Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.05.2009, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
433/2009
Подписан
29.05.2009

Цитирани разпоредби

  • чл.38 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • § 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.342 · Наказателен кодекс
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 282 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

11

Година

15.02.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.24

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Анелия Х. Янчева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20075100600310 по описа за

2007 година

10 и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 94/18.10.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 511/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Г. Н. И. от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 15.02.2007 год., около 13.30 ч. в с.Кьосево, общ.Кърджали, при управление на МПС- лек учебен автомобил марка "Фолксваген пасат" с ДК № К 6256 АН, собственост на Професионална гимназия по "Селско и горско стопанство" - гр.Кърджали, нарушил правилата за движение - чл.38 ал.2 от ЗДвП, като не е пропуснал и отнел предимството на насрещно движещият се в посока гр.Кърджали- гр.Ардино лек автомобил марка "Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер № 44 DVHF, собственост на Шенер Джемилов Караибрямов от гр.Ардино, управляван от Халит Мюмюнов Коджасеидов от гр.Ардино, с което предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка "Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер № 44 DVHF, на стойност 1078.94 лв.- престъпление по чл.343 ал.1 б."а", във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна по смисъла на чл. 313 от НПК. Твърди се в протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства, водещи до несъмнения извод, че подс.Г. И. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Било установено, че на 15.02.2007 год. подсъдимият провеждал занятие като инструктор по управление на учебен автомобил „Фолксваген Пасат”, собственост на Професионална гимназия по селско и горско стопанство – гр.Кърджали, в посока гр.Кърджали – с.Кьосево, общ.Кърджали и обратно, като учебният автомобил се управлявал от св.Неждет Наим. При пристигане в с.Кьосево подс.И. разпоредил на обучаемия св.Наим да предприеме маневра завиване в обратна посока към гр.Кърджали, като преди да завърши маневрата, учебният автомобил бил ударен от насрещнодвижещ се автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация, управляван от водача Коджасеидов от гр.Ардино. Счита, че при извършване на маневрата, подс. И. е нарушил правилата за движение -чл.38 ал.2 от ЗДВП, като именно това нарушение било в причинна връзка с настъпилото пътно - транспортно произшествие. Намира, че подсъдимия е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Развива съображения, че подс. И. е субект на престъплението по чл.343 ал.1 б. „а", във вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като е давал задължителни разпореждания на водача - св. Наим, да предприеме маневрата, без да се е убедил в достатъчна степен , че няма да създаде пречки за другите участници в движението, и е следвало да пропусне насрещно движещия се автомобил, движещ се с предимство. Счита, че независимо, че подсъдимия не е бил водач на учебния автомобил и не е манипулирал непосредствено с механизмите — спирачна система и др., и с приборите на учебния автомобил, същият е давал задължителни разпореждания на водача, като се обосновава с Постановление № 1/ 17.01.1983 год. по Н.д. № 8/82 год. на Пленума на ВС на Република България, съгласно което лицата които не манипулират непосредствено с механизмите на транспортните средства, са субекти на престъплението по чл.343 ал.1 б. „а", във вр. с чл.342,ал.1 от НК, тъй като дават задължителни разпореждания, както било в настоящия случай. Твърди, че действително водача на лекия автомобил «Фолксваген Корадо» Халит Мюмюнов Коджасеидов от гр.Ардино е управлявал автомобила с по - висока скорост от разрешената и е съпричинител на ПТП, но това обстоятелство следвало да бъде отчетено при определяне на наказанието на подсъдимия Г. И. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае за виновен и да осъди оправдания подсъдим по повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „пробация”, с определяне на следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „поправителен труд” при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата за срок от 1 година. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства.

