Решение № 2642 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110138340 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. Р. Я., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1930/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 184,03лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане на вземането, 8,58лв., представляващи договорна лихва за периода 29.08.2021г.-14.11.2021г. и 8,82лв., представляващи мораторна лихва за периода 29.08.2021г.-05.04.2022г.

Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. ответникът сключил с /фирма/ договор за паричен заем № **********, по силата на който получил сумата от 184,03лв., която се задължил да върне в срок до 14.11.2021г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент от 40% и ГПР от 48,35%. На същата дата ответникът сключил и договор за предоставяне на гаранция с /фирма/, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор със заемодателя, съгласно който да отговаря солидарно с ответника по заема.

Поради преустановяване на плащанията, заемателят поискал от гаранта да плати сумите, като на 05.04.2022г. същият ги заплатил. С договор за цесия от 31.03.2022г. гарантът прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете и същите били недопустими. Евентуално излага съображения за тяхната неоснователност. Оспорва сумата да е реално отпусната, както и задълженията да са изискуеми. Поддържа, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, т. 10 и т. 11 и чл. 12, т. 7 и 8 от ЗПК, което води до недействителността му на основание чл. 22 ЗПК. Посочва, че не е ясно по каква методика е формиран ГПР и какви компоненти са включени в него.

Прави възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави. Отрича да е давана гаранция и гарантът да е 1 платил, както и цесията да е произвела действие спрямо ответника.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: че между ответника и /фирма/ е сключен валиден договор за заем, отговарящ на изискванията на ЗПК, и на ответника е отпусната заемната сума, която е усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че между ответника и /фирма/ е сключен валиден договор за гаранция, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора, за да отговаря солидарно с ответника по договора за заем; че /фирма/ е платило задълженията на ответника по договора за заем, в резултат от което за него са се породили регресни права спрямо ответника; че между /фирма/ и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен.

По делото е представен договор за паричен заем № **********/19.08.2021г., сключен между /фирма/, в качеството на заемодател, и А. Р. Я., в качеството на заемател, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 200лв., а заемателят се задължава да я върне на 12 седмични погасителни вноски, всяка по 17,51лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%. В чл. 2, т. 7 е предвидено, че общата дължима сума възлиза на 210,12лв., а според т. 8 ГПР възлиза на 45,32%. В чл. 3 от договора е удостоверено, че заемателят е получил сумата, като договорът има силата на разписка.

Представен е договор за предоставяне на гаранция № **********/19.08.2021г., сключен между /фирма/, в качеството на гарант, и А. Р. Я., в качеството на потребител, съгласно който потребителят възлага, а гарантът се задължава да гарантира плащанията на заемателя в полза на кредитора по договора за кредит – /фирма/.

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване, че /фирма/ е платило задълженията на ответника по договора за заем в полза на заемодателя, в резултат от което за него са се породили регресни права спрямо ответника. Изрично му е указал, че съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК същият не сочи доказателства за този факт. От негова страна не е предприето активно поведение и не са ангажирани никакви доказателства за установяване на този факт. За да възникнат регресни права в полза на дружеството, същото следва да е платило задълженията на длъжника към кредитора, което обаче не се установява, и това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. След като не се доказва да са възникнали правата в полза на /фирма/, то тези права няма как да бъдат прехвърлени и на ищцовото дружество.

Отделно от това, с доклада по чл. 146 ГПК съдът отново изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства и процесните вземания да са предмет на сключения договор за цесия, като същият отново не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. По делото е представен рамков договор за продажба на вземания от 31.03.2022г., сключен между /фирма/ и ищцовото дружество, съгласно който първият, в качеството на цедент, прехвърля на втория, в качеството на цесионер, вземания, индивидуализирани в приложение № 1. По делото обаче не е представено това приложение, нито какъвто и да било друг документ, от който да се установи, че процесните вземания са част от пакета вземания, които се прехвърлят. Тези обстоятелства обосновават извод за липса 2 на проведено доказване ищецът да е носител на претендираните вземания спрямо ответника и поради това предявените искове подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който обаче е представляван от особен представител и не е доказал извършването на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу А. Р. Я., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1930/2023г. по описа на СРС, 40ти състав, а именно: 184,03лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане на вземането, 8,58лв., представляващи договорна лихва за периода 29.08.2021г.-14.11.2021г. и 8,82лв., представляващи мораторна лихва за периода 29.08.2021г.-05.04.2022г., които вземания са възникнали в полза на /фирма/ посредством извършено от негова страна плащане в изпълнение на договор за гаранция от 19.08.2021г. на задължения на А. Р. Я. в полза на кредитора /фирма/ по договор за паричен заем № **********/19.08.2021г., и са прехвърлени от /фирма/ на /фирма/ с договор за цесия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3