Присъда № 21 от 18.08.2022, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 21/18.08.2022г. по НОХД № 260/2021г.:

Подсъдимият Ш. Ю. И., с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 15.04.2021 г. в с. Козма Презвитер, общ.

Омуртаг, ул. ***, по време на епидемия, свързана със смъртни случаи по хората – обявена с Решение № 325 на МС на РБ от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 72/26.01.2021 г. на МС, нарушил въведените със т.

8 от Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, свързана с разпространението на „COVID 19“, като след пристигането си на 13.04.2021 г. в качеството си на лице по т. 2, б. „а“ – български гражданин, влязъл на територията на РБ от държава – членка на ЕС, не спазил срока на 10-дневна карантина, наложена му с предписание за поставяне на карантина с индивидуален идентификационен код 210413/271340 на директора на РЗИ – Варна, която следвало да изпълнява на адрес: с.

Козма Презвитер, общ. Омуртаг, ул. ***, като напуснал този адрес и отишъл до Аерогара - Варна.

Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на съдебното производство.

Подсъдимият Ш. Ю. И., заявява, че не е виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения, като твърди, че не е бил уведомен, че е поставен под карантина.

Защитникът на подсъдимия - адв. А.Д. от АК – Търговище, пледира И. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с разпространението на заразната болест „COVID 19“, свързана с настъпване на смъртни случаи сред хората, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на територията на Република България било въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. В последствие този крайният срок бил удължен до 15 май 2020 г. Тъй като разпространението на заразната болест продължило и след изтичане на този срок Министерския съвет на Република България издал Решение № 325 от 14.05.2020 г., със следното съдържание: „1.Обявява извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.; 2.Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите.“ Обявената с цитираното по-горе решение извънредната епидемиологична обстановка била удължавана с няколко последващи акта на МС Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 и Решение № 72 от 26.01.2021 г. с което била удължена до 30 април 2021 г. В изпълнение на решенията на Министерски съвет, министърът на здравеопазването на 1

Република България издал множество заповеди с които въвеждал различни противоепидемични мерки. На 31.03.2021 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г., с която били регламентирани забрани за влизане на територията на Република България. При действието на посочената заповед гражданите на Република България имали право да влизат на територията на страната при определени условия. Съгласно т. 5 от заповедта влизащите на територията на Република България български граждани пристигащи от държави – членки на ЕС, представляващи рискови зони, следвало да представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 /PCR-тест/, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. При липса на такъв документ, съгласно т. 8 от заповедта лицата се поставяли под карантина за срок от 10 дни в дома им или в друго място за настаняване, което лицето следвало да посочи. Поставянето под карантина следвало да стане с предписание до лицето, издадено от директора на съответната РЗИ или упълномощено от него лице. В точка 9 от заповедта било регламентирано, че директорът на съответната РЗИ можел да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина на лицата по т. 8, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19. Предписанието се отменяло в срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по посочения метод .

Подс. Ш. Ю. И. от дълги години живеел и работел във Федерална република Германия. В средата на м. април 2021 г. той решил да се върне в Република България, за да вземе със себе си във ФГР своята майка, която имала здравословни проблеми. На 13.04.2021 г. И. пристигнал със самолет на Летище /Аерогара/ - Варна и тъй като ФРГ към този момент попадала в рискова зона, в съответствие с т. 5 от Заповед № РД-01196/31.03.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, подсъдимият следвало да представи изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, проведено до 72 часа преди влизането му в страната, за да не бъде поставен под карантина. Тъй като И. не представил такова изследване директорът на РЗИ - Варна издал предписание № 210413/271340 за поставяне на И. под карантина в съответствие с т. 8 от цитираната заповед. С това предписани И. бил поставен под карантина за срок от 10 дни - в периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г., която следвало да изпълнява на адрес: с. Козма Презвитер, общ. Омуртаг, ул. ***. Предписанието било в електронна форма и И. бил запознат с него, като положил подпис върху екрана на електронното устройство. На същата дата – 13.04.2021 г., И. подписал на хартиен носител и разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина с индивидуален идентификационен код 210413/271340. На 14.04.2021 г. в лаборатория в гр. Търговище на И. бил направен т. нар. бърз тест за COVID-19, резултата от който бил отрицателен, но тъй като изследването не било по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, не били налице основания за отмяна на предписанието за поставяне под карантина на подсъдимия. Въпреки това, тъй като И. бил закупил предварително за себе си и за майка си билети за полет към ФРГ на 15.04.2021 г., вечерта на 14.04.2021 г. подсъдимият напуснал адреса, на който следвало да изпълнява карантината – с. Козма Презвитер, общ. Омуртаг, ул. ***, и отпътувал заедно с майка си за гр. Варна. Около 5.00 часа сутринта на 15.04.2021 г. И., заедно с майка си се явил при св. Б. Д. В. – служител на гранична полиция при Летище /Аерогара/ - Варна, която осъществявала граничен контрол на първа линия на 2 пътниците за полет W64509 гр. Дортмунд, ФГР. Свидетелката започнала да обработва документите на И. и неговата майка, при което извършила проверка в ГИС „Ковид“ на МВР и установила, че подс. И. е с наложена карантина за периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г. и го отклонила за контрол на втора линия, който бил осъществяван от св.

