Решение № 110 от 19.05.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Видин, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л.В. Л.

Членове:

ВЛ. Д. СТ.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л. В. Л.В Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600169 по описа за 2023 година

С присъда № 18/28.02.2023г. по НОХД№ 1238/2022г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимия И. И. А. с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН, в това че на 06.11.2021 год. в дома на И. А. И. находящ се на ул. „**********" № ***** в гр. Видин, обл. Видин в условията на домашно насилие се заканил на И. А. И. от гр. Видин, с престъпление против нейната личност - убийство с думите : „Първо ще те убия, а след това ще ида на бял чаршаф“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у И. за осъществяването му, за което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимия А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Против присъдата в срок е подаден протест от РП Видин. В протеста се развиват съображения, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста, като намира, че от доказателствата по делото е доказано от обективна и субективна страна, че подсъдимия е извършил деянието за което е обвинен.

Подсъдимия А. лично и чрез своя защитник, в с.з. заяви, че оспорва протеста и моли да се потвърди оправдателната присъда.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че протеста е неоснователен.

1

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. ВРС е установил фактическа обстановка, в унисон със събраните доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. направил е верен извод, че процесното поведение на подсъдимия не е съставомерно по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и не разкрива признаци на престъпление от общ характер.

ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.

Безспорно е установено, че подсъдимия И. И. А. на 06.11.2021 год. в дома на И. А.

И . /с която живее на съпружески начала/, находящ се на ул. „**********" № ***** в гр.

Видин, обл. Видин, на фона на караница между двамата, придружена с физическа грубост и психически тормоз от страна на А. спрямо И. се заканил на И. с думите : „Първо ще те убия, а след това ще ида на бял чаршаф“. Подсъдимия бил изрекъл думите в момент на раздразнение, без намерение да ги осъществи. След случая и понастоящем, И. и А. продължават да живеят заедно и имат нормални отношения. Подсъдимият не проявява ревност, насилие и заплахи спрямо И. но се държи добре с нея и тя не изпитва страх от него.

Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия; свидетелските показания на И.ка А. И. И. Г. М. и И. И. А.; заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Доказателствата си кореспондират и няма противоречия между тях. Гласните доказателства кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Правилно са кредитирани от ВРС, като ВОС също им дава вяра.

Видно от обясненията подсъдимия А., той не отрича да е изрекъл думите, но обясни, че го е сторил в момент в който е бил ядосан и не е имал намерение да изпълни изреченото.

Изрази съжаление, че се е държал по начина, описан във фактическата обстановка.

Видно от показанията на И. пред ВРС и пред въззивния съд, към процесния момент, тя действително се изплашила от думите, но не в насока, че А. ще осъществи заканата. Също така свидетелката заяви, че след случая и до сега, двамата живеят заедно, имат нормални отношения и подсъдимия се държи добре с нея. Няма прояви на ревност, насилие и заплахи от страна на подсъдимия спрямо нея.

Видно от показанията на И. Г. М.- майка на И. тя е виждала караници между дъщеря си и подсъдимия, но не е чула заплахи от него.

Видно от показанията на свидетеля И. И. А., служител в РУ Видин, при извършената проверка от него констатирал, че към процесната дата И. е била уплашена, а впоследствие не.

Видно от обясненията на В.Л. в съдебно заседание, възможно е към процесната дата 2

И. да е изпитвала страх, но понастоящем тя не изпитва страх. В.Л. д-р К. С. пред ВРС е посочила също, че заявеното от И. при експертното изследване може да се дължи на яд и невъзможност за справяне с конкретната ситуация, а не само от страх.

От така установената фактическа обстановка, ВОС намира, че не е налице съставомерно поведение на подсъдимия по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и процесното му поведение не разкрива признаци на престъпление от общ характер.

За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено. Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия, и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Преценката за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през разграничаване на заканата с престъпление от скарването. При кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата /Решение № 419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г. на III н. о. на ВКС/.

Инкриминираният израз отправен от подсъдимия към И. следва да се прецени в контекста на конкретната ситуация, а именно караница между него и И. при която А. реагирал нервно, гневно и импулсивно. Описаната фраза е израз на гняв. Независимо от това кой е провокирал инцидента, поведението на подсъдимия, респ. изречената закана е продължение скарване между близки хора и причината за това поведение се корени в желанието на подсъдимия, макар и по примитивен начин, да се „докаже“ пред жената с която живее. При обсъждане на инкриминираните думи в посочения контекст, а не сами за себе си, е видно, че те са израз на гнева на подсъдимия и представляват емоционална реакция срещу проявено към него и по негова преценка, незачитане от страна на неговата партньорка. Ето защо, макар описаните изрази да имат заплашителен смисъл, те не притежават изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да възбудят основателен страх, а от субективна страна с тях подсъдимия не е целял да предизвика страх у свидетелката, че ще извърши казаното. Последното е потвърдено и от самата И.. Нейната реакция да се оплаче в полицията, се основава не толкова на моментна уплаха от грубостта на А., колкото на яд по отношение на него и желание да му отвърне, чрез органите на реда.

Обстоятелството, че се касае за изолиран случай се потвърждава от това, че след инцидента подсъдимия е коригирал поведението си и двамата с И. живеят заедно, и подсъдимия е добър с нея. Това последващо обективно поведение на А., също е показателно за липсата в него на умисъл за деяние по чл. чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

С оглед на визираните съображения, присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Протеста на РП Видин е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

3

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/28.02.2023г. по НОХД№ 1238/2022г. по описа на Районен съд Видин.

Решението e окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4