Решение № 157 от 28.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20242120204842 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.С......, против Наказателно постановление №24-4058-000640/10.10.2024г. на началник група в ОДМВР Бургас , с-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2024г. около 13,30 часа в гр.Бургас, по бул.“П.....“, на кръговото кръстовище със ул.“Я....“, Г. В. Б., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Д.....“ с рег. № СВ......, собственост на „А ....“ ЕООД, ЕИК: ..... Автомобилът се движел от бул.“П.....“ към ул.“О....“, като навлязъл изцяло от лява пътна лента в съседна дясна пътна лента и по този начин не пропуснал движещия се по нея лек автомобил „О....“ с рег. № А ...... МВ, като създал опасност за движението и предпоставка за настъпване на ПТП.

Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е навлязъл в съседна за него дясна 1 пътна лента, като не е пропуснал движещият се по нея лек автомобил, с което същият е извършил нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото НП е изпратено на СДВР София за връчване, но не е връчено на жалбоподателя/, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган, вмененото нарушение и съответстващите му правни норми са описани пълно и ясно, като поначало са описани обстоятелства, относими към признаците на твърдяното нарушение.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства, разпит на свидетел и отчасти от изявленията на самия жалбоподател в съдебно заседание.

При извършване на преценка в горния смисъл БРС взе предвид на първо място, че разпитаният по делото свидетел – Р. /актосъставител/ се явява пряк свидетел на нарушението и гради изводите си изцяло на собствени възприятия за нарушението, доколкото същият е пътувал в автомобила, в чиято лента за движение е навлязъл жалбоподателят с управлявания 2 от него автомобил. Този свидетел е категоричен касателно механизма на извършване на нарушението, като изложеното от него е в пълен синхрон с описаното в АУАН и НП.

Не се събраха и каквито и да е доказателства, които да оборват горния извод на съда.

Действително, в жалбата се твърди, че нарушението не е било извършено, но в същото време не се сочат каквито и да е доказателства в тази връзка. Нещо повече, в съдебно заседание жалбоподателят посочи, че действително е навлязъл в съседна пътна лента, което се дължало на отнемане на предимство от друг участник в движението. Доколкото обаче липсват доказателства и в тази насока, съдът прие горното за защитна теза на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното БРС намира, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди.

Нарушението правилно е било съотнесено и към приложимата сакционна норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба в размер 150лв. нарушител, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Наказанието е определено именно в посоченият размер от 150лв., поради което и същото не подлежи на изменение.

В случая в съдебно заседание беше разпитан свидетелят Р., които е направил искане за присъждане на пътни разноски, които са изчислени и изплатени от съда в размер на 7,11лв. С оглед на изложеното и на изхода на спора, същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4058-000640/10.10.2024г. на началник група в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което на жалбоподателя - Г. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С......, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С......, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Бургас, сумата в размер на 7,11лв. /седем лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4