Решение № 758 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100501341 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Г. Н. Д. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адвокат Йорданка Желева, срещу Решение №1285 от 27.05.2026г, по гр.д. № 7382/2025г на P C Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждане на ОДМВР – Бургас, да му заплати следните суми: сумата от 524,58 евро, представляваща парична равностойност на храната, дължима по силата на служебно правоотношение за длъжност „Полицейски орган в сектор ПП КАТ гр. Бургас“, за периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,07 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2023 г. до 09.12.2025 г., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът оспорва извода на съда, че той носи тежестта да докаже, че е работил повече от половината от работното време, което за него е 12 часа - една смяна и всяка смяна, при температури под +10 °С и над +30 °С. Твърди, че не съществува нормативно задължение служителят сам да измерва температурата на въздуха, времето на открито, в колата, или в помещение, а и не може да регулира температурата в служебния автомобил. Оспорва твърденията на ответника и ги намира за недоказани, че всички служебни автомобили са снабдени с климатици и условията в тях не са като на открито - студ или жега. В тази връзка оспорва като заинтересовани показанията на инсп. П. Н. - началник на СПП при ОДМВР Бургас, предвид че е подчинен е на Директора на ОДМВР Бургас и именно той е служителя, който следи за спазването на заповедта, с която поименно се определят служителите, имащи право на безплатна храна за работа при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С – излага 1 съображения в тази връзка.

Според въззивника, работата изисква продължителни престои на открито (регулиране, проверки, огледи), а не само в автомобила. В тази връзка заявява, че съдебната практика разграничава „време в автомобила“ и „реална служебна дейност“; като обосновава извод, че автомобилът не е работно място по смисъла на Наредбата, а средство за придвижване – в тази връзка цитира съдебна практика, за да обоснове извод, че служителят не е защитен от температурни разлики. По отношение на извода, че ищецът следва да установи, че в значителна част от процесния период (или системно) дейностите са извършвани на открито в обем над половината работно време, въззивникът намира, че искът следва да бъде отхвърлен само за спорния период, а не изцяло. Въззивникът цитира чл.3 от Наредбата, вр. чл. 187, ал, 1 ЗМВР и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, за да обоснове извод, че се касае за дневното работно време, което е 8 часа и за служителите, и за всички трудещи се по КТ, а половината от него е 4 часа, което не е 1/3 от смяната.

Въззивникът оспорва становището на ответника, че на никого от служителите в Сектор Пътна полиция, а и в други структури на ОДМВР Бургас не се изплаща безплатна храна по Наредба № 8121з-105 от 26 януари 2023г., с аргумент, че се изискват ежемесечни справки от НИМХ. Намира че е нелогично служителят, а не работодателят да знае какви са среднодневните температури за деня по време на смяна, да отбелязва при какви температури работи и къде се намира всеки момент от смяната си.

Излага съображения, че съобразно длъжностната му характеристика, неговата работа е на открито. С оглед на това е издадена Наредба №8121з-105 от 26 януари 2023 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на равностойността в евро на полагащата се безплатна храна на служителите на министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на равностойността в евро на ободряващи напитки на служителите на министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч, (загл. изм. - дв, бр. 90 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г., а преди нея са действали други такива наредби: N° 8121 з 904 от 2015г , № 8121з 792 от 2014г. Директорът на ОДМВР Бургас е издал Заповед, с която поименно са посочени служителите на Дирекцията, които имат право да получават безплатна храна или равностойността й, заради това че работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С. Всеки месец в ОДМВР Бургас получават справки от НИМХ за средноденонощните температури за градовете в Бургаска област. Въпреки това не са представени протоколи от ОДМВР Бургас, от Комитета по условията на труд, нито от измервания на фактори на работната среда, въпреки признанието, че суми за храна при специфични дейности не са плащани на въззивника. Според въззивника, непредставянето от ответника на заповедите, с които се определят служителите, длъжни да изготвят протоколите по чл.9 от Наредбата, следва да доведе до санкцията на чл.190 ал.2 от ГПК. Оспорва твърдението, че н я м а служител, който да получава паричната равностойност на безплатната храна, полагаща се за работа при средноденонощни температури под +10 °С и над +30°С, т.к. много други служители в МВР, работещи при същите условия, получават такива пари без да има нужда да доказват нещо. Посочва съдебна практика.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника ОД на МВР Бургас. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. Съдът е установил съществуващо между страните служебно правоотошение, по силата на което в периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г. ищецът е заемал длъжност „Полицейски орган в сектор ПП КАТ гр.

2

Бургас“. От представените писмени доказателства и извършената съдебно – икономическа експертиза, съдът е установил е месечния график относно определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ПК от служителите на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, за периода 12.2022 г.– 12.2025 г., както и изработените от ищеца 147 смени, при които е полагал труд при средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса. Съдът е взел предвид заповеди № 8121з-1724/31.12.2021 г., № 8121з213/14.02.2023 г., № 8121з 11/04.01.2024 г., № 8121з-1789/30.12.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна хрА. за служителите, извършващи дейности със специфичен характер на труда.

От разпита на свидетеля . М. – колега на ищеца и свидетеля П. Н. – Началник „сектор ПП Бургас“, съдът е установил начина на работа и служебната дейност на ищеца, осъществявана в служебен климатизиран и отоплен автомобил и извън автомобила. Установил е и безспорното по делото обстоятелство, че не е налице издадена заповед на ищеца и на служителите на процесната длъжност да се изплаща равностойност за храна, за работа при специфични условия – повече от половината от работното време да осъществяват дейността си на температури над 10 градуса и под 30 градуса.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е издирил и приложил относимите материалноправни норми, а именно: съобразно чл. 181, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява равностойността в евро, а на служителите по чл.

142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява равностойността им в евро, чийто размер се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. На това основание са издадени Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. и Наредба № 8121з-105 от 26.01.2023 г. В разпоредбата на чл. 2, т. 7, ал.3 и 4 от Наредбите е предвидено, че за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология. Тя се полага за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня, като служителите с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителя на структурата (в случая ОД на МВР Бургас).

Според чл. 9 от Наредбата от 2023 г., за изплащане на равностойността в евро за предходния месец на безплатната храна и ободряващи напитки на служителите, се изготвя ежемесечно протокол (приложение), който се утвърждава от ръководителите или от оправомощени от тях служители на МВР с ръководни функции.

Въз основа на посочените правни норми, въззивният съд споделя на осн. чл.272 ГПК мотивите на БРС, че право на безплатна храна имат служители от МВР при две хипотези - първата е да извършват дейности със специфичен характер на труда, изброени в чл. 2 от Наредбата и втората хипотеза, производна от първата е - да са определени поименно със заповед на директора на ОДМВР. По делото не са представени доказателства и не се спори, че ищецът не е бил включван в заповеди сред поименно определени лица, извършващи дейности със специфичен характер на труда, за които се полага безплатна храна и ободряващи напитки. Ангажираните доказателства, в т.ч. и гласни не установяват и другата предпоставка – че служебните задължения са изпълнявани през повече от половината от работното време при посочените температурни условия. В тази връзка въззивният съд не споделя оплакванията в жалбата, целящи дискредитиране показания на св. Н. като служебно 3 заинтересован, доколкото показанията на св. М. са също заинтересовани, предвид обстоятелството, че и той е предявил иск с идентична на настоящата претенция.

Ето защо искът е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1285 от 27.05.2026г, постановено от Районен съд Бургас по гр.д. № 7382/2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4