Определение № 1896 от 03.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. Бургас, 03.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20212100501894 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба по постъпили две частни жалби от ищеца "БАНКА ДСК" АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Московска" № 19, подадено от упълномощения юрисконсулт Христиана Димитрова, съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, като първата частна жалба е против определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, а втората частна жалба е против определение № 71 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е оставено без уважение искането на банката- ищец за изменение на определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево в частта за разноските, с което банката- жалбоподател е осъдена да заплати на двама от ответниците „МЕПС“ ЕООД, ЕИК: 204295048, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ***, ет. 4, ап. 16 и Н. Я. Г., ЕГН:

********** разноски пред първата инстанция поради прекратяване на делото за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от по 900 лв. за всеки от посочените ответници.

В първата частна жалба, жалбоподателят изразява недоволство от определението за прекратяване на делото, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че производството пред районния съд е образувано по предявен от него иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК против "МЕПС" ЕООД – взискател, КР. Г. Г. – длъжник ицН.Г.– купувач на имота за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 4603 кв. м., находящ се в м. "П. ", гр.

Приморско, възложен по реда на чл. 505, ал. 1 ГПК на съпругата на длъжника Н. Я. Г..

Твърди се, че за да прекрати исковото производство поради недопустимост, неправилно районният съд е приел, че процесното постановление за възлагане не е влязло в законна 1 сила. Сочи, че с влязло в законна сила определение на БОС жалбата против постановлението за възлагане по реда на чл. 505 от ГПК е оставена без разглеждане, което обосновава правния му интерес от предявяване на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК като единствен способ за защита срещу недействителността на продажбата. По подробно изложените в частната жалба съображения и цитирана съдебна практика моли за отмяна на обжалваното прекратително определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предоставения по първата частна жалба едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК двама от ответниците „МЕПС“ ЕООД и Н.Г., чрез упълномощения си процесуални представители са депозирали писмени отговори, които са идентични по съдържание и в които са изразени становища за неоснователността й. Сочи се, че дори и постановлението за възлагане да е влязло в законна сила, ищецът няма интерес да иска обявяване на продажбата за недействителна, доколкото същият има качеството взискател по изпълнителното дело, обезпечил вземането си с ипотека върху имота и съответно посредством публична продан на дела на длъжника, би удовлетворил вземането си. Моля за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът К.Г. не е представил отговор по първата частна жалба.

Във втората частна жалба против определението на районният съд по чл. 248 от ГПК, банката-жалбоподател изразява несъгласие с прсъдените в полза на ответниците разноски, като се позовава на ТР № 6 от 07.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени на ответниците, моли за отмяна на обжалване на определението и намаляването им на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност.

В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответниците не депозирали писмени отговори по втората частна жалба на ищеца.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащи на обжалване актове на съда, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от “Банка ДСК” против "МЕПС" ЕООД, К.Г. и Н.Г. иск с правно основание чл. 496, ал. 3 oт ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м. "П. ", в землището на гр. Приморско, който имот е възложен по реда на чл. 505, ал. 1 от ГПК на ответницата – съпруга на длъжника Н.Г. с постановление от 26.11.2020 г. по изп. дело № 408/2020 г. по описа на ЧСИ Трифон Иванов.

С първото обжалвано определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, районният съд е прекратил производство по предявения иск по чл. 496 ,ал. 3 от ГПК като недопустимо по съображения, че липсват данни постановлението от 26.11.2020г. за възлагане на процесния имот на съпруга на длъжника Н.Г. да е влязло в законна сила, предвид липсата на данни за приключила процедура по обжалването му пред съда по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Със същото определение поради прекратяване на делото, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците „МЕПС“ ЕООД и Н.Г. направените от всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв.

С второто обжалвано определение № 71 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2

161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на горното определение № 49 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в частта за разноските.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, по следните съображения:

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, направени в обжалваните съдебни актове, като счита, че същите са неправилни, а частните жалби за отмяната им са основателни, по следните съображения:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК. Същият дава възможност, но само ако възлагането не бъде обжалвано, да бъде оспорена действителността на продажбата по исков ред при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената, като в последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

По делото се установява, че процесното постановление за възлагане от 26.11.2020г. е обжалвано от банката –ищец, като по жалбата е образувано по в. гр. д. № 198/2021г. по описа БОС. След извършена служебна проверка съдът констатира, че с влязло в законна сила определение от 04.03.2021г. по посоченото в. гр. д. № 198/2021г. по описа БОС, потвърдено с определение № 141 от 14.06.2021г, постановено по гр. д. № 252/2021г. по описа на БАС, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, по съображения, че в процесния случай постановлението за възлагане не попада в предметния обхват на проверка п о чл. 435, ал. 3 ГПК, доколкото не е извършена процедура по наддаване, поради осуетяването на публичната продан от съпруга-недлъжник на основание чл. 505 от ГПК.

Възприетото разрешение относно необжалваемост на постановлението за възлагане при условията на чл. 505, ал. 1 от ГПК, обективирано в горепосочените съдебни актове се споделя напълно от настоящия състав, тъй като в чл. 505 от ГПК не е предвидена процедура по обжалването му в настоящата хипотеза - внасяне от съпруга –недлъжник на равностойността на дела на съпруга –длъжник от цената на имота, с което се осуетява публичната продан. Това означава, че постановлението за възлагане в настоящата хипотеза е влязло в законна сила от датата на постановяването му- 26.11.2020г., тъй като не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.

От гореизложеното следва, че в случая поради обстоятелството, че процесното постановление за възлагане е необжалваемо, съдът счита, че е налице процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК, поради което първото обжалвано определение, с което съдът е прекратил производството по делото се явява неправилно, което налага отмяната му и връщане на делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид основателността на жалбата срещу прекратителното определение и възстановяване на висящността на производството пред районния съд, настоящият състав 3 намира, че следва да бъде отменено и второто атакувано определение на РС- Царево, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, тъй като отговорността за разноски следва да бъде определена от съда с оглед изхода на делото съгласно чл. 81 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 49 от 20.05.2021 г. и определение № 71 от 01.07.2021 г., двете постановени по гр. д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Царево за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4