Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1860 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2139/2025
Вид
Протокол № 1860
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1860 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502139 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:51 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

----------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът П. Й. К., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемият Й. П. К., чрез Законен представител В. П. В., нередовно призован, явява се лично В. В., представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата П. П. К., чрез Законен представител В. П. В., нередовно призована, явява се лично В. В., представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ - ВАРНА, редовно уведомена, не изпращат представител.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Не възразявам за нередовно призоваване. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано

1 по въззивна жалба вх.№

49076/03.06.2025г., подадена от П. Й. К., ЕГН ********** срещу решение № 1630/11.05.2025г., поправено с решение № 2484/02.07.2025г., постановено по гр.д. № 8591/2024г. по описа на РС-Варна, 33 състав, в частите му, с които:

1) е изменен на основание чл.59, ал.9 от СК определения с решение от 12.03.2019 г. по гр. д. № 5757/2018 г. по описа на Районен съд- Варна режим на лични отношения, като е определен режим на лични отношения на бащата П.

Й. К., ЕГН ********** с децата П. П. К., ЕГН ********** и Й. П. К., ЕГН **********, както следва:

- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в дните от събота, от 17.00 часа до неделя 19.00 часа, с преспиване, като децата се вземат от дома на майката и връщат в дома на майката;

- Първата половина от коледните, новогодишните и великденски празници на всяка четна година, и втората половина от същите празници през всяка нечетна година, в часовете, за всеки празник, от 9.30 часа на първия ден до 19.00 часа- на последния;

- На 24 и 25 май, считано от 9.00 часа сутринта на първия празничен ден до 18.00ч. вечерта на последния празничен ден от месец май, като децата се вземат от дома на майката и връщат в дома на майката;

- Двадесет и четири дни през лятото, като за всяка четна година бащата ще може да осъществява контакти с децата в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08., а за всяка нечетна - от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08., като децата се вземат от дома на майката и връщат в дома на майката;

2) в частта, с която е изменен на основание чл.150 от СК размера на определената месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 8415/2022 г. по описа на ВРС, дължима от П. Й. К., ЕГН **********, в полза на детето Й. П. К., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В. П. В., ЕГН **********, посредством увеличаване на същия от 300 лева на 450 лева месечно, считано от предявяване на иска – 09.07.2024г., с падеж до 5-то число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката;

3) в частта, с която е изменен на основание чл.150 от СК размера на определената месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 8415/2022 г. по описа на ВРС, дължима от П. Й. К., ЕГН **********, в полза на детето П. П. К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. П. В., ЕГН **********, посредством увеличаване на същия от 250 лева на 400 лева месечно, считано от предявяване на иска – 09.07.2024г., с падеж до 5-то число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката;

4) е дадено разрешение, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, заместващо съгласието на бащата П. Й. К., ЕГН **********, за издаване на задграничен паспорт на непълнолетните деца П. П. К., ЕГН ********** и Й. П. К., ЕГН **********, и за пътуване на децата извън пределите на Република България до всички държави от Европейския съюз, както и до Турция, Сърбия, Черна 2 гора, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Исландия, САЩ, придружавани от своята майка В. П. В., ЕГН ********** или от упълномощени от нея лица, за срок от пет години, неограничен брой пъти, но винаги при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на децата с техния баща П. Й. К., ЕГН **********.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно и необосновано, като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че въведеният с решението значително ограничен режим на лични отношения между бащата и децата не съответства на реалната емоционална връзка между тях, като съдът не е извършил адекватен анализ и оценка на всички обстоятелства по делото и не е приложил водещият критерий за разрешаване на спора, а именно интересът на децата. Доводът на съда за настъпила промяна в обстоятелствата поради навлизането на децата в ученическа възраст въззивникът счита за формален и несъстоятелен. Излага още, че съдът изцяло е игнорирал извода на вещото лице, изразен в откритото съдебно заседание по делото, че ограничаването на контактите на децата с баща им не е в техен интерес и няма да им се отрази благоприятно. По отношение на издръжката въззивникът счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен финансовите му възможности, липсата на значително изменение в нуждите на децата и издръжката, която бащата понася за друго свое непълнолетно дете. Относно разрешението за пътуване на децата в чужбина сочи, че същото съдържа непропорционална намеса в родителските му права, като счита, че не са налице доказателства, които да обосновават необходимост от толкова широко и неограничено във времето и териториално разрешение за пътуване. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено, като бъде запазен предходно определения режим на лични контакти, бъде отхвърлена претенцията за увеличаване на месечната издръжка, както и претенцията за даване на разрешение по чл.127а от СК, а в условията на евентуалност при уважаване на последната да се даде разрешение за срок от пет години за по две пътувания за всяка календарна година по максимум 14 дни всяко, които не съвпадат с дните, в които бащата следва да бъде с децата, без право децата да напускат Република България, придружавани от упълномощени от майката лица. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. П. В., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и норми. Счита измененият режим за адекватен и в интерес на децата. По отношение на издръжката намира доводите на въззивника за бланкетни, като сочи, че по делото са ангажирани доказателства за изменението на нуждите на децата. Не споделя и доводите на въззивника относно разрешението за пътуване в чужбина, като излага, че същото е съобразено с интересите на децата. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражение и моля същият да бъде обявен за окончателен. Поддържаме жалбата така, както е предявена.

