Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 20.05.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 763/2023
Вид
Решение № 213
Подписан
20.05.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Красимира Иванова Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Търговище, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Благовеста Д. П. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20233530100763 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че съгласно влязлото в сила на 27.06.2022г. решение № 262/07.06.2022 г. по Гр.дело № 1668/2021г. по описа на РС-Търговище, гражданският брак на Р. А. Б. с Р. К. Р. е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК. От този брак страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете, а именно - А. Р. с ЕГН **********. С решението за развод, родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт.

Преди развода семейството е било във фактическа раздяла цели осем години, като майката и детето са се установили да живеят в Кралство Белгия. Бащата пребивавал в Република Германия, но епизодично се връщал в България и контактите с детето, и майката били сведени до минимум.

Ищцата и майка на детето има постоянна работа в Кралство Белгия, като така подсигурява прехраната и всички останали нужди на детето си. Бащата не изплаща дължимата издръжка, за която е осъден с посоченото по-горе съдебно решение, съответно не полага необходимите грижи за дъщеря си, не е запознат с нейните нужди и отговорности и не е в добри отношения с майката.

Детето е записано да учи в местно училище в гр. В., Белгия. То проявява алергични реакции към определени хранителни вещества, към хисгамин и към котки, следствие на което получава подуване на устните и лигавицата на носоглътката, и задух. Това влияе на функциите и на белите дробове, вследствие на което детето получава астматични пристъпи.

1

Препоръчано е от лекар да посещава по възможност море, където въздуха е наситен с морски солни изпарения, които подпомагат дейността на белите дробове, както и цялостно имунната система на детето. Изготвена е анилактична схема на лечение, което лечение е продължително и не гарантирано. В тази връзка освен, че е в интерес на детето да посещава често държавата си по произход България, е важно и за неговото здраве, да посещава морето ни, където да се провежда комплексно лечение на възникналите здравословни проблеми.

Освен горното, независимо от установяване на майката в Кралство Белгия, поголямата част от роднините им живеят в България. За да не прекъсват емоционалната си връзка, всички те имат нужда от контакти по между си, като за целта е добре, а и необходимо Р. Б. да пътува с детето си до България, периодично.

Това обстоятелство обаче не може да се осъществи, поради отказа на бащата да предостави декларация - съгласие за напускане пределите на България и пътуване на детето му в чужбина, както и поради това, че не дава съгласие детето да бъде снабдено с необходимите български документи за самоличност. Необходимостта на детето да посещава Р България със своята майка се обуславя и от неговия интерес да изучава българската култура и ценности, история и традиции, предвид своя произход.

По отношение на посещенията им в други страни от Европейския съюз и извън него, следва да бъде прието, че е в интерес на детето да пътува със своята майка или с упълномощени от нея лица и поради това, че освен при необходимост от медицински услуги свързани със заболяването на детето, но поради това детето да изучава чуждите култури, език и традиции, с цел обогатяване на мирогледа му и общата му култура.

Още преди развода, отношенията между страните са били изключително обтегнати.

Комуникацията с бащата и към днешна дата е много трудна. Същият е обещал да даде декларация-съгласие майката да пътува с детето си и да напуска пределите на Република България, както и пълномощно същата да се сдобие с български лични документи за детето, но при последният им разговор е заявил, че няма да даде съгласие, като по този начин интересите и здравето на детето А. се накърняват и остава впечатлението, че на бащата не може да се разчита, изначално.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата - Р. К. Р., ЕГН **********, малолетното му дете А. Р. с ЕГН **********7

-да напуска границите на Република България,

-да пътува неограничено до Кралство Белгия и до всички страни-членки на Европейския съюз, както и

-да пътува неограничено до държави извън Европейския съюз и по-точно – Турция, Република Северна Македония, Сърбия и Обединено кралство Великобритания при необходимост и в интерес на детето, без съгласието на бащата, придружавано от своята майка Р. А. Б., ЕГН ********** до навършване на 18 /осемнадесет/ годишна възраст, а при необходимост да бъде придружавано от упълномощени от майката лица, по надлежния 2 законов ред, както и съдът да постанови решение, с което да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата - Р. К. Р., ЕГН **********, за издаване на необходимите лични документи –паспорт за детето А. Р. с ЕГН **********. Редовно призована ищцата не се яви лично и се представлява от адв. В. С. от АК-Варна, която поддържа иска така, както е предявен. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен процесуален представител, който счита иска за допустим, но неоснователен. В открито заседание, назначеният представител – адв. П. от АК-Търговище поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен, а в условие на евентуалност да бъде уважен само в случай, че се прецени, че тези пътувания са в интерес на детето и са през лятната ваканция и то през месец, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. По отношение на искането за издаване на лични документи на детето, наложително е да има такива.

Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Търговище е редовно уведомена на осн. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Представен е социален доклад.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното от ищцата удостоверение за раждане, страните по делото са родители на малолетна дъщеря А. Р., род. на *******г. в Белгия, за което е съставен акт за раждане № 0028 от *****г., съставен в град Опака, община Опака.

