Решение № 587 от 12.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Бургас, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500451 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена по въззивната жалба подадена от адв. Женя Маркова - особен представител на М.

П. Р. против Решение № 190/23.11.2022г. постановено по гр. дело № 877/2021г. по описа на РС гр.Поморие с което е допусната делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, който самостоятелен обект се намира в сграда № *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 100кв.м., с прилежащи части – източна и южна стаи от избата и южно таванско складово помещения между В. П. Н. и М. П. Р. при квоти 5/6 ид.ч. за В. П. Н. и 1/6ид.ч. за М. П. Р.. Въззивникът изразява недоволство от решението и твърди, че решението е необосновано, неправилно постановено при неизяснена фактическа обстановка.

На първо място сочи, че първоинстанцонният съд не е допуснал, да бъдат включени в наследствената маса всички имоти, оставени от наследодателя П. Р. - искане направено от ответника с отговора на исковата молба. На второ място, сочи че PC не е квалифицирал правилно предявеният инцидентен иск за недействителност на отказа от наследство и не се произнесъл по допустимостта и основателността на предявения от ответника насрещен инцидентен установителен иск . Счита,че P C Поморие неправилно е приел, че представеното Удостоверение с изх. № 572/23.04.2019г. изд. от P C Поморие е законосъобразно, като не е изследвал, дали направеният от ответника отказ от наследство е действителен, а отказът би бил недействителен, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез конклудентни действия. Счита, че задължението на наследодателя на страните за което е бил издаден изпълнителен лист и по повод което задължение по образувано 1 изпълнително производство е даден срок на М. Р. да заяви дали приема наследството оставено от неговия баща е било погасено по давност и ЧСИ не е следвало да предприема действия по събирането му, а В. П. Н. е нямала задължение за плащане и като е платила задължението доброволно, тя е платила и задължението на своя брат. Моли съдът да отмени решението на РС Поморие и да постанови друго с което да допусне делба на процесния имот при равни квоти за съсобствениците.

Въззиваемият – В. П. Н. чрез пълномощника адв. Марин Милев в срока по чл.

263 от ГПК, представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба, като счита възраженията и твърденията във въззивната жалба на особения представител на ответника М. П. Р. са необосновани. На първо място, сочи че е неоснователно възражението, че първоинстанцонният съд не е допуснал при съдебната делба да бъдат включени в наследствената маса всички имоти, оставени от наследодателя П. Р., тъй като съдът няма задължение служебно да издирва всички наследствени имоти на участниците в съдебната делба и да ги включва в делбената маса и искането за допълнително включване на съсобствени имоти в предмета на делото може да прави само страната като посочи конкретно кои имоти иска да бъдат включени в делбената маса. На следващо място сочи, че е неоснователно възражението, че ПРС не е квалифицирал правилно предявеният инцидентен иск за недействителност на отказа от наследство, не е определил спорните и подлежащи на доказване факти във връзка с него и не е разпределил доказателствената тежест. Сочи, че съдът е изложил в мотивите си, изводи за приетата от него действителност на Удостоверение с изх. № 572/23.04.2019г, изд. от Районен съд – Поморие и удостоверението е охранителен акт, който е издаден въз основа на искане за вписване на осн. чл. 52 от ЗН от ЧСИ Таня Маджарова, след като М. Р. е бил призован по реда на чл.51, ал. 1 от ЗН да заяви дали приема наследството на П. Р. , с покана получена лично от него и същият не е отговорил в предоставения му три месечен срок, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗН е загубил правото да приеме наследството на П. Р.. Така поради законосъобразния отказ на осн. чл. 52 от ЗН, делът на въззивника от 2/6 ид.ч. от наследството на П. Р. съобразно с чл.53 от ЗН уголемява дела на другият наследник(въззиваемата) в същото наследство. За неоснователно счита и твърдението във въззивната жалба, че дълговете, за събирането, на които е образувано изпълнителното дело против въззивника към датата на входиране на искането за вписване на обстоятелства по чл.52 от ЗН били вече погасени по давност, като сочи, че изпълнителното дело е образувано на 08.02. 2017г. и съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС но т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ и видно от представените доказателства по изпълнителното дело са предприети действия преди да е изтекъл петгодишния давностен срок, които прекъсват давността съгласно горепосоченото тълкувателно решение и тези доказателства опровергават и възражението за перемпция осн. по чл. 433, ал.1 , т.8 ГПК, по отношение на изпълнителното дело, което е било образувано против страните по делото като наследници на П. Р.. На следващо място оспорва и твърдението, че въззивникът е владял процесния имот и го бил придобил по давност, като сочи, че същия не е живял непрекъснато в имота. Моли Решението на ПРС да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо в обжалваната част.

