Решение № 15678 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15678 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110176779 по описа за 2024 година

П. М. Б., с ЕГН **********, чрез адв. М. И. от САК, със съдебен адрес: ***, е предявил срещу "ЕОС матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* - гр. София, отрицателен установителен иск за следното:

Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4655 лв., от които главница в размер на 3069 лв. и лихва в размер на 1586 лв., заявена от ответника под номер **** в Централния кредитен регистър, воден от БНБ и представляваща вземане по Договор за кредитна линия от 18.04.2008 г., сключен между ищеца и ОББ, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.03.2022 г., поради изтекла погасителна давност.

Ответникът с отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 и сл. от ГПК оспорва иска като недопустим и алтернативно като неоснователен.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр.

3 от ГПК.

Ищецът твърди, че в края на 2023 г. служители или сътрудници на ответника се свързали с него, за да го уведомят, че им дължи плащане по договор, сключен от него с ОББ, като в последствие вземането било прехвърлено чрез цесия на ответника. В началото на 2024 г. ищецът направил справка в Централния кредитен регистър при БНБ и установил, че от месец март 2022 г. ответникът подава информация за задължение на ищеца в размер на 4655 лв., от които главница в размер на 3069 лв. и лихва в размер на 1586 лв., заявена под номер ****. Ищецът разбрал, че това е вземане по Договор за кредитна линия от 18.04.2008 г., сключен между него и ОББ, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.03.2022 г. Ищецът твърди, че това вземане е погасено, поради изтекла 5 - годишна 1 погасителна давност, считано от датата на която той доброволно направил вноска за погасяване на задължението, а именно на 17.03.2016 г. Ищецът признава съществуването на договора за кредитна линия, сключен с ОББ, оспорав съществуването на договора за цесия и излага съображения за изтекъл давностен срок, който е погасил сумите, предмет на иска.

Ответникът твърди, че иска е недопустим, защото до предявяването му не е предприемал действия за принудително събиране на процесното вземане, не е пристъпил към образуване на изпълнително производство, а настъпването на последиците на изтеклата погасителна давност не заличават възникналото материално правоотношение и възможност кредиторът да поиска плащане. Алтернативно оспорва неговата основателност, тъй като твърди, че до датата на цесията - 11.03.2022 г. ищецът е направил множество доброволни плащания, с които е прекъсвал давността и затова към датата на иска тя не е изтекла. Също претендира разноски и иска ако искът бъде уважен, на пълномощника на ищеца да се присъди минимално адвокатско възнаграждение, при представяне на доказателства, че такова е платено.

От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията и признанията на страните, съдът установи следното във фактическо отношение:

Ищецът П. Б. и Обединена българска банка на 18.04.2008 г. са сключили договор за кредитна линия с първоначален кредитен лимит за ищецът картодържател в размер на 8 000 лв. и срок на договора от две години, с възможност за автоматичното му подновяване с още две години, освен при уведомление от картодържателя, съгласно общите условия за дебитни и кредитни карти, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена.

Вземането по този договор е прехвърлено от ОББ на ответника "ЕОС матрикс" ЕООД с договор за цесия от 11.03.2022 г. От писмо на ОББ с рег. № ИД - ****/02.03.2026 г., изпратено по делото за нуждите на производството се установява, че последното доброволно погасяване, което е направено от П. Б. за изплащане на задължение по договор за кредитна линия - OK CREDIT /процесния по делото/, сключен на 18.04.2008 г. е на 17.03.2016 г. и е в размер на 90, 07 лв., като оттогава до 11.03.2022 г., когато задължението е цедирано, няма друго плащане.

При установеното във фактическо отношение, при наличие на спор между страните относно възможността да се поиска плащане от страна на кредитора на процесното вземане, съдът счита, че предявения иск е допустим, при наличие на правен интерес у ищецът от предявяването му.

Разгледан по същество искът е основателен, тъй като по делото не се събраха доказателства, оборващи тезата на ищеца, че погасителната давност за събиране на вземането е изтекла. Не се събраха доказателства действието на договора за кредтна линия да е прекратено. Съгласно чл. 7 от този договор, кредитополучателят е длъжен ежемесечно да погасява задължението си към банката на датата на падежа /14 дни след датата на издаване на извлечението за дължимите суми/. Ищецът не спори относно размера на начисленото му задължение въз основа на договора, а именно процесното, което включва главница в размер на 3069 лв. и лихва в размер на 1586 лв. Страните по делото не оспориха 2 и обстоятелството, че последното плащане на ищеца по договора към кредитора ОББ е бил в размер на 90, 07 лв. на 17.03.2016 г. и оттогава до датата на прехвърляне на вземането на "ЕОС матрикс" ЕООД на 11.03.2022 г. няма други плащания. След тази дата новият кредитор не е предприел действия за събиране на вземането по принудителен ред.

Предявения иск е основателен, тъй като съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват вземанията, за които законът не предвижда друг срок, какъвто е и разглеждания казус. Кредитът е заявен в Централния кредитен регистър като съществуващ към 11.03.2022 г., но изискуемостта на вземането следва да се счита настъпила 14 дни след датата на издаване на ежемесечното извлечение за задължението, която съгласно чл. 7, във вр. с чл. 14 от договора за кредитна линия е 20 - то число на месеца. Тъй като последното плащане по процесния договор е на 17.03.2016 г., то следва да се счита, че първия падеж на който е следвало да се платят всички текущи и просрочени задължения на картодържателя е 20 -ти април 2016 г. Както признава и ответника, след последното плащане вземането не е търсено по принудителен ред от длъжника, поради което погасителната давност не е прекъсвана, не е спирана и същата е изтекла на 20.04.2021 г.

Следователно предявения иск като основателен и доказан, следва да се уважи.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца в пълния им претендиран размер, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, от 953, 20 лв., от които: 188, 20 лв. държавна такса и такса за внасянето й и 765 лв. адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от П. М. Б., с ЕГН **********, чрез адв. М.

И. от САК, със съдебен адрес: ***, срещу "ЕОС матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* - гр.

София, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че П. М. Б. не дължи на "ЕОС матрикс" ЕООД сума в размер на 2380, 06 евро /4655 лв./, от които главница в размер на 1569, 15 евро /3069 лв./ и лихва в размер на 810, 91 евро /1586 лв./, заявена от ответника под номер **** в Централния кредитен регистър, воден от БНБ и представляваща вземане по Договор за кредитна линия от 18.04.2008 г., сключен между ищеца и ОББ, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.03.2022 г., поради изтекла погасителна давност

ОСЪЖДА "ЕОС матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* - гр. София да плати на П. М. Б., с ЕГН **********, чрез адв. М. И. от САК, със съдебен адрес: ***, сторените по делото разноски в общ размер на 487, 36 евро /953, 20 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4