3

АДВ. Н.: Оспорвам въззивната жалба и поддържаме подадения отговор.

Нямаме възражение по доклада.

АДВ. В.: Тъй като във въззивната жалба сме посочили, че доверителят ми има още едно ненавършило пълнолетие дете, но не сме представили доказателство за това наше твърдение, представям в днешно съдебно заседание акт за раждане на детето С. П. К..

В. В.: Това дете е родено преди моите, това не е ново обстоятелство.

АДВ. Н.: Да се приеме. Това не е спорно, ние сме го коментирали на първа инстанция.

Имаме доказателствени искания.

В. В.: Представям документи, които са нови, не сме ги представяли в първата инстанция. Имам препис и за насрещната страна.

АДВ. Н.: Първо, тъй като аз ще представя и други писмени доказателства, има делбено дело между страните, в което В. В. е осъдена да заплаща наем на насрещната страна за ползване на идеална част от жилище, което представлява СИО. Първото доказателство е извлечение за платени наеми, т.е. този, който се жали и твърди, че няма достатъчно доходи получава наем. Представяме доказателство за това, че той има доход от наем - 430 лв. получава всеки месец. На следващо място са представени самите платежни – три броя платежни нареждания. Представяме касови бонове за ортодонтски услуги на детето П., както и документ за извършване на хирургична дейност от ортодонтска практика и дати кога са извършени тези дейности. Представям касов бон за рентген на това дете за зъбите. Представяме платежни нареждания от 19.09.2025 г. за заплатени курсове по английски език на децата Й. и П., всяко на стойност от 1594 лв.

В. В.: Двамата посещават школа „Скоростно учене“, всяка година ходят на английски и двамата.

АДВ. Н.: На следващо място са касови бонове за платени тренировки на детето Й. по футбол, а за П. по айкидо. Съответно - за ученически униформи, както и документи от месец септември за столово хранене на децата, с които онагледяваме долу-горе какви са месечните разходи свързани с тренировките и храненето на децата. Другото е за това, че едното дете има по-специални нужди от ортодонтско лечение.

Представям и решенето, с което се допуска семейното жилище до съдебна делба, като с него доказваме, че въззивникът притежава 1/2 ид.ч. от недвижим имот, който представлява апартамент. Представям и определението, с което се определя месечен наем, който той да получава в размер на 430 лв.

Представям и справка от имотен регистър, доколкото с нея целим да дадем информация на съда за това, че П. К. е съсобственик и върху две паркоместа, от които също би могъл да получава доход, но и да не получава доход, това е имущество, което той притежава.

АДВ. В.: От решенията и от справката от имотния регистър нямам препис, но ние сме запознати. По същество ще изразим становище. Само да обърна внимание на съда, че наемната цена е заплащана на доверителя ми от м. октомври 2025 г. до този момент. Определението не беше влязло в сила и 4 той не е получавал наем преди това.

Не се противопоставям срещу приемането на доказателствата. Спорно е доколко решението е относимо, но оставям на преценка на съда.

С Ъ Д Ъ Т по доказателствата, като прецени тяхната допустимост и относимост към предмета на правния спор

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените копия заверени за вярност от въззивната страна удостоверение за раждане № 90074/15.02.2011г. на С. П. К., както и от въззиваемата страна извлечение от сметка на П. Й. К., платежни нареждания – 3 бр., касови бонове – 3 л., платежни нареждания – 2 бр., касови бонове – 1 л., документ за ученическа униформа, разписки – 4л., справка № 1766786/01.12.2025г. от Агенция по вписвания, решение № 3959/07.11.2024г. по гр.д.№ 14371/2023г. по описа на ВРС, протокол № 5542/09.10.2025г. по гр.д.

№ 14371/2023г. по описа на ВРС,

ВЪЗЗИВНИКЪТ П. К.: Нещата, които се излагат до този момент не граничат с истината. Относно паркоместа, когато ние се оженихме с В. В. тя си купи апартамент, който изплащахме заедно. Впоследствие се роди първият ни син и аз и родителите ми купихме второ жилище. В. купи жилище и паркомясто, аз купих жилище плюс още две парко места. Не съм предявявал претенции по делбата върху нейното жилище и върху изплащането му, не съм получавал нищо и никога съм нямал претенции. Тя си използваше паркомястото и жилището, а съдът ми беше постановил две стаи от моето жилище, за да мога да се грижа за децата. В последствие В. започна да дава паркомястото ми под наем, моето паркомясто и аз питах хората на какво основание го използват и те ми казаха, че е на В. мястото. Аз им казах да ми представят документ за собственост и аз ще се съглася. При което тя направи фигурата, в която тя паркира на моето място, защото знае, че си обичам децата и нищо няма да направя, а нейното го дава под наем.