По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

2

Производството по гр. д. № 877/2021г. е образувано пред Районен съд Поморие по искова молба подадена от В. П. Н. чрез адв. М.Милев против М. П. Р. и е за делба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по к.карта и к.регистри на гр.Поморие, с адрес ***, който обект се намира в сграда № *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 100кв.м., с прилежащи части – източна и южна стаи от избата и южно таванско складово помещения между В. П. Н. и М. П. Р. при квоти 5/6 ид.ч. за В. П. Н. и 1/6ид.ч. за М. П. Р.. Посочила е в исковата молба, че имота е придобит по наследство от родителите на страните – А. М. К. и П. И. Р., като след смъртта на майка им ищцата и ответникът са придобили по 1/6ид.ч., а техния баща е бил собственик на 4/6ид.ч. След смъртта на техния баща, ответникът – М. Р. на основание чл.51, ал.2 от ДН е загубил правото да приеме наследството оставено от баща им - П. И. Р. и така страните са съсобственици при квоти 5/6 ид.ч. за В. П. Н. и 1/6ид.ч. за М. П. Р..

Ответникът чрез назначения особен представител е представил отговор на исковата молба като е оспорил иска и е предявил инцидентен установителен иск като иска съдът да приема за установено, че издаденото Удостоверение №572/23.04.2019г. изд. от РС Поморие въз основа на искане по чл.52 от ЗН направено от ЧСИ Таня Маджарова е незаконосъобразно и да го отмени. Излага становище, че задължението за което е образувано изп.дело е било погасено по давност и предприетите действия от ЧСИ са били незаконосъобразни и наследниците не са били длъжни да платят задължението на наследодателя. На следващо място направил възражение за придобиване на имота по давност.

Предявения иск е за делба в своята първа фаза.

С определение от 21.09.2021г., съдът е прекратил производството по отношение на инцидентния установител иск и е върнал молбата на ответника. Определението не е обжалвано и е вл. в сила. С постановеното решение съдът е допуснал делба на процесния имот при квоти 5/6 ид.ч. за В. П. Н. и 1/6ид.ч. за М. П. Р..

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните към този момент твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са обосновани – изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и тяхната връзка.

Безспорно е установено по делото, че страните са брат и сестра наследници на: А.

М. К. тяхна майка починала на 25.11.1996г. наследена от П. И. Р.-съпруг и страните по делото и на П. И. Р. – техен баща починал на 17.11.2011г. оставил за наследници страните по делото.

Безспорно е установено, че родителите на страни по делото в режим на СИО са придобили процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент с адрес ***.

Установява се от представената Заповед № 221 от 02.07.2012г. за изпълнение на 3 парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.дело № 350/2021г., че П. И. Р. и М. П. Р. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 4274.151лв. ведно със законната лихва от 28.06.2012г.до окончателното изплащане и 353.73лв. – разноски по делото. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист за сумите така както са посочени в заповедта. На 08.02.2017г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, след като е придобило по силата на сключен с „Банка ДСК“ договор за покупкопродажба на вземания, вземането на банката от П. И. Р. и М. П. Р. е поискало от ЧСИ Таня Маджарова образуване на изп.дело за събиране на дължимите суми и е поискало налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците и проучване на имуществото на длъжниците. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на М. Р. в „Ем Джи Тотал“ ООД и е наложил запор на банковите сметки на М. Р., като е получен отговор от Общинска банка АД , ФЦ Поморие, че по сметката на клиента няма достатъчно средства за изпълнение на запорното съобщение и има наложени предходни запори.

