Определение № 368 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500139 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, в качеството му на ответник по гр.д.№ 436/2025г. на ПдРС, ІI гр.с., против определение № 15757/08.12.2025г., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя по чл.248 от ГПК с вх. № 111491 от 29.10.2025г. за изменение на постановеното по делото решение № 4397/14.10.2025г. в частта за разноските по отношение на присъдените в полза на пълномощника на ищеца адв.Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, като вместо това определеното възнаграждение бъде намалено до размер от 100 лева. В частната жалба се сочи, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ищеца по първоинстанционното дело Н. П., адв.Д. Б., в размер от 400 лева не е прекомерен, доколкото същото било определено в съответствие с материалния интерес и правната сложност на спора по делото. Изложени са доводи за това, че размерът на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на спора по делото и с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16, както и с решението на СЕС по дело С- 438/2022г. Сочи се, че реализираната от адв.Б. правна помощ се изчерпва с изготвянето на една бланкетна искова молба, в която дори не бил променил имената на доверителката си, предвид обстоятелството, че води множество еднотипни дела.

От адв.Д. Б., в качеството му на пълномощник на въззиваемата Н. П. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 436/2025г. на ПдРС, ІI гр.с. е образувано по искова молба от Н. Д. П.против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 760,24 лева, представляваща платена без основание сума по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № *** от 26.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане /съобразно допуснатото увеличение на иска/. С постановеното по делото решение № 4397/14.10.2025г. искът е уважен изцяло, като в полза на адв.Б. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

1

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по- нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК е записано следното: „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. В конкретния случай по първоинстанционното дело е предявен един иск с цена на същия в размер от 760,24 лева. При приложение на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 400 лева. Искът не е признат. В проведено на 06.06.2025г. публично съдебно заседание пълномощникът на ищцата Н. П., адв.Д. Б. е заявил искане за увеличаване на исковата претенция от първоначално претендираните 50 лева на 760,24 лева и делото е отложено и насрочено за разглеждане в о.з. на 13.10.2025г., с възможност за становище от ответната страна по допуснатото увеличение на иска. На 13.10.2025г. адв.Б. се е явил в съдебно заседание и предвид липсата на доказателствени или други искания от насрещната страна е заявил становище за даване на ход на делото по същество.

Определеното от първоинстонционния съд адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не е прекомерно високо, тъй като същото е определено в минималния размер по наредбата, а 2 следва да се отчетат и обстоятелствата, че искът не е признат от жалбоподателя, от въззиваемата, чрез пълномощника й, са ангажирани доказателства в подкрепа на същия, той се е явил в две публични съдебни заседания и в първото от тях е заявил искане за увеличение на иска. Ето защо, частната жалба ща следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против определение № 15757/08.12.2025г., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя по чл.248 от ГПК с вх. № 111491 от 29.10.2025г. за изменение на постановеното по делото решение № 4397/14.10.2025г. в частта за разноските по отношение на присъдените в полза на пълномощника на ищеца адв.Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, като вместо това определеното възнаграждение бъде намалено до размер от 100 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3