Решение № 4353 от 04.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4353 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110100192 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № вх. № 89563/07.11.2024 г. от ответника *** – прокурор в РП-Варна, в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото съдебно Решение № 3674/21.10.2024 г. очевидна фактическа грешка.

В молбата се сочи, че в последния абзац на мотивите на решението съдът неправилно е посочил, че възнаграждение с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗА подлежи на присъждане на адв. Андонов, а в диспозитива се осъжда ответника да заплати възнаграждението на адв.

С. В. Д.. Излага, че присъденото в диспозитива всъщност е правилно и моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението.

В срока по чл. 247, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор. Счита молбата за неоснователна и моли съда да не допуска поправка на очевидна фактическа грешка.

Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото е подадена своевременно от легитимирана страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По този ред подлежат на отстраняване несъответствията между формираната от съда действителна воля в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. На поправка подлежат единствено допуснати в диспозитива неточности или грешки, тъй като именно той е източник на силата на пресъдено нещо. Ако такива са налице в мотивите, същите могат да бъдат отстранени единствено по пътя на инстанционния контрол, доколкото са се отразили 1 на правилността на решението. В този смисъл - Решение № 108/23.07.2009 г., по гр. д. № 191/2008 г., на IV г.о., Решение № 1282/20.11.2008 г., по гр. д. № 3688/2007 г., на V г.о.;

Решение № 143/07.10.2010 г., по гр. д. № 1136/2009 г., на I г.о.; Решение № 114/18.05.2011 г., по гр. д. № 979/2009 г., на IV г.о., Решение № 239 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г., IV г. о., ГК и др.

От горното следва, че в постановеното по делото решение не е налице разминаване между формираната от съда воля и изрично изразената такава в диспозитива, която не подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 89561/07.11.2024 г. от „ответника *** – прокурор в РПВарна, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 3674/21.10.2024 г. в частта за разноските, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца от адв. С. Д. до 585 лв.

Сочи, че предвид, че искът е уважен в размер от 4500 лв. и отхвърлен за сумата до 10 000лв., разноски следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна е депозирала отговор, чрез адв.

С. Д., с който оспорва молбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Молбата е подадени от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъдат разгледана по същество.

С решението по делото съдът е уважил частично предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 4 500 лв., като го е отхвърлил за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

С решението на адв. С. Д. са присъдени разноски, в размер на 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК - като същото е определено от съда в минимален размер, съобразно уважената част от иска, като е съобразена фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от процесуалния представител, както и своевременно релевираното възражение за прекомерност.

Съдът, като взе предвид твърденията в сезиралата го молба по чл. 248 от ГПК, намира, че не са налице основания за ревизиране размера на присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение, като се придържа към нарочните мотиви изложени в решението по делото, като за изчерпателност, следва да се изложи и следното:

С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази 2 разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗА, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено, като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът е отчел, както фактическата и правна сложност на спора, така и че защитата на ищцовата страна се изразява както в подаване на искова молба, така и в осъществяване на процесуално представителство в проведените по делото три открити съдебни заседания.

С оглед на изложеното и отчитайки извършените в производството действия по защитата на ищеца, намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 89563/07.11.2024 г. от ответника *** – прокурор в РП-Варна, в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото съдебно Решение № 3674/21.10.2024 г. очевидна фактическа грешка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 89561/07.11.2024 г. от ответника *** – прокурор в РП-Варна, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 3674/21.10.2024 г., в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта за разноските в едноседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3