Решение № 1547 от 26.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. София , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20201001002470 по описа за 2020 година

С решение от 17.02.2020 г. , постановено по т. дело № 146/17 г. Окръжен съд Благоевград е осъдил В. К. Г. , ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 и М. Н. Б. , ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В.

А. и М. Т.

П., следните парични суми, дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г. към същия, а именно: главница в размер на 105 696,93 лева /сто и пет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, включваща както падежиралите от 15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение, възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева /двадесет и три хиляди триста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, дължаща се за периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение, наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева /девет хиляди петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, дължаща се за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение. Отхвърлил е иска за главницата за разликата над 1

106 696, 93 лева до претенидраните 111 029,53 лева. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 6 207,72 лева , съразмерно с уважената част от исковете, както и ищеца да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 22,23 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата в първоинстанционното производство В. К. Г. , която го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивницата излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че сумите, събрани от банката по изп.дело № 47/14 г. на ЧСИ Г.Ц. са й възстановени по изп.дело № 8247/17 г. на ЧСИ М. Б., но същият не е съобразил същественото за спора обстоятелство кога е осъществено възстановяването на 02.11.2017 г. С оглед на горното твърди, че за периода 15.11.2014 г. – 01.11.2017 г. сумата, подлежаща на възстановяване е била неоснователно задържана по сметките на банката, поради което същата следва да бъде приспадната от размера на задължението по настоящата дело. Излага, че в нарушение на закона банката неоснователно е отнасяла внесените от нея суми по изп.дело № 47/2014г. на ЧСИ Г.Ц. за погасяване на такси, разноски и адвокатски възнаграждения, като незаконосъобразно е начислявала и лихва върху лихва, тъй като е следвало да отнесе всички събрани по изпълнителното дело суми само и единствено за погасяване на незаплатените месечни вноски. Инвокира оплакване, че изобщо съдът не е обсъдил останалите възражения, релевирани от нея в отговора на исковата молба. Сочи, съдът не е се съобразил с влезлите в закона сила решения по т.дело № 197/13 г. на Окръжен съд - Благоевград, в които е установено , че към датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело кредитът е редовен и по същия не е налице просрочие, както и че по силата на същото решение са обявени за нищожни договорни клаузи, по силата на които банката неправомерно е завишавала месечните вноски. Твърди, че съдът не е съобразил и заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, което е установило, че сумата, събрана по изпълнително дело № 47/2014г. на ЧСИ Г.Ц. в размер на 89 410 лева – главница и разноски се е намирала по сметките на банката в периода до 06.11.2017 г., но същата неправилно не е отнесена за погасяване на главницата по задължението.Излага, че ако банката беше отнесла коректно сумите за погасяване на задължението, претенцията за заплащане на договорна лихва следва да бъде уважена в значително намелен размер - единствено за периода 02.11.2014 г. – 02.11.2017 г.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.

Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната част е останал ищецът в първоинстанционното производство „Райфайзенбанк България“ ЕАД, който го обжалва в срок в същата част с насрещна въззивна жалба. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда за наличието на предпоставки за извършване на прихващане със сумата, присъдена в полза на ответниците за разноски по гр.дело № 197/13 г. на ОС – Благоевград. Излага, че липсва сума, с която да бъде извършено прихващане , тъй като видно от доказателствата по делото сума в размер на дължимите разноски е преведена по сметка на ответниците. Сочи, че размерът на задълженията на двамата ответници към 2 банката е определен законосъобразно , което се установява и от заключението на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Поддържа че връщането на сумите по сметка на ответниците е осъществено след датата на обявяване на цялото задължение по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо, което обосновава извода за липса на условия за извършване на прихващането. В съотношение на евентуалност навежда твърдение, че прихващането следва да бъде осъществено при спазване правилата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД , поради което евентуално дължимите от банката суми за разноски следва да бъдат прихванати не от дължимата главница, а от договорната лихва. Моли съда да отмени решението в обжалвана част и да уважи иска в пълния предявен размер.

Въззиваемият М. Н. Б. не изразява становище по въззивните жалби.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба , предявена от "Райфайзенбанк /България/" ЕАД срещу В. К. Г. , ЕГН ********** и М. Н. Б. , ЕГН **********, и двамата от гр. *** за заплащане при условията на солидарност на сумата 105 696, 93 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит 22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г. към същия, включваща както падежиралите от 15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева , дължима за периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г., наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева , дължима за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.