Х.. Последният снел обяснение от И. и на осн. чл. 64, ал. 1 от ЗМВР издал разпореждане № 6572/15.04.2021 г., с което задължил подсъдимия да се завърне на адреса, на който следвало да изпълнява наложената му карантина. По случая било образувано ДП.

Според заключението по първата извършена по делото съдебно – графологична експертиза подписа в Предписание с индивидуален идентификационен код 210413/271340 за поставяне под карантина е положен от И.. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

Според заключението по втората извършена по делото съдебно – графологична експертиза подписа в разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина с индивидуален идентификационен код 210413/271340, с дата 13.04.2021 г., в графа „подпис“ в е положен от И.. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал – частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите В. и Х., заключенията по извършените две съдебно – графологични експертизи и събраните писмени доказателства. Съдът не даде вяра на обясненията на подс. И. в частта им, в която твърди, че не бил запознат с предписанието за поставянето му под карантина и не бил уведомен по какъвто и да е начин за същото, както и че не му било известно, че е необходимо да му бъде направен PCR-тест, а не т. нар. бърз тест и да представи резултата от изследването, за да бъде отменено предписание и счете тези негови твърдения за защитна версия. В тази им част обясненията на подсъдимия се опровергават от събраните писмени доказателства и заключенията по извършените съдебно – графологични експертизи – относно уведомяването за предписанието, а по отношение изискванията за отмяната му е била налице ясна регламентация в Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, която е обнародвана, а и налична в интернет. Издаденото от директора на РЗИ - Варна Предписание с индивидуален идентификационен код 210413/271340 за поставяне под карантина на И. е приложено по делото на хартиен носител, приложена е и разписка за връчена декларация за запознаване с това предписание, като и двата документа са подписани. В заключенията по извършените по делото две съдебно – графологични експертизи, които съдът приема като компетентно изготвени, вещото лице е категорично, че подписите положени в двата документа, са положени именно от подс. И.. Ето защо съдът прие за безспорно установено, че на 13.04.2021 г. подсъдимият е бил запознат с издаденото му предписание и съответно уведомен, че е поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от 13.04.2021 г. Показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Х., са логични, последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Двамата свидетели са категорични, че на 15.04.2021 г., на Летище – Варна, при обработка на документите на И., в качеството му пътник за полет за гр. Дортмунд, ФРГ, е установено, че подсъдимият е поставен под карантина за периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г. Ето защо съдът счете за безспорно доказан факта, че на 15.04.2021 г. подсъдимият е нарушил издаденото предписание за поставянето му под карантина, като е напуснал 3 адреса, на който е следвало да изпълнява същото и е отишъл до летище – Варна с намерение да пътува до ФРГ, с полет до гр. Дортмунд. По искане на подсъдимия и неговия защитник като свидетели по делото са разпитани С. М. и Н. Н., чиито показания не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по конкретния случай, тъй като и двамата излагат твърдения във връзка с влизането им на територията на Република България през друг ГКПП и евентуалното – твърдяно от тях, неспазване на действащото към инкриминираната дата законодателство на този ГКПП или от служители на съответната РЗИ, не може да обоснове извод, че жалбоподателят не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. По делото не са събирани доказателства относно характеристиките на заболяването „COVID 19“ ,както и относно обявяването на пандемия в световен мащаб и извънредно положение на територията на Република България , считано от 13.03.2020 г, доколкото тези факти са общоизвестен и не се налага да бъдат доказвани с писмени доказателствени средства. От така установените факти следва извода, че на 15.04.2021 г. в с. Козма Презвитер, общ. Омуртаг, ул. ***, по време на епидемия, свързана със смъртни случаи по хората – обявена с Решение № 325 на МС на РБ от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 72/26.01.2021 г. на МС, нарушил въведените със т. 8 от Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, свързана с разпространението на „COVID 19“, като след пристигането си на 13.04.2021 г. в качеството си на лице по т. 2, б. „а“ – български гражданин, влязъл на територията на РБ от държава – членка на ЕС, не спазил срока на 10-дневна карантина, наложена му с предписание за поставяне на карантина с индивидуален идентификационен код 210413/271340 на директора на РЗИ – Варна, която следвало да изпълнява на адрес: с. Козма Презвитер, общ. Омуртаг, ул. ***, като напуснал този адрес и отишъл до Аерогара - Варна и по този начин осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, под формата на вината - пряк умисъл.