Решение № 38 от 04.03.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Карнобат, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. И. при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело № 20252130100759 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „С.К.“ EOOД ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в *************, с която е направено искане да се приеме за установено по отношение на „С.-76“ OOД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. *************, че съществуват следните вземания в полза на ищеца-главница в размер на 2 762,94 евро, представляваща общият размер на неплатените задължения пo фактура № 201257 от 10.05.2021г., фактура № 201272 от 15.05.2021г., фактура № 201283 от 20.05.2021г., фактура № 201382 от 30.06.2021г. и фактура № 201403 - 10.07.2021 г., мораторна лихва oт 1033,62 евро, изчислена върху размера на главницата за периода от 03.05.2022г. до 29.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в молбата, че ответникът зарежда от бензиностанцията на ищеца, находяща се в град Карнобат, a няколко дни след това се съставя една сборна фактура, касаеща зарежданията за кратък период преди това. Поради липса нa изрично посочен падеж, цената на стоката следва дa бъде заплaщaнa нa датата на съставяне на съответната фактура. 3а периода на просрочието върху главницата се дължи зaкoннa лихва /мораторно обезщетение/ и без да е уговорена изрично, тъй като страните са търговци.

Заявена е претенция за разноски.

В с.з. молбата се поддържа.

1

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва като неоснователна.

В с.з. отговорът се поддържа.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.05.2025г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което заявление е образувано ч.гр.д. №535/2025г. по описа на КРС. Със Заповед за изпълнение № 339 от 07.05.25г. по посочното дело съдът е разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата 5 403,84 лева, представляваща главница по посочените по-горе фактури, ведно със законна лихва за период от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 2 021,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.05.2022 г. до 29.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 148,51 лева.

В срока ответникът е депозирал възражение, с което е оспорил съществуването на вземането.

Между страните по делото няма спор, че между тях са налични търговски отношения във връзка продажба на гориво.

От събраните гласни доказателства-показанията на св.В., се установява, че страните са установили три варианта за заплащане на закупените от ответника горива- по банков път, в брой и с карта на пост терминал. В зависимост от начина на плащане в документите, които се издават, се прави отбелязване на фактурата и на касовата бележка. При зареждане и плащане в брой или с карта на касовия бон се отбелязва дали плащането е било в брой или с карта. Когато плащането следва да се извърши с платежно нареждане, това следва да бъде разрешено от управителя, който разговаря с клиента, подписват договор, разбират се на какво време се пускат фактурите и клиентите заплащат по банков път, което обстоятелство също се отбелязва на фактурата и на касовия бон- с отбелязване платежно нареждане. Според св. В. заплащането при тях на място се извършва, само когато има плащане в брой и с карта. В този случай фактура се издава веднага. При третия варират на плащане се издава касов бон, за да може да се приключи колонката, и който показва, че е заредено горивото и при него не се получават пари на момента.

По делото е представено постигнато споразумение от 23.11.2023 г., 2 подписано от четири страни, между които и страните по делото. В него е направено признание на факта, че „С.-76“ ООД е задължено към „С.К.” ЕООД за сумата от 43 675,18 лв., която представлява сбор от цената на доставени течни горива в размер на 39 921,36 лв. и закъснителни лихви в размер на 3 753,82 лв.

В т. 5.2 от Споразумението е описано, че плащане в размер на 12 516,00 лв., погасява задължението на „С.-76“ ООД към „С.К.” ЕООД за посочената сума.

По делото е назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че съгласно Споразумението в „С.-76“ ООД са покрити/издължени фактури за 12 516 лв. и с платежно нареждане от 31.07.2024 год. на стойност 25 755,34 лв. (колкото остава салдото по партидата) към „С.К.” ЕООД са разплатени останалите фактури.

Така сумата в размер на 3 753.82лв., представляващо признато задължение за закъснителни лихви в споразумението от 23.11.2023г., което е било подписано от ответната страна, не е била изплатена от нея.

От заключението се установява още, че с плащане от карта на ПОС на бензиностанция **** в размер 1000 лв. на 25.04.2021г. сумата е отнесена за погасяване на задължение по ф-ра **********/31.10.2020 г която е на стойност 1205,01 лв. и остава със салдо 205,01 лв.

С плащане от карта на ПОС на бензиностанция **** в размер 1000,05 лв. на 13.05.2021г. , сумата е отнесена за погасяване на задължение по ф-ра 0000201257/10.05.2021 г., която е на стойност 1000,02 лв. - фактурата е погасена напълно и остават от превода 0,03 ст., които са отнесени към ф-ра **********/30.04.2021г.

С плащане от карта на ПОС на бензиностанция **** в размер 1000,04 лв. на26.05.2021г. , сумата е отнесена за погасяване на задължение по ф-ра **********/30.04.2021 г., която е на стойност 1000,14 лв. - фактурата е погасена и с остатъка от превода 0,03 ст.

Вещото лице е приело, че с посочените картови плащания на ПОС терминал на бензиностанция **** в размер на 3000,09 лв. е заредено и платено в момента гориво, не е изискано издаване на фактура и с тези суми не би следвало да се погасят задължения по други фактури в „С.-76“ ООД.

3

В тази част заключението на вещото лице се подкрепя от показанията на св.В. относно установените начини на заплащане на закупеното гориво.

Според тези показания плащане в търговския обект – в брой или с карта, се заплаща заредено в момента гориво, а не на гориво заредено преди това, за което вече е издадена фактура и е установено, че ще бъде заплатено по банков път след издаването на фактурата. По изложените съображения съдът кредитира заключението на вещото лице в тази част.

Вещото лице е установило още, че е налице разминаване в салдата по фра 0000027162/28.09.2021 год. на стойност 550,07 лв. и по ф-ра **********/16.03.2022 год. на стойност 800,00 лв. В „С.К.” ЕООД тези фактури са погасени, а при ответника са на салдо. Така приемайки, че сумата от 3000.09лв. по издадени фактури не е била заплатена, а са заплатени други две в общ размер на 1350.07лв., вещото лице е установило допълнително задължение в размер на 1650.02лв., при което общата дължима от ответника сума е в размер на 5 403.84лв. / или 2 762,94 евро/.

Предвид липсата на плащане на задължението в срок за него се дължи и мораторна лихва, която за претендирания период от 03.05.2022г. до 29.04.2025г. е в размер на 1 033,62 евро, изчислена с помощта на интернет калкулатор.

При този изход от спора ответната страна няма право на разноски, но дължи и сторените от ищеца разноски за двете производства в размер на 765,41 евро.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.-76“ OOД ЕИК:

**** със седалище и адрес на управление в гр. *************, че съществува вземане в полза на „С.К.“ EOOД ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в *************- в размер на 2 762,94 евро главница, представляваща общият размер на неплатените задължения пo фактура № 201257 от 10.05.2021г., фактура № 201272 от 15.05.2021г., фактура № 201283 от 20.05.2021г., фактура № 201382 от 30.06.2021г. и фактура № 201403 10.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и в размер на 1 033,62 евро, 4 мораторна лихва изчислена върху размера на главницата за периода от 03.05.2022г. до 29.04.2025г.

ОСЪЖДА „С.-76“ OOД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. ************* да заплати на „С.К.“ EOOД ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в ************* сумата от 765,41 евро съдебноделоводни разноски за исковото и заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „С.-76“ OOД ЕИК: **** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 5