Между страните по делото не се спори, че по силата на договор за банков кредит от 22.03.2007 г. ищецът "Райфайзенбанк /България/" ЕАД , в качеството си на кредитодател е предоставил на В. К. Г. и М. Н. Б. – кредитополучатели банков кредит в размер на 143 620 лева за закупуване на недвижим следния имот - втори жилищен етаж със застроена площ от 135 кв.м. находящ се в триетажна жилищна сграда в гр. ***, УПИ III пл. № 3014 по плана на седми микрорайон VII на гр. ***, ведно със съответните ид.части от дворното място.

Съгласно клаузата на чл. 2.1 от договора кредитът следва бъде усвоен не по-късно от 24.04.2007 г., както и да бъде погасен изцяло в срок до 25.03.2022 г. По силата на клаузата на чл. 3.1 от договора за ползването на кредита е уговорена лихва в размер, който варира съобразно периода на погасяване на задължението, което следва да бъде погасявано съобразно уговореното в чл. 4.2 от договора - първите дванадесет месеца на дванадесет 3 анюитетни месечни вноски в размер на 891,51 лева , а останалата част от задължението - на 168 месечни анюитетни вноски с падежи и размери, определени конкретно в погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

С анекс № 1 към договора, подписан на 15.09.2009 г. страните са се споразумели, че остатъчната сума по кредита, в размер на 128 530,22 лева ще бъде заплатена както следва – една изравнителна вноска с падеж 05.10.2009 г. в размер на 1990,71 лева и сто и петдесет месечни вноски в размер на по 1 590,81 лева с падеж всяко пето число на месеца, дължими смитано от 05.11.2009 г. до 05.04.2022 г. По силата на анекс № 2 към договора, подписан на 10.12.2009 г. страните са се съгласили, че сумата на дължимите следващи три лихвени плащания в размер на 3 566 лева ще бъде заплатена на три равни вноски, заедно с погасителните вноски, дължими за периода 15.12.2012 – 15.02.2013 г., като всички останали вноски и падежи по установения погасителен план остават непроменени - чл. 2 от анекс № 2/10.12.2009 г.

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че по силата заявка от 04.04.2007 г. на ответницата В. Б., / сега с променено фамилно име - Г./ за усвояване на разрешения й кредит, сумата по процесния договор, в размер на 143 620 лева е преведена по банковата й сметка на датата на поддаване на заявката. Ответницата не оспорва обстоятелството, че цялата сумата по договора за банков кредит е усвоена изцяло.

С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция какъв е размерът на задължението на двамата ответници по отделните пера, предвид доводите на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните вноски по същия, дължими за периода 15.11.2012 г. – 15.10.2017 г. , като предсрочната изискуемост е обявена на дължниците с факта на връчване на препис от исковата молба , и предвид възражението на ответницата за нищожност клаузата за договорна лихва, прогласена с влязло в законна сила решение по гр.дело № 1018/15 г. на ОС Благоевград, както и за приспадане от общия размер на задължението на претендираната договорна лихва в размер на 23 326,74 лева , тъй като сумата от 89 410 лева , събрана от ответницата принудително по изп.дело № 47/2014г. на ЧСИ Г.Ц. се е намирала по сметка на банката в периода 15.11.2014 г. – 02.11.2017 г., като същата й е била възстановена едва края на месец ноември 2017 г. по изп.дело № 8247/17 г. на ЧСИ М. Б.. Спорно е и обстоятелството следва ли сумата за разноски, присъдена в полза на ответниците по гр.дело № 197/13 г. на РС Благоевград да бъде приспаданата от общия размер на претендираната главница, предвид доводите във въззивната жалба на ищеца, че същата е заплатена на ответниците.

Видно от заключението на вещото лице, към датата на предявяване на исковата молба в съда - 03.11.2017 г. ответниците са били в забава по отношение заплащането на главница 4 по падежирали месечни вноски в общ размер на 46 151,74 лева, като размерът на предсрочно изискуемата главница по непогасения остатък, формиран от непадежиралите главници възлиза на 64 877,79 лева. Така общият размер на задължението за заплащане на главницата по договора възлиза на размер на 111 029,53 лева. Съобразно същото заключение ответниците са в забава по отношение плащането на начислената възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, както и на наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева. От заключението се установява, че претендираната възнаградителна лихва е начислена единствено върху сумата от 46 151,74 лева - т.е единствено върху сбора от падежиралите главници за периода 05.11.2014 г. – 03.11.2017 г. / т.е върху падежиралите и незаплатени главници, изискуеми единствено до датата на предявяване на исковата молба/.