Определение № 9547 от 06.08.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9547

Пловдив, 06.08.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Николова административно дело № 2484/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Н. Т., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1030-001032 от 03.07.2026г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващата на основание чл.171, т.1, б.“и“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл.161, т.5 от ЗДвП и е установил обичайното си пребиваване в Република България, до подмяна на СУМПС с българско.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, заедно с жалбата е подадена и молба с искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на А. Н. Т. на 04.08.2026г., а жалбата е подадена на 06.08.2026г., т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б.“и“, като съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, доколкото правомощието по чл.171, т.1, б.“и“ цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението, чрез спазването на правилата за движение по пътищата.

С разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В молбата приложена към жалбата е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта поражда неблагоприятни обстоятелства свързани със значителни затруднения в организацията и изпълнението на ежедневните лични ангажименти на Т., като е довело и до значителни затруднения при осъществяване на служебните й ангажименти свързани с работата й в чужбина. Жалбоподателят твърди, че е лишена от възможност да управлява МПС и да полага ежедневни грижи за майка си, която е със 100% неработоспособност. Допълнително посочва нуждата от придвижване на майка й до лечебни и социални заведения.

Към жалбата е приложено Експертно решение № 90659 от 14.02.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив – АД.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт.

Т. не представя доказателства, че действително тя е единствения родственик на болната си майка, който да полага грижи за нея (в този смисъл Определение № 6485 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2026 г., VII о.). Твърдението на Т. изложено в жалбата, че обичайното й пребиваване (над 185 дни престой за период от 12 месеца) е в Италия, внася съмнение в твърдението във връзка с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, че тя е единственият човек, който в момента може да осигури грижи за майка си.

В действителност от приложеното към жалбата Експертно решение № 90659 от 14.02.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив – АД се установява, че Н. И. Т. (за която А. Т. твърди, че й е майка) е със 100 % ВСУ с чужда помощ и дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК, за да се спре изпълнението на акта. Експертното решение е издадено на 14.02.2023г. и твърденията на жалбоподателя във връзка с влошеното здравословно състояние на родственик не съставляват ново обстоятелство, доколкото същите са съществували и към момента на постановяване на оспорената ЗППАМ. В този смисъл Определение № 2474 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2026 г., VII о., Определение № 12483 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г., VII о. и Определение № 6477 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2026 г., VII о.

Не става ясно по какъв начин отнемането на СУМПС на Т. води до значителни затруднения при осъществяване на служебните й ангажименти свързани с работата й в чужбина. Т. не посочва нито вида на служебните й ангажименти, нито дали тяхното изпълнение е свързано с управление на МПС.

От друга страна, дори и да се приеме, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на А. Т. представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с автомобил, то сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Отнемането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не нарушава конституционно гарантираното му право на труд, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване, като градски транспорт – автобуси, влакове и маршрутни таксита. Ето защо, дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобила си, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г., VII о., Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г., VII о., Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г., VII о.). Промяната в организацията на транспортните нужди на жалбоподателя би могла да доведе до неудобства, но тяхната интензивност по никакъв начин не може да обоснове нуждата от защита на личният му интерес пред обществения.

Върховен административен съд в свое Определение № 6485 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2026 г., VII о. посочва, че лишаването на лицето от право да управлява МПС е пряка и непосредствена последица от разпоредената ПАМ, а не резултат от предварителното й изпълнение, като факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК и са ирелевантни за основателността на искането.

В случая жалбоподателят не представя доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.

Предвид изложеното, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 26-1030-001032 от 03.07.2026г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. Т., [ЕГН], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001032 от 03.07.2026г, издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив, с която спрямо А. Н. Т. на основание чл.171, т.1, б.“и“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл.161, т.5 от ЗДвП и е установил обичайното си пребиваване в Република България, до подмяна на СУМПС с българско.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