Решение № 6528 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6528 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501467 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 6728/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 10369/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл.

139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Т. И. Б. дължи заплащане на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 6413,67 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 51, находящ се в гр.

София, ул. ********, с аб. № ********, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 1180 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 27.07.2021 г. и сумата от 53,79 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.10.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46714/2021 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като са отхвърлени исковете за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 6413,67 лв. до сумата от 9428,02 лв. и за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. вкл., мораторна лихва върху нея за сумата над 1180 лв. до сумата от 1741,55 лв. и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 10,81 лв. за периода 11.08.2018 г. - 27.07.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Т. И. Б. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Въззивникът моля съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са 1 уважени предявените срещу него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана, като не съответства на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд е взел мотивирано и обосновано решение според константната съдебна практика, а твърденията на ответниците, базирани на разширително и аналогично тълкуване на материалното право, се считат за необосновани.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивнита жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Решение № 6728/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 10369/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е влезнало в сила като необжалвано по отношение на исковете за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 6413,67 лв. до сумата от 9428,02 лв. и за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. вкл., мораторна лихва върху нея за сумата над 1180 лв. до сумата от 1741,55 лв. и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 10,81 лв. за периода 11.08.2018 г. 27.07.2021 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че Т. И. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 9428,02 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане; 1741,55 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 27.07.2021 г.; 53,79 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане; 10,81 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 11.08.2018 г. - 27.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 46714/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.

Въззивникът не е изложил конкретни доводи за допуснати нарушение на процесуалния и материалния закон от СРС, което води до извода, че въззивната жалба е бланкетна – не очертава конкретен порок на обжалваното съдебно решение, поради което съдът не следва да разглежда спора по същество – арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, а да препрати на основание чл. 272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд относно фактическите и 2 правните изводи. Дейността на въззивния съд в настоящия случай се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и привеждане на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма.

Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че с оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционното решение е правилно.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответника върху апартамент № 51, находящ се в гр. София, ул. ********.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което, съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, собственикът на процесния имот има качеството на потребител на доставяната топлинна енергия.

По отношение на цената за извършената услуга „дялово разпределение“:

Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем Сървисиз“ ЕООД. В случая етажната собственост е възложила на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово разпределение на доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това решение от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл.

3

139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в приложимата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В чл. 36 от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга „дялово разпределение“. Сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост – Решение № 5 от 22.04.2010 год. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. Ето защо собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединени към системата за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че не са поръчвали доставка на отопление и не го използват в своя апартамент, като тази топлинна енергия няма основание да се разглежда като непоискана услуга.

Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Наистина, фактически услугата е извършвана от подпомагащата ищеца страна „Техем Сървисиз“ ЕООД, но съгласно сключения между „Топлофикация София“ ЕАД, като възложител, и „Техем Сървисиз“ ЕООД, като изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената за услугата се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на които няма данни ответниците да са възразили и които регламентират съдържанието на процесното продажбено правоотношение, получава стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е именно и ответникът. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът има право да събира суми и за т. нар. „дялово разпределение“.