След като по изп.дело е установено, че П. И. Р. е починал, ЧСИ е поканил наследниците на основание чл. 429, ал.2 ГПК във вр. с чл. 51 от ЗН в тримесечен срок да заявят писмено дали приемат наследството оставено от П. Р. или са удостоверили своя отказ да приемат наследството пред РС – Поморие. В поканата са посочени последиците от непредставянето на отговор, а именно загубване правото да се приеме наследството. Видно от поканата същата е връчена лично на М. Р. на 01.11.2018г. След изтичане на тримесечния срок ЧСИ с Искане за вписване на основание чл. 52 от ЗН с изх. № 10427/15.04.2019г. е поискал на основание чл.52 от ЗН, да се впише в особената книга на РС - Поморие изгубването на правото на М. Р. да приеме наследството оставеното от П. И. Р. и да бъде издадено удостоверение. В искането е посочено, че в предоставения срок В. П. Н. изрично е приела наследството от наследодателя П. Р.. По делото са представени удостоверение с изх.

№ 572/23.04.2019г. изд. от РС – Поморие видно от което в особената книга на съда е вписано, по искане на ЧСИ – Таня Маджарова, че М. П. Р. губи правото да приеме наследството оставено от П. И. Р., починал на 17.11.2011г. и удостоверение с изх. № 998/19.08.2019г. изд. от РС – Поморие видно от което в особената книга на съда е вписано постъпило заявление от В. П. Н., с което е заявила че приеме наследството оставено от П.

И. Р. починал на 17.11.2011г.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав намира жалбата за неоснователна.

Според съда неоснователно е възражението на въззивника, че районният съд не е включил всички съсобствени имоти. Не се представиха доказателства, страните по наследство да се придобили и други имоти, които да бъдат допуснати до делба. В направеното искане не се сочат други имоти и не подкрепено с доказателства за наличие на други съсобствени имоти между страните. Ако в по късен момент се установи, че са налице и други имоти съсобствени между страните, то решението по настоящото дело не възпрепятства възможността на страните да искат делба на другите имоти. Съдът не следва да се произнася по възраженията свързани с предявения ИУИ, тъй като производството в 4 тази част е прекратено и определението на ПРС е влязло в сила. Следва обаче да се обсъди направено възражение относно валидността на вписаното загубване правото за приемане на наследството и твърдението, че М. Р. е приел наследството на П. Р.. ЧСИ е задължил длъжниците по изп.дело на основание чл. 51 от ЗН, в тримесечен срок да заявят дали приемат наследството на своят наследодател П. Р. като им е указал последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в определения от съда срок не отговорят - губят правото да приемат наследството. Във връзка с оспорването не се представиха доказателства М. Р. да е приел наследството оставено от баща му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Начините за приемане на наследството са посочени в закона. Това М. Р. е можел да направи изрично с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството, което се вписва в особена за това книга – чл. 49, ал. 1 ЗН, или чрез конклудентни действия т.е. мълчаливо чрез извършване на действия което несъмнено предполага намерението му да приема наследството. За да е налице мълчаливо приемане на наследството, наследникът следва да е извършил действия, които несъмнено да предполагат намерението му да приеме наследството и които той да не е имал правото да извърши, освен в качеството си на наследник - чл. 49, ал. 2 от ЗН. Съгласно трайната съдебна практика, двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството. След като наследника не е приел наследството изрично и поради липсата на представени доказателства за действия на ответника – М. Р., които да могат да се тълкуват като акт на манифестиране на мълчаливо приемане на наследството, следва да се приеме, че приемане на наследството от страна на ответника не е осъществено и за него са настъпили последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН загубил правота да приеме наследството. В тази връзка в качеството на наследник от него не може да се търси отговорност за задълженията на баща му, но и с неговата част от наследството се уголемява дела на другия наследник.