Решение № 1477 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20231100503051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба № 8980 от 02.03.2023г. от ЗАД „А.“ АД по изп. дело № 20238600400074, срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител В.М., per.

№ 860 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20238600400074, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 1060,00 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя –Н.Н.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г.Р., който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази насока.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:

1

Изпълнителното производство е образувано на 27.01,2023г. по молба вх.№ 4307 от взискател Н.Н.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г.Р.. Като основание е предоставен в оригинал изпълнителен лист, издаден на 18.01.2023г. по гр. д. № 11672/2017 на СГС. С молбата за образуване е претендирано и адвокатско възнаграждение в размер на 1060.00 лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАДВ.

Длъжник по делото е ЗАД „А.“ АД, ЕИК: *******, като предмет на изпълнението е парично задължение.

На 31.01.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за следните суми:

10872,00 лева - главница, 112,60 лв. - разноски по ИД, такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 1123,10 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 060,00 лева.

С възражение, входирано на 07.02.2023 г., длъжникът ЗАД „А.“ е направило възражение срещу размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя като прекомерно завишен за горницата над 200.00 лева до приетите в размер на 1060,00 лева.

С нарочно Съобщение изх.№ 9932/10.02.2023г. (л. 23), връчено на длъжника на 16.02.2023г., е уведомен, че възражението му е оставено „без уважение“, което го е мотивирало да депозира настоящата жалба.

При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи.

Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за сключен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1060,00 лева.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.

- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., , изм. и доп.

ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.).

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата.

Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание 2 издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 1060лв. при формално извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай претендираният адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).

В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.

Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху сбора от размера на адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение – 10872,00 лева, т.е. тази по б. „Г“- от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. - 884.32лв.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски на частен съдебен изпълнител В.М., per. № 860 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20238600400074, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 1060,00 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл. 26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 884.32лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4