Определение № 502 от 24.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. *, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500354 по описа за 2026 година

Съдебното производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГП.Ж.лба на П.Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК, срещу определение № 917/27.07.2026г. по гр. д. № 1984/2026г. по описа на Районен съд *, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно. Поддържат се доводи, че ищцата е самотна майка , която издържа две деца, като е измамена да тегли кредити и парите й били взети, за което е образувана прокурорска преписка. Получаването от нея трудово възнаграждение е недостатъчно за плащане на такси и разноски и дължимостта на такива би довело до невъзможност да посреща разходите на семейството си, евентуално до отказ да води производства в защита правата си, което представлява отказ от правосъдие .Иска се отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от такси и разноски.

Окръжен съд * , за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274,ал.1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.дело № 1984/2026г. по описа на Районен съд * е образувано по искова молба на П.Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК срещу „В.К. “ АД гр. * с предмет прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №*, сключен на 25.03.2026г. С исковата молба е представена и молба на ищцата за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, с приложена декларация за материално и гражданско състояние, препис от трудов договор и удостоверения за раждане на дете.

С обжалваното определение съдът е оставил искането за освобождаване от заплащане на държавна такса без уважение, като е приел, че възрастта на ищеца, месечния 1 размер на доходите не обосновават извод за невъзможност на ищеца да заплати държавната такса по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

В мотивите по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, той я освобождава от заплащането им и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

От представените от ищците доказателства се установява следното: Ищцата П. Ж. е трудоспособна, в добро здравословно състояние, като реализира месечен доход в размер на 970 евро от работа по трудово правоотношение. Декларира като собствен лек автомобил Нисан от 2003г., както и задължения за издръжка към две непълнолетни деца. Дължимата за производството държавна такса е в размер на 26 евро. Служебно известно на съда е, че ищцата, в настоящото производство е инициирала поне пет искови производства за прогласяване нищожността на договори за потребителски кредити, всички сключени на 26.03.2026г. , като са налице и данни, че същата е пострадала от престъпление по чл. 209 НК . От приложеното към исковата молба извлечение от ЦКР към БНБ е видно, че ищцата е длъжник по множество договори за парични заеми към различни банкови и небанкови институции. Предвид установените доходи на ищцата в размер на 970 евро и задълженията й да издържа двете си деца , то съдът приема, че същата не разполага със средства за заплащане дължимата по делото държавна такса. Притежаваното от нея МПС не може да послужи за осигуряване на доход. Друго имущество ищцата не притежава според приложената декларация, а получаваните месечни доходи от заплата не са над необходимите средства за издръжката на семейството й, поради което и е в обективна невъзможност да поеме разходите по водене на делото.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата не разполагат с достатъчно средства за заплащане държавната такса по делото и са налице предвидените в чл. 83, ал.2 ГПК предпоставки за освобождаване от заплащането й, съответно обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

2

С оглед основателността на частната жалба, жалбоподателят следва да се счита освободен и от заплащането на държавната такса в размер на 7,67 евро за производството по обжалването, като не е необходимо произнасяне от съда с изричен диспозитив в този смисъл.

Първостепенният съд не се е произнасял по искането за освобождаване на ищцата от разноските по делото, поради което и въззивният съд няма правомощие за първи път да се произнесе по това искане.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд *

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 917/27.07.2026г. на РС * по гр.дело № 1984/2026г. , с което е отказано освобождаване на П.Ж. от заплащане на държавна такса по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83,ал.2 ГПК ищцата П.Ж. от заплащане на държавни такси по гр.дело № 1984/2026г. по описа на РС * .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3