Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 724 от 14.10.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 870/2026
Вид
Решение № 724
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Казанлък, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М.А Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20265510100870 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Г. твърди, че на *** г., „И.“ ЕООД сключило при условията на ЗПФУР, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***.

Заявява, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: ***. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер: *** и имейл: ***.***. Активиращият код е ***.

Сочи, че сключването на договора, чрез електронната платформа, е 1 годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.

В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.

Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Прилагат снимка от справка на личната карта в сайта на МВР. Видно е че личната карта е активна, поради което не следва да е предмет на престъпление. По време на него се извършва идентификация на клиента. Предоставят и аудиозапис.

Сочи, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 460.16 евро (900.00 лв.).

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 460.16 евро (900.00 лв.). Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая сумата била преведена по сметка в „И.“ АД с № ***, с титуляр ответникът Н..

Заявява, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 460.16 евро (900.00 лв.) е разпределено на 30 вноски, всяка от които в размер на 15.34 евро (30.00 лв.) за периода 16.02.2025г. 06.07.2027г. Погасена е главница в размер 46.32 евро (90.59 лв.), с което са изцяло погасени вноските за 16.02.2025г., 18.03.2025г. и 17.04.2025г., като от вноската за 17.05.2025г. е погасена сума в размер на 0.30 евро. (0.59 лв.).

Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Сочи, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да се определят като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед процесуалните срокове към датата на постановяване на решението не е изключено всички претендирани вноски за главница да са падежирали.

Следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи 2 цялата им претенция за главница по заявление. Поради това претендират главница за периода: остатъка от вноската за 17.05.2025г. - 06.07.2027г. в общ размер на 413.84 евро (809.40 лв.).

Твърди, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 12.00%. Погасена е договорна лихва за периода ***г. - 17.04.2025г. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. Затова претендират договорна/възнаградителна лихва за периода 17.04.2025г. до 13.12.2025г. в размер на 27.69 евро (54.16 лв.). Периода на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

Сочи, че по договора се дължи заплащане и на такса „ангажимент“.

Нейната дължимост е уредена в чл. 2, ал. 4, т. 3 от Договора за кредит. Таксата представлява 48.66% от размера на главницата, като е дължима изцяло към датата на сключване на договора. Разпределена е на няколко вноски с цел полесно заплащане от потребителя, но такса е дължима в цялост към датата на сключване. Таксата се дължи при сключване на договора с фиксиран годишен лихвен процент. Основанието за начисляването е следната - с оглед финансовите условия референтния лихвен процент осигурява по-добри условия за кредитодателя. Поради това е предпочитан от дружеството. Но фиксирания лихвен процент е по-изгоден за кредитополучателя. Доколкото размера на лихвата е предвидим, като не подлежи на изменение и поначало е в по-нисък размер отколкото при референтния лихвен процент. Поради това е въведена такса която да покрие риска за кредитодателя и същевременно да се предоставят по-добрите условия на кредитополучателя. Претендираната такса е в размер на 255.96 евро (500.61 лв.), като тя е дължима изцяло към датата на сключване на договора. Разсрочена е с цел икономическо улеснение на потребителя, поради което обявената предсрочна изискуемост има отношение и към нея. Таксата ангажимент е включена при изчисление на размера на ГПР по договора, като размера е съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В тази връзка моли съда да има предвид, че размера на ГПР към датата на сключване на договора е 61.81% с включена такса ангажимент и договорна лихва. Като съгласно сайта на БНБ ОЛП февруари 2025г. е бил 2.95%.

Съответно максимално допустимия ГПР е 64.75%. Видимо размера на ГПР е под максимално допустимия. Съответно спазен е чл. 19 от ЗПК.

Заявява, че ищцовото дружество е правило опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни, като ответникът не е погасил задълженията си съгласно договореното.

Твърди, че към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 697.49 евро (1 364.17 лв.), от които: 413.84 евро (809.40 лв.) главница по предоставения кредит, 27.69 евро (54.16 лв.) договорна/възнаградителна лихва за периода 17.04.2025г. до 13.12.2025г. и 255.96 евро (500.61 лв.) такса ангажимент, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране па заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване па дължимата сума.

3

Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

С оглед гореизложеното, на основание чл. 415 от ГПК моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. Т. Н., ЕГН **********, че същият дължи на “И.” ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б.Н., чрез юрк. А. Г. сумата от 697.49 евро (1 364.17 лв.), от които: 413.84 евро (809.40 лв.) главница по предоставения кредит, 27.69 евро (54.16 лв.) договорна/възнаградителна лихва за периода 17.04.2025г. до 13.12.2025г. и 255.96 евро (500.61 лв.) такса ангажимент, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране па заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12/2026 г. на Районен съд - Карнобат.

Моли съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 51.13 евро (100.00 лв.) юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 11.86 евро (23.20 лв.).

Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.39 евро (300.00 лв.).

Моли, в случай, че са налице условията на чл. 237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.

Моли, в случай че са налице условията на чл. 238 - 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

М. Т. Н. е редовно призован за съдебното заседание на 05.10.2026 г. на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК – призовката е връчена при отказ, като не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

Преди първото по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение рег. № 858/05.10.2026 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждане на съда № 1835/24.03.2026 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 3 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

4

Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно с погасителен план; ОУ към договорите за предоставяне на кредит от „И.“ ЕООД; имейл кореспондеция - 8 стр.; копие на лична карта на ответника; Договор за издаване на предплатена Карта № ***, чрез И.; копие на снимка на ответника; извадка от Справка за валидност на български лични документи; имейл кореспонденция относно известие за предсрочна изискуемост; CD диск - бр., не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за предоставяне на кредит с № ***/*** г.