9.2018 - 26.8.2020 възлиза на 165,14 лв., а тази за периода 15.09.2018 г. - 26.08.2020 г. в който вземането не е погасено по давност възлиза на 155,65 лв.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че ищецът е собственик на топлоснабдения апартамент, до който ответникът е доставял в периода 01.5.2017 г. – 30.04.2019 г. топлинна енергия на стойност, посочена в експертизата.

Уважил е частично направеното възражение за настъпила погасителна давност. По тези съображения е уважил частично предявените искове.

От правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е и правлино, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно заявените възражения във въззивната жалба изразява следното.

Съобразно чл. 133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В отговора на исковата молба не са въвеждани твърденията за наличието на абонатна станция в сградата на ул. „******* и че сградата имала инсталирана допълнителна мощност, тъй като жилищната постройка не била надстроявана. Първото твърдение е направено едва в първото по делото съдебно заседание, а второто едва във въззивната жалба, поради което по отношение на тях е настъпила преклузия по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 133 ГПК и за първоинстанционния съд не е възникнала необходимостта да разпределя доказателствената тежест за тези твърдения.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв.

Н. не е възразила срещу приемането на СТЕ, а е поискала изслушването на допълнителна експертиза с оглед формирането на нови въпроси по повод въведеното едва в съдебното заседание твърдение за наличието на абонатна станция в сградата на ул. „******* и, че сградата имала инсталирана допълнителна мощност. Предвид това възраженията, свързани с приетата по делото СТЕ, заявени едва във въззивната жалба също се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат.

Неоснователно, съобразно представените по делото писмени доказателства, е възражението, че неправилно било прието, че в жилището имало монтирани отоплителни уреди. Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е представило документ за годишен отчет за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., в които са вписани данните, снети от отоплителните тела, монтирани в топлоснабден имот с абонатен № 113623 с титуляр Н. П.. Отчетени са три отоплителни уреда. Отчетите са подписани от клиента и не са оспорени. С оглед на което тези документи доказват наличието на отоплителни уреди в жилището.

3

Липсва задължение на вещото лице да посещава имота на потребителя, за да отговори на така поставените му по делото технически въпроси, за които има налични документи, част от които са представени по делото. От друга страна, периодът, за който се твърди да липсва плащане по доставената топлинна енергия е отдалечен във времето от датата на заключението по СТЕ и единствено съставените в процесния период документи са относими за доказване или оборване твърденията на страните.

Съобразно изложеното, налице е съвпадение между крайните изводи на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна –ответник „Топлофикация София“ ЕАД. В отговора на въззивната жалба е поискано присъждането на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът преценявайки материалният интерес по спора, липсата на необходимост от събирането на доказателства пред въззивната инстанция и подаването на бланкетен отговор без участието в проведеното по делото съдебно заседание, че относимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт е в размер на 50 лв.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2023 г., постановено по гр. дело № 65149/2020 г., Софийски районен съд, 28 състав в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. *******, ет. 3, надпартерен да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд.