Определение № 29413 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29413 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110111675 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А*“ ЕООД срещу „П* и* б*“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 461,88 евро, представляваща стойността на три платежни операции, извършени на 03.05.2025 г. от платежна сметка с IBAN BG55FINV91*, за които се твърди, че са неразрешени, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 878,57 евро – обезщетение за забава за периода от 06.05.2025 г. до 21.04.2026 г.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за ползване на банкови продукти и услуги, включително договор за откриване и водене на банкова сметка с IBAN BG55FINV91*, по който ответникът предоставя платежни услуги. Поддържа, че на 03.05.2025 г. от посочената банкова сметка били извършени три платежни операции към външни получатели – две към „MRCR – Mercuryo“ и една към „ZEN.COM UAB“, на обща стойност 7 461,88 евро, за които не е давал съгласие и не ги е разрешавал. Излага, че титуляр на сметката е „А*“ ЕООД, а единствен собственик на капитала и управител е А* Ф* Ш*, който единствен разполагал с достъп до банковата сметка, банковата карта и електронното банкиране на дружеството. Сочи, че непосредствено след извършване на операциите получил текстови съобщения от б*та за извършените плащания, след което установил липсата на разрешение за същите и се свързал с ответника, който блокирал банковата карта. Твърди, че никога не е предоставял на трети лица потребителското си име, парола, еднократни кодове за удостоверяване или други персонализирани средства за сигурност, както и че не е активирал ново мобилно приложение за електронно банкиране. Поддържа, че ответникът не е приложил достатъчни механизми за предотвратяване на неразрешени платежни операции и не е изпълнил задълженията си по ЗПУПС да възстанови незабавно стойността на неразрешените операции, въпреки отправеното до б*та възражение. Излага, че с писмо от 05.05.2025 г.

1 ответникът е отказал възстановяване на сумите, приемайки, че операциите са били надлежно удостоверени. Ищецът счита, че не са били налице разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70 ЗПУПС, като не е налице и проявена от негова страна груба небрежност по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П* и* б*“ АД, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, както и че на 03.05.2025 г. са извършени трите процесни платежни операции. Оспорва обаче твърдението, че същите са неразрешени, като поддържа, че платежните операции са извършени след успешно активиране на ново мобилно приложение „My Fibank“ и при спазване на всички изисквания за задълбочено установяване на идентичността на клиента чрез правилно въведени персонализирани средства за достъп и идентификация. Твърди, че активирането на мобилното приложение е било потвърдено чрез потребителско име, парола и еднократен код, изпратен на регистрирания телефонен номер на управителя на ищцовото дружество, след което процесните плащания са били потвърдени чрез регистрираното мобилно устройство с използване на избрания от клиента начин за удостоверяване. Поддържа, че платежните операции са автентични, точно регистрирани, осчетоводени и не са засегнати от техническа повреда или недостатък в предоставената платежна услуга. Навежда възражение, че ако операциите действително не са били извършени лично от управителя на ищцовото дружество, това е резултат от неизпълнение на задълженията му да опази персонализираните средства за сигурност, поради което е налице груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС и отговорността за настъпилите вреди следва да бъде понесена от ищеца. Оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По направеното от ответника искане за спиране на производството съдът намира следното:

Ответникът е поискал спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, като е посочил, че пред Софийски районен съд е висящо гр. д. № 20261110111674 по описа на 65 състав, образувано между същите страни, по което също са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чийто изход според ответника има значение за правилното решаване на настоящия спор.

Искането е неоснователно. Предпоставка за спиране на производството по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК е съществуването на преюдициалност между двете производства, т.е. разрешаването на правен спор, предмет на друго висящо дело, да е обусловено от разрешаването на въпрос, който е предмет на това производство. В случая такава зависимост не е налице. Макар двете дела да са между едни и същи страни и да произтичат от твърдения за неразрешени платежни операции, предмет на настоящото производство са самостоятелни вземания, основани на различни платежни операции, извършени по различна банкова 2 сметка, поради което решението по другото дело няма да има сила на пресъдено нещо относно спорното право в настоящото производство. Следователно липсва преюдициална връзка между двете дела, която да обуславя спиране на настоящото производство.

Неоснователно е и направеното при условията на евентуалност искане за съединяване на настоящото дело с гр. д. № 20261110111674 по описа на Софийски районен съд. Макар делата да са между едни и същи страни и да почиват на сходно правно основание, предмет на всяко от тях са различни вземания, произтичащи от различни платежни операции, извършени по различни банкови сметки, чието установяване предполага самостоятелно изследване на относимите факти и събиране на доказателства.

Наред с това двете производства се намират на различен процесуален етап, поради което съединяването им би довело до забавяне на разглеждането на по-напредналото производство, без това да е оправдано от гледна точка на процесуалната икономия. При тези данни съдът намира, че съвместното им разглеждане не е необходимо за правилното решаване на споровете, поради което искането за съединяване следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Правна квалификация на исковете: предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните правно релевантни факти: че между страните е съществувало валидно облигационно отношение; че в срока на действие на договора са извършени платежни операции, които не са били заявени от платеца, както и тяхната стойност; че е уведомил ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; че е предприел разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно останалите материални предпоставки, като установи и фактите на които основава твърденията си за груба небрежност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги с IBAN BG55FINV91*, както и че на 03.05.2025 г. от посочената банкова сметка са извършени три платежни операции.

По доказателствените искания на страните:

3

Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично основателно. Доколкото голяма част от поставените въпроси изискват специални знания в областта на информационните технологии, то съдът следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори единствено на въпрос 2, въпрос 7 и въпрос 8, поставени от ищеца с исковата молба. Въпрос 1 не е спорен между страните.

По отношение на останалите въпроси, поставени от ищеца, както и на въпросите, поставени от ответника с отговора на исковата молба, съдът намира, че са необходими специални знания в областта на информационните технологии и платежните системи, с каквито съдът не разполага, поради което следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване на настоящото производство с гр. д. № 20261110111674 по описа на Софийски районен съд, 65 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след извършване 4 на проверка в счетоводните и банковите регистри на ответника да даде заключение по поставените от ищеца въпроси номер 2, 7 и 8 от исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., която да се уведоми след внасяне на депозита.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която след извършване на необходимите проверки в информационните системи на ответника и запознаване с материалите по делото да даде заключение по останалите поставени от ищеца въпроси в исковата молба, както и поставените от ответника в отговора, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза в размер на 400 евро, от които 200 евро, вносими от ищеца, и 200 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К., който да се призове след представяне на депозит.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.