Подсъдимият и ответник по протеста – Г. Н. И. от гр.Кърджали, лично и чрез защитника си в съдебно заседание, оспорват протеста като неоснователен. Подсъдимият твърди, че не е виновен, а виновен бил водачът на другия автомобил, който се движел с голяма скорост, и който бил длъжен да спре, ако е необходимо. Развиват се подробни съображения в представена по делото писмена защита, вкл. и че ако имало нарушение на правилата за движение, то ги бил допуснал обучаемият, който управлявал непосредствено автомобила. Твърди се, че изложените в протеста съображения относно даването на задължителни указания от подсъдимия на обучаемия били нови такива, каквито липсвали в обвинителният акт. Изразява се становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което молят същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия И. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като в проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие не се сочат нови такива и не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните в съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Г. Н. И. е роден на 25.04.1950 год. в с.Конници, обл.Хасково, постоянно живее в гр.Кърджали. Има завършено полувисше образование, женен е, не е осъждан. Правоспособен водач на МПС е от 1969 година, с категории „В”, „С”, „М” и „Т”, наказван за нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият работел като учител - инструктор при управление на автомобили в Професионална гимназия по селско и горско стопанство - гр.Кърджали. На 15.02.2007 год., около обяд, подс.И. провеждал практическо обучение на св.Наим и Рамаданов – ученици в гимназията, по управление на МПС с лек учебен автомобил марка „Фолксваген Пасат", с ДК № К 6256 АН, собственост на Професионална гимназия по селско и горско стопанство - гр.Кърджали. Подсъдимият седял отпред до шофьорското място, на задната седалка бил св.Рамаданов, а автомобила управлявал св.Наим. Около 13.00 часа подсъдимият и свидетелите потеглили от гр.Кърджали в посока гр.Ардино на извънградско кормуване. Стигнали до с.Кьосево, като по нареждане на подсъдимия И. св.Наим отбил от главният път и спрял на автобусната спирка, намираща се в центъра на селото. На спирката подс.И. обяснил на шофьора, че трябва да предприеме и извърши маневра „завиване в обратна посока", като за целта трябвало да подаде ляв мигач, да се огледа и след това да извърши маневрата, след което курсистите следвало да разменят местата си. Водачът на учебният автомобил – св.Наим, и подсъдимият се огледали назад за идващи попътно движещи се от лявата му страна автомобили. По същото време по същият път в посока гр.Кърджали – гр.Ардино се движел лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо" с холандски регистрационен номер 44 DVHF, собственост на св.Шенер Караибрямов, управляван от св.Халид Коджасеидов. Въпреки, че видял, че отзад откъм гр.Кърджали идва посоченият автомобил, свидетелят Наим преценил, че автомобила е далече и може да извърши безопасно маневрата. На пътя имало добра видимост – пътният участък в посоката откъм гр.Кърджали бил прав, времето било сухо и светло, не валяло и нямало мъгла. Св. Наим, управлявайки учебният автомобил, потеглил бавно от автобусната спирка, като започнал да извършва маневра „завиване в обратна посока", без да пропусне имащият предимство лек автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация. По време на извършване на маневрата видял, че лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо" с холандска регистрация, който идвал по посоката гр.Кърджали- гр.Ардино, се движел с висока скорост и когато учебната кола била застанала перпендикулярно върху осовата линия на пътното платно, лекият автомобил марка „Фолксваген Корадо” ударил учебния автомобил от лявата страна. За настъпилото ПТП около 13.30 часа били сигнализирани органите на полицията, като на местопроизшествието бил изпратен автопатрул в състав – св.Янчев и Стоянов. Последните заварили автомобилите на осовата линия по средата на пътното платно в с.Кьосево. Полицаите установили, че в резултат на ПТП и на двата автомобила имало причинени материални щети, като от учебният автомобил нямало спирачни следи, докато другият участник в транспортното произшествие бил оставил такива. Водачите и на двата автомобила били изпробвани с техническо средства за употреба на алкохол, но същото отчело нулев резултат и за двамата водачи. На подс.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 714/15.02.2007 год. От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността на материалната щета на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” с холандска регистрация възлиза на 1 078.94 лв.; стойността на материалната щета на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат” възлиза на 760.24 лв.; водачът на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” се е движел с превишена скорост – около 75-80 км/ч, при ограничение на скоростта в този пътен участък от 50 км/ч и знак „деца”, поради което не е могъл да избегне удара с отнемащият предимството му автомобил; както и че ПТП би могло да бъде избегнато, ако водачите на двата автомобила бяха спазили изискванията на ЗДвП, както следва: водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” – при изпълнение на маневрата „завиване в обратна посока”, а водача на лекия автомобил „Фолксваген Корадо” – спазване на ограничението на скоростта от 50 км/ч.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени на в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитаните в съдебно заседание от първоинстанционния съд св.Наим, Рамаданов, Янчев, Стоянов, Колева, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Коджасеидов и Караибрямов, дадени на съдебното следствие в производството пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; от писменото заключение на вещото лице Савчев по назначената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, прието от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, което съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете съдебни инстанции.

Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подс. И., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, в частта им, в която установява, че преди да нареди на св.Наим да предприеме маневрата „завиване в обратна посока” се огледал назад и наляво; както и се уверил, че отзад не идват автомобили, поглеждайки в огледалото и обръщайки се назад. Обясненията на подс.И. в посочените им части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Наим, Коджасеидов и Караибрямов, съгласно които когато подсъдимият му наредил да извърши маневрата, св.Наим погледнал назад в огледалото и видял, че идва автомобил откъм гр.Кърджали, но преценил, че е далече /на не повече от 100 метра/ и може да извърши маневрата; а св.Коджасеидов и Караибрямов свидетелствуват, че учебния автомобил е предприел маневрата „завиване в обратна посока”, когато управлявания от св.Коджасеидов автомобил е бил от учебния на разстояние около 30-50 метра. Или, налага се извода, че не е възможно подс.И. да не е видял идващият от гр.Кърджали лек автомобил „Фолксваген Корадо”, ако е погледнал назад и в огледалото за обратно виждане, т.е. че подс.И. е наредил на св.Наим да предприеме маневрата „завиване в обратна посока”, без да му укаже или нареди да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Този извод се подкрепя и от показанията на св.Янчев и Стоянов, съгласно които на мястото на произшествието има видимост и в двете посоки, като видимостта назад в посока гр.Кърджали е около 300 метра. Съдът не кредитира и показанията на св.Коджасеидов и Караибрямов в частите им, в които установяват, че учебния автомобил е спрял на средата на пълното платно по време на извършване на маневрата „завиване в обратна посока” и след това е тръгнал на заден ход, тъй като в тези части показанията им не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, дори напротив – св.Янчев в показанията си установява, че при снемане на обяснения на местопроизшествието от участниците в него, посочените свидетели не са споменали такива данни.