С влязло в сила 27.06.2022г. решение № 262/07.06.2022г. по гр.д. № 1668/2021г. по описа на РС-Търговище е прекратен гражданският брак между родителите на А.: Р. А. Р. и Р. К. Р., който е бил сключен с акт за граждански брак № 0126/*****г. от Община Търговище, на осн. чл.49 ал.1 от СК; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето А. на майката - Р. А. Р., като на бащата - Р. К. Р. е определен режим на лични отношения; бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 177.50 лв. месечно за детето.

Няма спор, че майката и детето живеят трайно в Кралство Белгия, където майката работи, а детето е ученичка в местно училище в гр. В., Белгия. От представените писмени доказателства се установи, че от 09.03.2022г. А. посещава занятия, както и към момента като ученичка в Безплатно начално училище в гр. В. - **************, и през уч.

2022/2023г. е била в клас Р3а, като уроците се преподават на нидерландски език. Адресът на който живее А. и майка и е в Кралство Белгия, в гр. В.-*********, като детето е с регистрация на този адрес от 03.04.2024г., а предишното местоживеене е в гр. Б., Белгия.

От информационен лист на училището за уч.2022/2023г. е видно, че има избран личен лекар – д-р Б.. От документ, издаден от болница във В. се установява, че детето е било на преглед там на 16.05.2023г., като преди това през 2020г. в Б. се провеждани тестове за 3 алергии; препоръчано е за проследяване – да се запази час в болница в Гент. От медицинското удостоверение, изд. от O.L.V. Van Lourdes – болница във В., Педиатрия, се установи, че А. е диагностицирана с алергични реакции към определени хранителни вещества, като получава подуване на устни и трудно дишане, продължително кашляне около 40 минути и тогава получава антихистамини. Препоръчаната терапия е: Дадена анафилактична схема за лечение и да се разработи в център по алергии.

Видно от медицинско заключение, изд. на 16.04.2024г., детето е регистриран пациент от м.09.2023г. в практиката на Д-р К. И., А. 181, ******.

От показанията на св. Г. С. С.-32г., българска гражданка, живуща в гр. Търговище се установи, че тя познава лично Р. от преди 15 години и Р. от преди 10 години. С Р. са приятелки, били са колежки в България, от първия ден на познанството им поддържат контакти и нейното дете се познава с детето на Р. – А.. Отношенията между Р. и Р. са били лоши и преди прекратяването на гражданския им брак. Бащата не полагал никакви грижи за А., детето не познава баща си и няма никаква изградена трайна емоционална връзка с него, никаква любов към баща си. Той пътувал един-два пъти в годината до Белгия, за да види детето. Всеки път бащата възпрепятствал желанието и опитите на майката да доведе детето в България и то да пътува спокойно. Св. С. била свидетелка по бракоразводното дело между Р. и Р.. Тогава майката умолявала бащата на А. да и съдейства за издаване на лични документи и за свободно пътуване на детето, но той отказвал, не желаел. А. е вече на девет години, но никога майката не е идвала заедно с детето в България, защото след това като няма издадени лични документи и съгласие на бащата то не може да се завърне в Белгия, където постоянно живее и учи. Преди четири години св. С. заедно със своето дете пътувала до Белгия и гостувала на Р., за да се видят двете заедно с децата си. И тогава отношенията между Р. и Р. били тегави, трудни, конфликтни. Тогава същата свидетелка била очевидец как Р. умолявала по телефона Р. да уредят документите на дъщеря си А., за да може да пътува от Белгия до България и обратно, но той и затварял телефона или отказвал съдействие. Живеейки в Белгия, А. развила във времето алергии, за което допринася голямата влага в страната. Св. С. каза, че доколкото знае Р. пътува и живее в Германия, но не се задържа никъде постоянно. След гостуването пред четири години в Белгия и завръщане на св. С. от тогава и до настоящия момент тя не е прекъсвала контактите си с Р., общуват по телефона или социалните мрежи и в този период и е споделяла, че Р. продължава да не е съгласен да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина, както и за издаване на необходимите документи за това.

При така установената от писмените и гласните доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В настоящия казус безспорно се установи, че ищцата – майка на детето – непълнолетната дъщеря А., е съгласна на детето да бъде издаден паспорт, който е необходим документ за пътуване извън България и да 4 пътуват многократно до Белгия, където двете заедно живеят, както и до всички страничленки на Европейския съюз, а също и до Обединеното кралство Великобритания, и до държави, които не са членове на ЕС, но граничат с България, а именно Турция, Северна Македония и Сърбия, но ответникът-баща на детето не е съгласен. Няма спор по делото, че упражняването на родителските права по отношение на детето А. е предоставено с влязло в сила от 27.06.2022г. съдебно решение на майката, а на бащата е определен поразширен режим на лични отношения с детето. Но на практика този режим на лични отношения не се спазва от бащата, доколкото той пътува и работи в Германия, но никъде не се задържа, а един-два пъти в годината ходил в Белгия. Детето А. реално не познава баща си, не е привързано към него и няма никаква изградена трайна емоционална връзка с него, няма никаква любов към баща си. Бащата не дава съгласие, въпреки многогодишните усилия на майката да го убеди, за издаване на лични документи на детето и за разрешение за пътуване. Тези обстоятелства се установиха от гласните доказателства чрез показанията на св. Селимова, които не са оспорени.